Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

31
заповеди. Малък семеен бизнес може да оцелее и да процъфтява без борд на директорите, изпълнителен директор или счетоводен отдел.
Но когато прагът от 150 индивиди бъде прескочен, нещата вече не стоят по този начин. Не е възможно военна част, наброяваща хиляди, да се командва така, както това се прави при наличие на един взвод. Успешните семейни компании обикновено преживяват криза, ако нараснат и наемат повече служители. Ако не преформулират стратегията си, те обикновено изчезват.
Как Homo sapiens съумява да прескочи този критичен праг и да създаде градове с десетки хиляди обитатели и империи, управляващи стотици милиони? Тайната може би се крие в появата на фикцията. Голям брой непознати могат да си сътрудничат успешно, вярвайки в общи митове.
Всяко мащабно човешко начинание — модерна държава, средновековна църква, древен град или архаично племе — почива на общ мит, който съществува единствено в колективното въображение. Църквите се основават на общи религиозни митове. Двама католици, които никога преди не са се срещали, могат въпреки това да поемат заедно на кръстоносен поход или да събират средства за изграждането на болница, защото и двамата вярват, че
Бог се е въплътил в човешко тяло и е позволил неговият син да бъде разпънат на кръст, за да изкупи греховете на човешкия род. Държавите се крепят на общи национални митове. Двама сърби, които никога преди не са се срещали, могат да рискуват живота си, за да спасят другия, защото и двамата вярват в съществуването на сръбската нация, в сръбската им родина и национален флаг. Правните системи също са вкоренени в общи юридически митове. Двама юристи, които не се познават, могат въпреки това да обединят сили и да защитят някой напълно непознат, защото вярват в съществуването на закони, справедливост, човешки права — и в парите, които получават под формата на такси.
При все това нито едно от тези неща не съществува извън историите, които хората измислят и си разказват. Във Вселената няма богове, няма нации, няма пари, няма човешки права, няма закони, нито справедливост извън общото въображаемо пространство, създадено от човешките същества.
Ние лесно разбираме, че „примитивният“ човек закрепва своя социален ред с помощта на вярата в духове и привидения и събирайки се при пълнолуние за общ танц около лагерния огън. Това, което обаче ни убягва е, че нашите модерни институции функционират на абсолютно същата основа. Да вземем за пример света на бизнес корпорациите. Модерните бизнесмени и юристи са всъщност могъщи магьосници. Принципната разлика между тях и племенните шамани е, че първите разказват много по-странни истории.
Легендата за „Пежо“ е добра илюстрация.
Емблемата, която донякъде напомня за човекът лъв от пещерата Щадел, можем днес да видим на автомобили, камиони и мотоциклети от Париж до

32
Сидни. Тя стои на капака на возилата, произведени от „Пежо“ — един от най- старите и най-големи автомобилопроизводители в Европа. „Пежо“ започва като малка семейна компания, базирана в село, разположено само на 300 километра от Щадел. Днес компанията има 200 000 служители на различни места по света, повечето от които изобщо не се познават помежду си. Те си сътрудничат толкова ефективно, че през 2008 г. „Пежо“ произвежда повече от 1,5 милиона автомобила с печалба от около 55 милиарда евро.
В какъв смисъл можем да кажем, че „Пежо“ съществува? Има много автомобили с тази марка, но те очевидно не са компанията. Дори всички те да бъдат използвани за скрап, компанията „Пежо“ няма да изчезне, а ще продължи да произвежда нови коли и да подготвя годишни доклади.
Компанията притежава фабрики, машини и магазини и наема механици, счетоводители и секретари, но всички те също не са компанията. Бедствие може да убие всички служители на „Пежо“, както и да унищожи всички производствени линии и офиси. Дори тогава компанията може да заеме пари, да наеме нови служители, да построи нови фабрики и закупи нови машини.
„Пежо“ има мениджъри и акционери, но и те не са компанията. Всички мениджъри могат да бъдат уволнени, а акциите разпродадени, но самата компания ще остане непокътната.
Всичко това не означава, че „Пежо“ е неуязвима или вечна. Ако един съдия се произнесе в полза на закриването ѝ, нейните заводи ще останат, а работниците, счетоводителите, мениджърите и акционерите няма да изчезнат, но компанията на момента ще престане да съществува. Накратко, изглежда, че „Пежо“ няма същностна връзка с физическия свят. Съществува ли тя наистина?

