Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

40
месо, мазнина и кожа за един-единствен следобед, посветен на това колективно начинание. Те ще могат да изразходват тези суровини за колосален потлач
(потлач — традиционна церемония за демонстративен обмен на
подаръци (понякога и разрушаването на "излишните" материални ценности) на
индианците от Тихия океан в Северозападна Северна Америка (както в САЩ, така и
в канадската провинция Британска Колумбия – бел.
http://4eti.me
),
да ги изсушат, опушат или (в арктическите зони) да ги замразят за по-късна употреба.
Археолозите са изследвали находища, където цели стада всяка година са били убивани по подобен начин. Има дори такива, в които са открити различни ограждения, оформящи изкуствени капани и пространства за избиване и разфасоване на животните.
Можем да допуснем, че неандерталците не са били особено доволни, виждайки, че техните традиционни ловни зони са станали контролирани от
Homo sapiens скотобойни. Но при конфликт между двата вида неандерталците не били в много по-силна позиция от стадата диви коне.
Петдесет неандерталци, които си сътрудничат по традиционен и статичен начин, са лесна плячка за петстотин пъргави и иновативни представители на вида Homo sapiens. И дори да изгубят първия рунд, те бързо ще измислят нови стратегии, които да им донесат победа в следващия.
ИСТОРИЯ И БИОЛОГИЯ
Огромното многообразие на въобразената реалност, която Homo sapiens изобретява, и разнообразието от възникващи в резултат на това модели на

41
поведение са основните компоненти на феномените, които наричаме
„култури“. Веднъж появили се, те не спират да се променят и развиват и именно тези безкрайни изменения наричаме „история“.
Когнитивната революция е съответно точката, в която историята обявява своята независимост от биологията. Дотогава всичко, направено от човешките видове, принадлежи към пространството на биологията — или, ако предпочитате, предисторията (предпочитам да избягвам употребата на това понятие, защото то погрешно подсказва, че дори преди когнитивната революция човекът е бил нещо съвсем различно от останалите животни). От когнитивната революция насетне историческите наративи подменят биологичните теории като наши основни средства за обяснение на развитието на Homo sapiens. За да разберем възхода на християнството или френската революция, не е достатъчно да познаваме взаимодействията на гените, хормоните и организмите. Необходимо е да вземем под внимание взаимодействието на идеите, образите и фантазиите.
Това не значи, че Homo sapiens и човешката култура са се откъснали от биологичните закони. Ние все още сме животни, нашите физически, емоционални и когнитивни способности все още биват моделирани от нашата ДНК. Обществата ни са изградени от същите основни градивни единици като обществата на неандерталците и шимпанзетата и колкото повече изследваме тези базисни елементи — усещания, емоции, семейни връзки, — толкова по-малко разлики откриваме между нас и другите човекоподобни маймуни.
Грешка е обаче да търсим разликите на нивото на индивида или семейството. Сравнени поединично или дори в групи по десет, ние сме притеснително сходни с шимпанзетата. Значителните разлики започват да се появяват едва когато преминем границата от 150 индивиди, а когато достигнем 1000–2000, те вече са удивителни. Ако се опитате да съберете хиляди шимпанзета на площад Тиенанмън, на Уолстрийт или в главната квартира на ООН, ще имате просто навалица и бъркотия. За разлика от това хиляди представители на вида Homo sapiens редовно се събират на тези места и заедно те формират множество, подчинено на определен ред — търговски мрежи, масови празненства, политически институции, каквито не биха могли да създадат поотделно. Истинската разлика между нас и шимпанзетата е митичното лепило, което свързва огромен брой индивиди, семейства и групи. Именно то ни е направило господари на творението.
Разбира се, ние се нуждаем и от други умения като умението да произвеждаме и използваме сечива. Но това не би било от голямо значение, ако не беше съчетано със способността за сътрудничество с голям брой други индивиди.
Как е възможно да разполагаме днес с междуконтинентални ракети с ядрени глави, а преди 30 000 години да сме

42
имали само пръчки с върхове от кремък? Физиологично няма особена промяна в способността ни да произвеждаме сечива. Алберт Айнщайн е бил по-несръчен от древните ловци събирачи. Но способността ни да си сътруд- ничим с голям брой непознати се е подобрила в огромна степен. Древната пръчка с кремъчен връх се е изработвала за минути от един-единствен индивид, който разчитал на съветите и помощта на малцина близки приятели. Производството на ядрената глава изисква сътрудничество на милиони непознати, разположени на различни места по целия свят — от работниците, които добиват уранова руда от недрата на земята, до физиците теоретици, които пишат дълги математически формули, за да опишат взаимодействията на субатомните частици.
Нека обобщим отношението между биология и история след когнитивната революция:
A. Биологията определя базисните параметри на поведението и способностите на Homo sapiens. Цялата история се случва в границите на тази биологично определена арена.
Б. Тя обаче е изключително обширна и позволява на Homo sapiens да играе удивително много игри. Благодарение на способността си да изобретява фикции Homo sapiens създава все по-сложни игри, които всяко следващо поколение развива и усъвършенства.
B. Вследствие от това, за да разберем поведението на Homo sapiens ние трябва да опишем историческата еволюция на неговите действия. Да се позоваваме само на неговите биологични ограничения би било все едно репортер от световно първенство по футбол да предлага на своите слушатели само подробно описание на терена, без да казва и дума за това, което правят играчите.
Какви игри са играли нашите предшественици от каменната епоха на арената на историята? Доколкото ни е известно, онези, които са сътворили човека лъв в пещерата Щадел преди 30 000 години, са притежавали същите физически, емоционални и интелектуални способности като нас. Какво са правили те, след като се събудят сутрин? Какво са закусвали и обядвали? Как са изглеждали техните общества? Дали са имали моногамни връзки и нуклеарни семейства? Церемонии, морални кодекси, спортни състезания и религиозни ритуали? Войни? В следващата глава ще надникнем зад завесата на вековете и ще видим какъв е бил животът в епохата между когнитивната и земеделската революция.

43

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: