Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
ПРОРОЧЕСТВОТО НА ФРАНКЕНЩАЙН
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| ПРОРОЧЕСТВОТО НА ФРАНКЕНЩАЙН През 1818 г. Мери Шели публикува „Франкенщайн“ — разказ за учен, създал изкуствено същество, което излиза извън контрол и сее опустошение около себе си. През последните два века същата история е разказвана отново и отново по безброй начини. Тя се е превърнала в един от стожерите на новата митология на науката. На пръв поглед историята на Франкенщайн цели да ни предупреди, че ако се опитаме да си играем на Бог и да създаваме сами живот, ще бъдем наказани сурово. Тя има и по-дълбоко значение. Митът за Франкенщайн показва на Homo sapiens, че дните му са преброени. Освен ако не настъпи ядрена или екологична катастрофа, разказва той, технологическият напредък скоро ще доведе до заместването на Homo sapiens с напълно различни създания, притежаващи не само различен физически облик, но и различен когнитивен и емоционален свят. За повечето хора това е изключително тревожна перспектива. Иска ни се да вярваме, че в бъдеще хора също като нас ще пътуват от планета на планета с бързи космически кораби. Не допускаме възможността създания с нашите емоции и личностна идентичност вече да не съществуват, а мястото ни да бъде заето от непознати за нас форми на живот, пред чиито способности нашите бледнеят. Намираме утеха в идеята, че доктор Франкенщайн е създал ужасяващо чудовище, което трябва да унищожим, за да спасим самите себе си. Разказваме историята по този начин, защото това предполага, че ние сме най- добрите възможни същества и никога не е имало и няма да има по- съвършени от нас. Всеки опит да бъдем усъвършенствани е обречен на провал, тъй като дори телата ни да може да бъдат подобрени, човешкият дух е неприкосновен. За нас не би било лесно да проумеем факта, че учените могат да създават духове също както и тела и че някой доктор Франкенщайн от бъдещето един ден може да създаде нещо, което наистина да ни превъзхожда — нещо, което да гледа на нас със същото снизхождение, с което ние се отнасяме към неандерталците. Не можем да бъдем сигурни дали днешните Франкенщайновци са в състояние да осъществяват това пророчество. Бъдещето е неизвестно и би било изненадващо, ако прогнозите от последните няколко страници до една бъдат осъществени. Историята ни учи, че онова, което изглежда непосредствено предстоящо, може никога да не се случи поради непредвидени пречки, а други невъобразими възможности да станат действителност. Когато започва ядрената епоха през 40-те години на XX в., се появяват много апокалиптични прогнози за света през 2000 г., а когато „Спутник“ и „Аполо 11“ разпалват въображението на хората, се появяват 385 много пророци, според които до края на века ще живеем в космически колонии на Марс и Плутон. Малка част от тези предсказания се сбъдват. Но пък никой не успява да предвиди интернет. Ето защо не бързайте да си купувате застраховка срещу бъдещи съдебни дела, заведени от дигитални създания. Онези блянове или кошмари, които обсъдихме по-горе, са просто стимуланти за въображението. Следва да приемем сериозно единствено идеята, че следващият етап от историята ще включва не само технологични и организационни трансформации, но и дълбоко преобразяване на човешкото съзнание и личностна идентичност. Всичко това може да има толкова далечни последици, че самият термин „човек“ да се окаже неприложим. Колко време ни остава до този момент? Никой не знае. Както вече стана дума, според някои до 2050 г. някои хора вече ще са постигнали безсмъртие. По-умерените прогнози отнасят този момент към следващото столетие или хилядолетие. От гледна точка на 70 000 години човешка история какво са няколко хилядолетия? Ако наистина завесата е напът да се спусне пред сцената на човешката исто- рия, то може би ние сме представители на последните поколения, които следва да потърсят отговор на въпроса: какви искаме да бъдем? Пред този въпрос, известен като въпрос за усъвършенстването на човека, бледнеят всички спорове, които в момента водят политици, философи, учени и обикновени хора. Наистина днешните разногласия между различните религии, идеологии, нации и класи по всяка вероятност ще изчезнат заедно със самия Homo sapiens. В случай че потомците ни наистина достигнат ново ниво на съзнание (или пък притежават нещо различно от съзнание, което дори не можем да си представим), то изглежда съмнително, че християнството или исляма ще представляват интерес за тях, че социалната им организация ще бъде изградена според комунистически или капиталистически принципи или че полът им ще бъде определим просто като мъжки или женски. Въпреки това големите дебати относно историята си остават значими, тъй като поне първото поколение от боговете на бъдещето ще бъде формирано от културните идеи на сътворилите ги хора. Дали те ще бъдат създадени по образ и подобие на капитализма, исляма или феминизма? Различните отговори на този въпрос могат да насочат пътя им в напълно различна посока. Повечето хора предпочитат да не разсъждават по този въпрос. Дори в рамките на биоетиката предпочитат въпроса „Какво не трябва да правим?“. Допустимо ли е да провеждаме генетични експерименти върху с хора? А с абортирани фетуси или стволови клетки? Етично ли е да клонираме овце? А шимпанзета? Ами хора? Всички тези въпроси са важни, но е наивно да мислим, че можем просто да натиснем спирачка и да спрем научните 386 проекти, целящи да усъвършенстват Homo sapiens, да го превърнат в нещо различно. Всички тези проекти са неразривно свързани с проекта „Гилгамеш“. Попитайте учените защо изследват човешкия геном, опитват се да свържат мозък с компютър или да създадат негова симулация в компютър. В девет от десет случая ще чуете стандартния отговор: правим това, защото искаме да лекуваме болести и да спасяваме човешки животи. Въпреки че последиците от пресъздаване на човешки ум в компютър не се свеждат до възможността за лекуване на психологични заболявания, това е стандартното оправдание, тъй като никой не би го оспорил. Тъкмо по тази причина проектът „Гилгамеш“ е флагманът на науката. Той оправдава всичко, което тя прави. Доктор Франкенщайн е застанал върху раменете на Гилгамеш. Тъй като е невъзможно да спрем Гилгамеш, не можем да спрем и доктор Франкенщайн. Можем единствено да се опитаме да повлияем на посоката, в която те ще поемат. Тъй като може би скоро ще сме в състояние да променяме дори и желанията си, вероятно истинският въпрос е не „Какви искаме да бъдем?“, а по-скоро „Какво ни се иска да искаме?“ Дори и онези, които не се ужасяват от този въпрос, вероятно не са го обмисляли подобаващо. |