Фигура 8.2. Видове дълготрайни материални активи

110
Моделът за определяне на историческата цена включва три основни оценъчни бази за първоначално оценяване на активите изобщо.
 Първата оценъчна база е цената на придобиване. Тя се формира от покупната цена и всички преки разходи, които са необходими за привеждане на актива в работно състояние. Към тях се отнасят разходите за: проектиране и проучване; подготовка на обекта; първоначална доставка и обработка на актива; монтаж; пробна експлоатация на актива; хонорари на архитекти, инженери и др. подобни разходи. Цената на придобиване се прилага по отношение на придобити или контролирани от организацията нови активи. В случай, че цената на придобиване не е известна или не може надеждно да се определи, то следва да бъде извършена експертна оценка от лицензиран оценител, на основата на която активът се въвежда в счетоводството на организацията.
 Втората оценъчна база е себестойността. Тя се формира от общата сума от всички разходи, които организацията извършва за производството на единица или определен обем продукция при конкретни условия. В себестойността не се включват стойността на необичайните количества брак, административните и други общи разходи, които не са свързани с придобиването на актива, както и реализираната вътрешна печалба.
 Третата оценъчна база е справедливата цена. Това е цената, по която даден дълготраен материален актив може да бъде заменен при пряка сделка между продавач и купувач
119
Придобити активи под формата на финансиране първоначално се оценяват по справедлива цена. По същата оценъчна база се признават и активи, установени като излишъци при инвентаризация.
В Международните стандарти за финансово отчитане са предложени три допълнителни бази за оценка на активи
120
Това са текуща, реализуема и сегашна стойност. Под текуща стойност се разбира стойността на даден актив, която следва да се заплати в парични средства или парични еквиваленти при текущото придобиване на актива. Реализуемата стойност представлява стойността на актива в парични средства или парични еквиваленти, която би могла да бъде получена от текущата продажба на актива при нормални пазарни условия. Сегашната стойност е сегашната дисконтирана стойност на бъдещи нетни входящи парични потоци, които се генерират от актива в периода на неговата употреба.
За целите на вярното и честно представяне на информацията във финансовите отчети нетекущите активи подлежат на последваща оценка. При последващото оценяване се препоръчва използването на модела на цената на придобиване (виж Таблица 8.1.). При този модел организацията следва да съпостави балансовата стойност на активите с възстановимата
121
им стойност. Когато се отчете превишение на възстановимата стойност над балансовата, то създаденият на тази база преоценъчен резерв следва да бъде отнесен по сметка 112 „Резерви от последваща оценка на дълготрайни активи“. Ако в резултат на преоценка се отчете превишение на балансовата стойност на актив над възстановимата му такава, то това превишение следва да се
119
Башева, Сн., Е. Миланова, Б. Йонкова, Д. Петрова, Р. Пожаревска. (2013). Основи на счетоводството, ИК на УНСС,
С., с. 216.
120
Международни стандарти за финансово отчитане, Общи положения.
121
Възстановимата стойност на нетекущи активи представлява по-високата от справедливата стойност на актива/намалена с разходите по продажбата му/ и стойността му в употреба.

111 третира като загуба от обезценка. При обезценка на нетекущи активи се съставя протокол за установяване на възстановима стойност и за обезценка на активите в края на отчетния период.
Изготвянето на протокола се основава на справки за изчисляване на възстановимата стойност на отделните активи или на група нетекущи активи. Обезценката на активи следва да се извърши в съответствие с изискванията на НСС 36 “Обезценка на активи”. При нейното отчитане по-високата балансова сума трябва да се намали до размера на възстановимата стойност на съответния актив или група активи.

Изтегляне 2.38 Mb.

Сподели с приятели: