Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
ГЛАВА 20 КРАЯТ НА HOMO SAPIENS
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА 20 КРАЯТ НА HOMO SAPIENS В началото на тази книга историята беше представена като следващ етап в спектъра на физиката, химията и биологията. Човекът е подчинен на същите физични сили, химически реакции и процеси на естествен отбор като всички останали живи създания. Естественият отбор може и да му е осигурил много по-широко поле за изява, отколкото е предоставено на който и да било друг организъм, но то все пак има своите граници. От това следва, че въпреки всичките си усилия и достижения Homo sapiens е неспособен да преодолее биологично фиксираните си граници. В началото на XXI в. обаче това вече не е така: ние прекрачваме тези граници. Започваме да нарушаваме законите на естествения отбор, поставяйки на мястото им законите на интелигентния дизайн. В продължение на почти 4 милиарда години всеки отделен организъм на планетата е еволюирал по силата на естествения отбор. Нито един организъм не е създаден от интелигентен творец. Жирафът например се е сдобил с дългия си врат благодарение на съперничеството между древните му предшественици, а не по прищявка на свръхинтелигентно създание. Просто жирафите с по-дълъг врат имали по-добър достъп до храна и съответно имали по-многобройно поколение от онези с къси вратове. Никой и определено нито един жираф не си е казвал: „Дългият врат ще позволи на жирафите да хрупат листа по горните клони на дърветата. Хайде тогава да удължим вратовете им.“ Красотата на теорията на Дарвин е в това, че тя прави излишно допускането на интелигентен създател за целите на обясне- нието на дългите вратове на жирафите. В продължение на милиарди години интелигентен дизайн не бил възможен, тъй като нямало интелигентни създания, които да сътворяват различни неща. Микроорганизмите, които съвсем доскоро били единствените живи създания, са способни на удивителни подвизи. Микроорганизъм от един вид може да вложи генетичен код от съвсем други биологични видове в своята клетка, което му осигурява нови възможности, например устойчивост към антибиотици. Въпреки това — доколкото ни е известно — микроорганизмите нямат съзнание, нито цели в живота или способност за планиране. На определен етап от еволюцията организмите от рода на жирафите, делфините, шимпанзетата и неандерталците се сдобили със съзнание и способност за планиране. Но дори един неандерталец да можел да си представи пернато създание, което е толкова дебело и бавно подвижно, че да може лесно да го улови щом огладнее, той нямал възможност да превърне 370 тази своя фантазия в действителност. Вместо това трябвало да ловува птици, създадени от естествения отбор. Първите знаци, че това е напът да се промени, датират отпреди около 10 000 години, по време на земеделската революция. Хората, мечтаещи си за дебели и бавноподвижни пилета, открили, че ако съчетаят най-тлъстата кокошка с най-туткавия петел, част от тяхното потомство ще бъде едновременно тлъсто и туткаво. Ако съчетаеш част от неговите представители едни с други, ще получиш генетична линия от тлъсти и туткави пилета. Това било порода, непозната в природата, създадена от интелигентен творец — не бог, а човек. Все пак, сравнен с всемогъщите божества, Homo sapiens имал ограничени способности. Той можел да развъжда селективно различни видове, заобикаляйки или ускорявайки процесите на естествен отбор, които оказвали влияние на пилетата в природата, но не можел да създава напълно нови характеристики, които отсъствали в генетичния запас на птичия вид. В този смисъл отношението между Homo sapiens и пилетата напомняло на много други симбиотични връзки, които често възникват самостоятелно в природата. Той оказвал специфичен селективен натиск върху пилетата, карайки по-дебелите и бавноподвижни да се размножават, също както опрашващите пчели оказват селективен натиск върху цветята, карайки по- яркоцветните да се размножават. Днес проточилото се 4 милиарда години господство на естествения отбор е изправено пред съвсем ново предизвикателство. В лаборатории, пръснати по целия свят, учените проектират нови живи създания. Те напълно безнаказано престъпват законите на естествения отбор, неограничавани дори от изходните характеристики на живите организми. Бразилският биотворец Едуардо Кац решава да сътвори през 2000 г. ново произведение на изкуството: флуоресциращ зелен заек. За целта Кац се свързва с френска генетична лаборатория и предлага финансиране за създаването на светещ заек с определени характеристики. Френските учени взели ембрион на най- обикновен бял заек, вкарали в неговата ДНК ген от зелена флуоресцираща медуза и хоп, готово! Ето, мосю, вашия флуоресциращ зелен заек. Кац нарекъл заека Алба. Невъзможно е да обясним съществуването на Алба въз основа на законите на естествения отбор. Тя е продукт на интелигентен дизайн. Освен това е и предвестник на бъдещето. Ако потенциалът, за който свидетелства, бъде реализиран напълно и човечеството не се самоунищожи междувременно, то научната революция може да се окаже по-значима от всички останали революции. Тя може да се окаже най-важната биологична революция след появата на живот на Земята. След продължила 4 милиарда години епоха на естествен отбор Алба бележи началото на нова космическа ера, в която 371 животът се ръководи от принципите на интелигентния дизайн. Ако това се случи, то цялата история на човека до този момент ще може да се разглежда ретроспективно като процес на експериментиране и усвояване на умения, водещи до революционализиране на играта на живота. Този процес трябва да се разглежда в космическа перспектива, в мащаб от милиарди години, а не от гледна точка на човешката история с нейния мащаб от хилядолетия. Биолозите по целия свят водят битка с движението на интелигентния дизайн, което се противопоставя на преподаването на Дарвиновата теория на еволюцията в училищата, твърдейки, че сложността на биологичните организми доказва, че трябва да съществува създател, чийто ум е претеглил всичките им характеристики предварително. Биолозите имат право по отношение на миналото, но по ирония на историята може да се окаже, че защитниците на интелигентния дизайн имат право по отношение на бъдещето. По времето, когато е писана тази книга, изместването на естествения отбор от интелигентния дизайн може да се случи по един от три начина: чрез биологично инженерство, проектиране на киборги (създания с органични и неорганични компоненти) и създаване на неорганичен живот. Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|