33
„Пежо“ е плод на колективното ни въображение. Юристите наричат това
„правна фикция“. Тя не може да бъде посочена, не е физически обект. Но съществува като правна същност. Точно както и ние с вас, тя е обвързана със законите на страните, в които функционира. Тя може да си открие банкова сметка и да притежава собственост. Може да плаща данъци и да бъде преследвана по съдебен път отделно от лицата, които я притежават или работят за нея.
„Пежо“ принадлежи към определен тип правни фикции, наречени
„компании с ограничена отговорност“. Идеята зад подобни компании е едно от най-забележителните хрумвания на човечеството. Homo sapiens живее хилядолетия наред без тях и през по-голямата част от известната ни история собствеността може да бъде притежавана само от конкретни хора от плът и кръв, същества, които вървят на два крака и имат огромни мозъци. Ако през
XIII в. във Франция Жан отвори работилница за каруци, самият той представлява своя бизнес. Ако каруцата, която той е направил, се счупи седмица след като е закупена, недоволният купувач ще съди Жан лично. Ако
Жан е взел заем от 1000 златни монети, за да отвори работилницата, и бизнесът му пропадне, той трябва да върне заема, продавайки личната си собственост — къщата си, кравата си, земята си. Дори би могло да се наложи да продаде децата си като слуги. Ако не може да покрие своя дълг, ще бъде хвърлен в затвора или ще бъде поробен от своите кредитори. Той носи цялата отговорност, без ограничения, за всички задължения, свързани с дейността на работилницата му.
Ако живеехте по онова време, вероятно щяхте да мислите повече, преди да започнете свой бизнес. И именно тази юридическа ситуация обезкуражавала предприемачеството. Хората се страхували да поемат икономически рискове. Не изглеждало оправдано да рискуваш семейството ти да потъне в мизерия. Затова хората колективно си въобразили съществуването на компании с ограничена отговорност. Те били юридически независими от онези, които ги основавали, инвестирали средства в тях или ги управлявали.
През последните няколко столетия подобни компании станаха основни играчи на икономическата сцена и ние до такава степен ги възприемаме като нещо обикновено, че обикновено забравяме, че те съществуват само в нашето въображение. В САЩ техническият термин за такава компания е
„корпорация“, което е ирония, тъй като думата произлиза от „corpus“ („тяло“ на латински) — тъкмо това, което им липсва. Въпреки че нямат истинско тяло, американската правна система ги третира като юридически лица, все едно са човешки същества от плът и кръв.
По същият начин действа френската правна система през 1896 г., когато
Арман
Пежо наследил от своите родители работилница за металообработване, която произвеждала пружини, триони и велосипеди, и

34
решил да се включи в автомобилния бизнес. С тази цел той основава компания с ограничена отговорност. Дава ѝ своето име, но тя е независима от него. Ако някоя от колите се развали, купувачът може да съди „Пежо“, но не и Арман Пежо. Ако компанията вземе заем, възлизащ на милиони франкове, и след това фалира, Арман Пежо няма да дължи на своите кредитори и един франк. Заемът все пак е отпуснат на „Пежо“ компанията, а не на Арман Пежо, представителят на вида Homo sapiens. Арман Пежо умира през 1915 г. „Пежо“, компанията, е в чудесно здраве и днес.
Как точно Арман Пежо, човекът, създава „Пежо“, компанията? По начин, твърде подобен на начина, по който свещеници и магьосници са създавали богове и демони през цялата човешка история, а хиляди френски кюрета все още материализират тялото Христово всяка неделя в църквите. Всичко се върти около разказването на истории и убеждаването на хората да вярват в тях. В случая с френските кюрета ключовата история е тази за живота и смъртта на Христос, така както я разказва католическата църква. Според нея ако католическият свещеник, облечен в своите свещени одежди, тържествено произнесе точните думи в точния момент, обикновеният хляб и вино ще се превърнат в тялото и кръвта Христови. Той възкликва „Нос est

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: