Счетоводно отчитане на разходи по иновационни проекти
Изтегляне 2.38 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
1299007149-diplomna sk tetradka bg-19doc
- Навигация на страницата:
- Привлеченият капитал
| Решение: Счетоводният финансов резултат е разликата между счетоводните приходи и разходи, следователно за целите на нашия пример той е: 100 000 лв. – 107 000 лв. = - 7 000 лв. Поради причината, че разходите са повече от приходите, то счетоводният финансов резултат е счетоводна загуба, в размер на 7000 лв. За данъчни цели счетоводителят е установил, че с 12 000 лв. от разходите следва да се преобразува счетоводния финансов резултат. В случая към определената счетоводна загуба от - 7 000 лв. следва да се прибави и сумата на непризнатите разходи (12 000 лв.), за да се определи какъв е данъчният финансов резултат. Следователно 5 000 лв. е размерът на данъчната печалба за разглеждания период. Дължимият корпоративен данък се изчислява като данъчната основа се умножи по съответната данъчна ставка: 5 000 лв. х 10% = 500 лв. При посочените условия въпреки, че предприятието реализира счетоводна загуба, то дължи корпоративен данък в размер на 500 лв. Пример: В края на отчетния период счетоводните приходи, реализирани от предприятие „Ламда“ са в размер на 100 000 лв. Счетоводните разходи за същия период са в размер на 107 000 лв. В годишната данъчна декларация счетоводителят на организацията посочва, че 2 000 лв. от счетоводните разходи не са признати за данъчни цели и съответно представляват данъчна постоянна разлика. Със сумата на непризнатите за данъчни цели разходи счетоводителят преобразува счетоводния финансов резултат в посока неговото увеличение. Какъв е данъчния финансов резултат и каква е сумата на корпоративния данък, който се дължи от предприятието, като се има предвид, че за разглеждания период данъчната ставка е 10%? Решение: Счетоводният финансов резултат е разликата между счетоводните приходи и разходи, следователно за целите на нашия пример той е: 100 000 лв. – 107 000 лв. = - 7 000 лв. Поради причината, че разходите са повече от приходите, то счетоводният финансов резултат е счетоводна загуба, в размер на 7000 лв. За данъчни цели счетоводителят е установил, че с 2 000 лв. от разходите следва да се преобразува счетоводния финансов резултат. В случая към определената счетоводна загуба от - 7 000 лв. следва да се прибави и сумата на непризнатите разходи (2 000 лв.), за да се определи какъв е данъчният финансов резултат. Следователно на база наличните данни размерът на данъчната загуба за разглеждания период е 5 000 лв. Поради 90 причината, че предприятието реализира данъчна загуба за разглеждания период, то корпоративен данък не се дължи. В процеса на осъществяване на дейността си или при изпълнение на научноизследователски проект организациите могат да привличат чужди средства под формата на заеми. Заемите са част от привлечения капитал на организацията. Привлеченият капитал представлява паричен израз на тази част от активите, собственост на организацията, която още не е издължена на кредиторите. Той е задължения на организацията към трети лица, които тя трябва да възстанови след изтичане на падежа им, като използва наличните си парични средства 102 На база класификационния признак „срок на погасяване”, заемите се разграничават на краткосрочни и дългосрочни. Дългосрочните заеми са временно привлечени чужди средства в левове и/или валута, които се използват за осъществяване на дейността на организацията или изпълнение на научноизследователски проект със срок за погасяване над 12 месеца (повече от един отчетен период). Заемите, които са отпуснати на организацията от трети лица за срок до 12 месеца (в рамките на един отчетен период) се класифицират като краткосрочни. Следва да се отбележи, че задълженията представляват пасиви за организацията. Пасивите са съществуващо задължение на предприятието, което произтича от минали събития и чието погасяване ще доведе до: Намаляване на активи, носители на икономическа изгода. Възникване на задължения. На база класификационния признак „срок на погасяване”, пасивите се разграничават на краткосрочни и дългосрочни. Дългосрочните пасиви са временно привлечени чужди средства в левове и/или валута, които се използват за осъществяване на дейността на организация или изпълнение на научноизследователски проект, и които имат срок за погасяване над 12 месеца (повече от един отчетен период). Дългосрочни пасиви са например банковите заеми със срок на погасяване над 1 година; облигационни заеми; задължения към свързани предприятия и др. Пасивите, които са отпуснати на организация от трети лица за срок до 12 месеца (в рамките на един отчетен период) се класифицират като краткосрочни. Краткосрочни пасиви са и всички останали задължения, които организация следва да уреди в рамките на 1 година от датата на съставяне на годишния финансов отчет. Краткосрочни пасиви са например банковите овърдрафти; дължимите дивиденти; дължимите данъци върху доходите; начислените, но неизплатени трудови възнаграждения на работници и служители; дължими суми към доставчици и др. Към пасивите следва да се отнесат и приходите за бъдещи периоди. Т е могат да са с краткосрочен или дългосрочен характер и представляват постъпления в предприятие през текущия период, които обаче следва да се използват за финансиране на разходи през следващи отчетни периоди. В състава на привлечените източници за финансиране на дейността на организациите с иновационна дейност следва да се включат и финансиранията. Те най-общо представляват безвъзмездно получени средства под формата на дарения, държавни помощи, субсидии и дотации. 102 По подробно виж: Башева, Сн., Е. Миланова, Б. Йонкова, Д. Петрова, Р. Пожаревска. (2013). Основи на счетоводството, ИК на УНСС, С., с. 206. 91 Средствата, получени за осъществяване на иновационен проект по линия на европейските фондове и рамкови програми също се третират в качеството си на финансиране. Поради тази причина по – нататък в текста счетоводното признаване и отчитане на финансиранията са разгледани в отделна тема. Изтегляне 2.38 Mb. Сподели с приятели:
|