Сценарий за 8 март за тебе, мамо!
Изтегляне 25.94 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Втори царедворец
- Първи царедварец
- Първи царедворец
- Иван
- Царят
- Петьо
- Двамата
- Мама
| /Царедворците се отдръпват. Царят приближава и се навежда над кладенеца./
Царят: Богатства имам, но най-скъпото нямам. Чуй молбата ми – дари ми детенце! /В този миг короната му пада в кладенеца./ Царят: Как може да ми се случи! Може ли цар без корона?! /Към царедворците/: Елате бързо! Втори царедворец: Какво се случи, царю честити? Царят: Нима не виждате?! Короната ми падна в кладенеца. Кой от вас ще се спусне да я извади? Ще му дам две торби жълтици. Първи царедварец: Дълбоко е, царю! Трети царедворец: Страшно е! Втори царедварец: Признавам си, царю, боя се да го направя! Първи царедварец: По-добре да изтичаме до селото… Сигурно някой ще се съгласи… /Затичва се заедно с трети царедварец./ Втори царедворец: Не се къхари, царю честити! Може би така е трябвало да стане… Царят: Готов съм да заплатя каквато и да е цена, но без корон какъв цар ще бъда? / Обикаля около кладенеца, наднича в него…/: Какво да правя?... Трябваше да внимавам… Втори царедворец: Връщат се, царю честити! С тях има и няколко селяни… / На сцената се появяват царедворците, Иван и неговите родители./ Първи царедворец: Този, момък, царю, се съгласи да се спусне в кладенеца. Царят: Наистина ли? Иван: Да, царю честити! Царят: Ще ти дам две торби жълтици, момко! Иван: И без щедрата ти награда ще го направя, царю, но имам едно условие. Царят: Казвай! Какво е то? Иван: Ти знаеш, че в кладенеца може да се слезе само ако си вързан с въже. Искам майка ми и баща ми да държат въжето. Царят: Ще бъде така, както ти искаш. Нека дойдат. / До Иван застават дребничката му майка и слабичкият му баща./ Царят: /учудено/ Не се шегувай, момко! Тези слаби стари хорица не ще могат да се справят! Моите царедворци ще държат въжето! Виж ги какви са силни! Иван: Господ здраве да им дава, царю честити! Но аз ще се спусна в кладенеца само ако майка ми и баща ми държат въжето, защото няма по – сигурни ръце от техните… Царят: Не те разбирам. Та те изглеждат толкова немощни… Иван: За тебе може да са слаби, но за мене техните ръце са най-сигурни, защото любовта им дава сила… /Царят, свитата, Иван и родителите излизат./ / На сцената отново са баба Лена и нейните внучета./ Ива: Бабо, бързо ми кажи, само честно, без лъжи, момъкът дали успял, че за него ми е жал, заболя ме чак сърцето… Баба Лена: Ти не чу ли, че въжето сигурни ръце държали… Други като тях едва ли биха го държали здраво. Мая /към Има/: Ще ти кажа аз направо, че родителите мили пазят до последни сили своите деца, сестричко. Стана ли ти ясно всичко? Ива: Приказката я разбрах. Бабо мила, как можах да помисля онова… / Удря се по челото./ Малка глупава глава… /Разплаква се./ Петьо: Не е нужно да се плаче, запомни добре обаче – мама, татко всеки час с обич грижат се за нас. Мая: Още в детската градина рецитираха мнозина: Как обичам да се гушна я при татко, я при мама, а когато съм послушна, те целуват ме и двама. Слънце ме нарича татко, мама – месечинка ясна… Толкова е мило, сладко, че не бързам да порасна. / Влизат мама Катя и татко Кирил./ Двамата: Добър вечер! Децата: Добър вечер! Баба Лена: Време е за празник вече. Мама /към Ива/: Плакало ли е детето? Има сълзи по лицето. Мая: Нещо се обърка Ива, но сега е пак щастлива. Ива: Мамо, с мойто поздравление аз поднасям извинение. За тебе, мамо! За тебе, мамо, бих изпяла Неземна песен с нежен глас, Да ти разкаже затрептяла Как силно те обичам аз. За тебе, мамо, аз ще свия Огромна китка с дъх зелен, Тя тайната ми да разкрие – Единствена си ти за мен! За тебе, мамо, бих летяла Да грабна светлината бяла, Да те пази от беди. За тебе, мамо, дар вълшебен ще сътворя… Повярвай ти! За тебе, мамо, да, за тебе Сърцето ми с любов тупти! Мама: О, за първи път го чувам! Татко: Аз започвам да ревнувам. Мама: Ще те поздравят децата, с твоя празник – на бащата. „Мама” с „татко” щом сменят, поздрав ще ти поднесат. Петьо: Поздравяваме и двама, но сега е ден на мама. Изтегляне 25.94 Kb. Сподели с приятели:
|