Сакар” /BG0000212/, „сакар” /BG0002021/ и Радинчево” (BG0002020)

Числеността на популацията е въведена с точните данни. Когато точният брой е неизвестен, са посочени границите, в които попада популацията.

Чрез индекс е уточнено дали числеността на популацията е дадена в двойки (р) или индивиди (i). За някои видове със специална размножителна система, са отчетени отделно мъжките и женските индивиди, съответно с индекс (т) или (f). В случаите, когато няма никакви цифрови данни е отбелязан размера/плътността на популацията като е посочено дали видът е типичен (С), рядък (R) или много рядък (У). Когато липсват всякакви данни за популацията, тя е отбелязана като налична (Р).

Попул. - размер и плътност на популацията на вида, който се среща в обекта, съотнесени с популациите на цялата територия на страната. Този критерий се използва за оценяване на относителния размер или плътност на популацията в обекта, в сравнение с тези на националната популация. Използван е следния модел за приблизителна оценка: А) 100%  Р > 15%; В) 15%  Р > 2%; С) 2%  Р > 0%. Във всички случаи, когато дадена популация се среща в обекта в незначителна степен, тя трябва да бъде посочена в четвърта категория - D) незначителна популация.

Опазв. - степен на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за дадения вид и възможности за възстановяване. За класифициране на този критерий е използвана "най-добра експертна преценка": А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); С) средно или слабо опазване (всички други комбинации).

Изол. - степен на изолираност на популацията, намираща се на обекта, съотнесена с естествената степен за вида. Използвана е следната класификация: А) (почти) изолирана популация; В) не изолирана популация, но на границата на района на разпространение; С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение.

Цял.Оц. - цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения вид. Използвана е "най-добра експертна преценка", съгласно следната класификационна система: А) отлична стойност; В) добра стойност; С) значима стойност.

Според вносителите на предложението, в района на Сакар досега са установени 220 вида птици, от които 59 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове, 96 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 11 вида, а като застрашени в Европа, съответно в категория SPEC2 - 23 вида, в SPEC3 - 62 вида. Сакар осигурява подходящи местообитания за 76 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Шестдесет и осем от тях са вписани също в приложение І на Директива 79/409 ЕСи повече от половината имат значителни гнездови популации тук. Районът поддържа най-многочислените популации в страната на царския орел (Aquila heliacal), малкия креслив орел (Aquila pomarina), белоопашатия мишелов (Buteo rufinus), малкия орел (Hieraaetus pennatus) и черната каня (Milvus migrans).

Общата характеристика на защитената зона по класове земно покритие е следната:

По видове собственост земите се разпределят по следния начин:

2. 
   Защитена зона „РАДИНЧЕВО” ( BG0002020).
   

Обхваща землищата или части от тях на 7 населени места от 2 общини на Хасковска област:

Зоната е обявена със Заповед № РД-783/ 29.10.2008 год. на Министъра на околната среда и водите. Основните цели за обявяване на зоната са:

• 
  Опазване и поддържане местообитанията на видовете птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние;
  
• 
  Възстановяване местообитанията на видовете птици, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.