96 законите, произтичащи от счетоводното законодателство и регламентиращи основните изисквания за разработване модела на счетоводната политика. При формиране на счетоводната политика специфичните нормативни актове се приемат буквално. Към тях се отнасят:
-Закона за счетоводството.
Закона за независимия финансов одит.
Националните стандарти за финансовите отчети на малките и средни предприятия (НСС).
Международни стандарти за финансови отчети (МСС).
Примерния национален сметкоплан (приет от Националния съвет по счетоводство на основание разпоредбите на Закона на счетоводството).
Общите нормативни актове се отнасят до възможностите за създаване и функциониране на предприятията, като за разлика от специфичните те не се приемат изцяло, а служат за извеждане само на някои принципи и правила, на базата на които се създава модела на счетоводната политика. Като общи нормативни актове могат да се посочат:
Търговския закон.
Закона за корпоративното подоходно облагане.
Закона за облагане на доходите на физическите лица.
Кодекса на труда.
Закона за бюджета на общественото осигуряване.
Закона за местните данъци и такси.
Закона за данъка върху добавената стойност.
Закона за акцизите и др
По същество предходно посочените нормативни актове са основополагащи за счетоводната отчетност. Независимо дали се приемат буквално или служат за извеждане на някои принципи и правила, те са изходно начало както за текущото счетоводно отчитане, така и за целите на годишното приключване.
Присъединяваме се към мненията на Е. Миланова, Н. Орешаров
107
и В. Станева
108
, че счетоводната политика не е синоним на организацията на
счетоводството и смятаме, че документът е модел на законосъобразно счетоводно поведение на дадена организация, поради което той не следва да поставя организационни въпроси в своето съдържание. Въпреки, че счетоводната
107
Миланова, Е., Н. Орешаров. (2012). Счетоводна политика и финансови отчети на предприятието, ИК на УНСС, С, с.82.
108
Станева, В. и колектив. (2017). Съдържателни аспекти по прилагането на промени в счетоводната политика и счетоводните приблизителни оценки в предприятията от нефинансовия сектор, Икономиката на България и Европейския съюз: наука и бизнес, ИК на УНСС, С., с. 246.
97 политика не следва да се възприема като синоним на организацията на счетоводството в предприятието, нейното разработване се обуславя от наличието на
няколко организационни етапа, пряко свързани със съдържанието й. Коректното идентифициране и преминаване през тези етапи, на събиране на факти и данни за състоянието на отчетно обособената единица, е предпоставка за разработването на надежден и пълен във всички съществени аспекти модел на счетоводна политика. Не съществува строго определена поредност или законодателно изискване при определяне на етапите на разработка, поради което това е въпрос на решение от страна на съставителя. Като най-съществени етапи при разработка, допълнение и изменение на вече съществуващ модел на счетоводна политика на предприятие, което извършва научни изследвания и иновации може да се обособят (виж Фигура 7.1.):
Проучване на външната среда с цел установяване на потенциални заплахи или изменения, които биха довели до промяна в счетоводната политика. Целта на подобно проучване е определяне на фазите на икономическия цикъл, в който се намира
страната и предприятието, и разработване на дефанзивна, стабилизационна или експанзивна счетоводна политика.
Анализ на разполагаемите дълготрайни активи. По-конкретно този етап се отнася до преценка относно ефективността на приложимите методи за първоначална и последваща оценка, както и определяне на възможността за бъдеща промяна в използването на активите
(като например модернизация, консервиране и т.н.).
Анализ на прилаганата амортизационна политика. Подходящо е да се направи анализ най-вече на избрания метод на амортизация с оглед използването на друг по-подходящ метод, съответстващ на полезността от употребата на активите. Следва да се отбележи, че избраният метод на амортизация може да се използва за целите на постепенното
увеличаване на разходите, съответстващи на намаления брой приходи или при съпоставяне на приходите с разходите и реалния финансов резултат. Това оказва пряко въздействие върху политиката на предприятието най-вече в период на икономически спад или експанзия.
Анализ на краткотрайните активи на предприятието. С най-голямо значение по време на този етап е извършване на анализ относно полезността на прилагания от предприятието модел на калкулиране. Избраният метод има най-вече ефект върху себестойността на продукцията на труда, оптимизиране на вложените в производството ресурси и ценообразуването като цяло. Съществено по време на етапа е и преразглеждане на метода за оценка на намалението на стоково-материалните запаси. Избраният метод по същество има пряко влияние върху отчетените от предприятието разходи и съответно крайния финансов резултат.
Преразглеждане на социалната политика и кадровия потенциал на предприятието, с цел определяне на необходимостта от промени в начислените възнаграждения и отнесените към тях социални, здравни и данъчни задължения.
Преразглеждане на критериите за аналитичното отчитане на приходите и разходите, свързани с дейността на предприятието. По-конкретно обект на анализ следва да са критериите за признаване на приходите и разходите.
98
Проучване на стратегията на предприятието за бъдещето. Определянето на мисията и визията на ръководството за развитието на организацията може да подпомогне при избор на такива елементи на счетоводната политика, които да са в съответствие с дългосрочните цели на управленския персонал. Така например ако организацията планира разширяване на дейността си и излизане на нови пазари, то е подходящо въвеждането на константно- дегресивния нелинеен метод на амортизация на дълготрайните материални и нематериални активи. Навременното въвеждане на метода и оповестяването му в счетоводната политика дава информация на
потребителите на отчетите, че организацията е във фаза на „възход“.
Запазване, промяна или актуализация на счетоводната политика. В резултат на направените оценки и анализи от предходно идентифицираните етапи са възможни три основни решения на съставителя на счетоводната политика. В първия случай може да се вземе решение за доброволна промяна в счетоводната политика, ако промяната ще доведе до по-подходящо представяне на събитията или сделките във финансовите отчети на организацията
109
Това следва да се извърши в съответствие с изискванията на приложимите счетоводни стандарти
110
. При втория случай става дума за усъвършенстване или актуализация на счетоводната политика, която по същество не се третира за промяна
111
или е възможна промяна в приблизителната счетоводна оценка
112
. Третият случай не изисква конкретни мерки от страна на съставителите поради липсата на необходимост от промяна или актуализация на текущо приложимия модел на счетоводна политика.
Контролиране изпълнението на заложените в счетоводната политика принципи, бази, Сподели с приятели: