Принос към политиката на ЕС към Азиатско-тихоокеанския регион

През първата половина на 2017 г. България продължи да участва активно в политиката на ЕС на тясно ангажиране с държавите от Азиатско-тихоокеанския регион чрез сътрудничеството по линия на АСЕМ, засиленото партньорство ЕС-АСЕАН и партньорския диалог на ЕС с важни страни от региона. България се включи във формирането на политиката и позициите на ЕС към азиатските страни посредством редовно участие в срещите на експертните формати на Съвета на ЕС и изготвяне на информационни приноси и позиции по специфични въпроси, отнасящи се към двустранни и многостранни отношения в региона.

Изготвени бяха материали за срещи по линия на ЕС в различни формати (СВнР, КОПС, Корепер, РГ Коази, експертни срещи) и за срещи на върха с азиатски страни (Китай и Япония). Предоставени бяха позиции по въпроси и проблеми в АТР (Афганистан, Пакистан, Иран, Китай, КНДР, Мианмар, Филипините, Япония, Малдивите, АСЕМ, становище относно председателство на РГ "Африка, Кариби и Тихоокеански басейн” и сътрудничеството с Тихоокеанските държави) и информационни приноси (Кашмирския въпрос, Индонезия, КНР, КНДР, Мианмар, в т.ч. проблемите с малцинството рохингя, свързаността между Европа и Азия).

България участва активно в процеса на съгласуване на проекти на споразумения за партньорство и сътрудничество, свободна търговия и др. на ЕС с Австралия, Нова Зеландия, Афганистан /финализирани/, Япония и Китай.

Засилена бе видимостта на България в Азиатско-европейския форум (АСЕМ) и във фондация „Азия-Европа” (АСЕФ) с участието на български представители в: Срещата на старшите служители на АСЕМ в Брюксел (юни) и съпътстващата първа среща на Проучвателната работна група по свързаността на АСЕМ; Семинар на АСЕМ по въпросите на диагностиката и лечението на диабет в Индия (февруари) и във Форума на високо ниво на АСЕМ по дигитална свързаност в Китай (юни). Работеше се по организацията и подготовката на домакинството на България на предстоящи събития по линия на АСЕМ.

4. 
   Развитие на двустранни отношения със страни от Близкия Изток и Африка
   

През първото полугодие на 2017 г. продължи процесът на развитие на активни отношения със страните от Близкия изток и Африка, като при провеждането на политиката на Република България в региона се отчиташе сложната геополитическа среда и развитието на вътрешнополитическите процеси в Египет, Йемен, Либия, Ирак, кризата в Сирия, новите моменти в Близкоизточния мирен процес, както и по-активното участие в европейските усилия за разрешаване на конфликтите в ДР Конго, Мали, Сомалия и ЦАР.

Работеше се активно за поддържане на доброто ниво на политическия диалог и сътрудничество със страните от наблюдавания регион и бе демонстриран стремеж към участие и национален принос в процеса на формиране и реализиране на постигнатите в рамките на ЕС и други международни организации решения при отчитане интересите на страната.

Значителен ресурс от усилията бе насочен към установяване на контакти с новите водещи политически фигури в региона, както и запазване и утвърждаване на връзките с дългогодишните ни партньори, с цел по-добро стратегическо позициониране на страната ни в перспектива. Специален фокус бе поставен и върху създаване на основа за осъществяване на пълноценно Българско председателство на Съвета на ЕС.

Динамиката на работата бе ориентирана и в посока на възобновяване на стратегическия подход в анализа на: процесите на радикализация на общностите в региона на БИА (включително дейността на Ислямска държава, Вилает-Синай, Боко Харам и ал-Шабааб); развитието на демократическия процес и стабилизирането на държавните институции в редица страни от региона на БИА; вътрешно-политическите и етнически процеси в страните от региона на Африка; развитието и дейността на следните регионални организации и формации: Африкански съюз, Лига на арабските държави, Съюз на Средиземноморието, Съвет на страните от Залива и др.

Следва да се отчете, че реално постигнатите резултати не достигат очакваните. Причина за това е както подаването на оставката на правителството в края на 2016 г., динамиките в наблюдавания регион, така и недостатъчната кадрова обезпеченост на отговорното звено в рамките на МВнР.
Двустранен политически диалог

Продължава процесът на акредитиране на български посланици в страните от региона на БИА, както и на посланици от региона в България.

През отчетния период се работи за координиране и осъществяване на редица посещения на високо равнище, в т.ч. протоколна кореспонденция по размяна на покани.

Сред осъществени визити биха могли да бъдат откроени:

• 
  Официално посещение на министъра на икономиката г-н Теодор Седларски в Дубай, ОАЕ, за участие в Годишната инвестиционна среща на 2 – 4 април 2017 г.
  
• 
  Работно посещение в София на г-н Негаш КЕБРЕТ БОТОРА, посланик на ФДР Етиопия със седалище в Женева (м. април 2017);
  
• 
  Официално посещение на президента на АИР Кюрдистан Масуд Барзани (май, МС);
  
• 
  Посещение на Джевдет Чакъров, народен представител в 44-то НС от ПП „Движение за права и свободи”, в Кот д’Ивоар;
  
• 
  Работното посещение в София на министъра на външните работи, общностите и отбраната на Република Кабо Верде, г-н Луиш Филипе Тавареш (м. юни).
  

• 
  Оказано бе съдействие за участието на министъра на външните работи г-жа Екатерина Захариева във Втората неформална министерска конференция по въпросите на сигурността и стабилността в Родос (22-23 май 2017г.);
  
• 
  Български представител взе участие в в Международна конференция на тема „Защита на жертвите на етническо и религиозно насилие в Близкия изток” (24 май, Мадрид);
  
• 
  Обезпечено бе участието на заместник-министъра на външните работи г-н Бойко Мирчев в Международна конференция „Подкрепа за бъдещето на Сирия и региона” (4-5 април, Брюксел);
  
• 
  Представители на МВнР взеха участие в Международна донорска конференция за Йемен (25 април);
  
• 
  Българска делегация участва във Втория регионален форум на Съюза за Средиземноморието (Барселона, 23 и 24 януари 2017 г.) „Към една обща програма за развитие за Средиземноморието”;
  
• 
  Представители на МВнР взеха участие в среща на старшите служители – формат „столици”, посветена на Съюза на Средиземноморието (Малта, 7 и 8 март 2017 г.).
  

Активна беше работата по актуализиране на договорно-правната база между България и страните от БИА в различни сфери от взаимен интерес (реадмисия, борбата с престъпността, инвестиции, наука, образование и културата, висше образование и научни изследвания, сухопътен транспорт, юридическо и съдебно сътрудничество), като МВнР осъществява дейности по съгласуване и координация на проекто-документите.

През отчетния период бе финализирана Изпълнителна програма за сътрудничество в областта на културата, науката и образованието между България и Египет (въз основа на Спогодбата за сътрудничество в областта на културата и науката между двете държави, сключена през 1998 г.).

Принос към политиката на ЕС в региона на Близкия изток и Африка /БИА/

България следваше последователна позиция в експертните работни групи на Съвета на ЕС при разработването на проектите за решения и заключения на Съвета и политиката на ЕС спрямо страните от Близкия изток и Африка, в т.ч. по отношение на политическия процес в Либия, Мали и Централно-африканската република; Демократична република Конго ситуацията в Сирия, Йемен и Ирак; сътрудничество със страните източник на емигранти и транзитните страни; борбата с тероризма и войнстващия екстремизъм. Последователната позиция на страната бе инкорпорирана в разработваните от МВнР опорни точки и материали във връзка със заседанията на Съвета на външните министри и Европейския съвет по темите от дневния ред.

Български представители участваха в заседанията на работни групи на Съвета на ЕС: „Африка”, „Близък Изток и Персийски Залив”, „Магреб-Машрек”, и се включваха в дискусиите на други работни групи по въпроси, свързани със страните от региона на БИА.

5. 
   Развитие на икономическата дипломация
   

През първата половина на 2017 г. дейностите на МВнР в ресора на икономическата дипломация имаха за цел разширяване на икономическото сътрудничество на Р България с редица страни, привличане на чужди инвестиции и подкрепа на българския бизнес. За ефективното осъществяване на целите на икономическата дипломация за отчетния период бяха формулирани следните задачи, по които бе реализирана активна работа:

• 
  Осъществяване на срещи на директора на ресорната дирекция с посланиците на: кралство Йордания /със седалище Букурещ/, м.януари.; Кралство Мароко, м. януари.; Република Румъния, м. март; Република Азербайджан, м. април; Чешката република, м. май;
  
• 
  Създаване на благоприятни условия за нарастване на българския износ, посредством координиране на организацията и провеждането на бизнес форуми, изложения, съвместни проекти и дискусии с цел популяризиране на благоприятната бизнес среда в България, както и с цел разширяване на позициите на българския бизнес на традиционни пазари и разработване на нови пазари за български стоки и технологии в тясно сътрудничество с ИАНМСП, БАИ, БТПП, КРИБ, АИКБ, ССИ, АБИ и др. институции и браншови и работодателски организации.
  
• 
  Взаимодействие и координация с Министерство на икономиката, Министерство на туризма, Министерство на енергетиката и други институции в Р България, както и с дипломатическите представителства в чужбина, във връзка с привличането на инвестиционни и финансови ресурси към България, трансфер на технологии и „know how“, диверсификация на енергийните ресурси, популяризиране на България като туристическа дестинация и реализирането на разнообразни икономически и инвестиционни възможности за Р България и българския бизнес.
  
• 
  На базата на получена информация от ДП на Р България относно проблемите и перспективите на развитие на двустранните търговско-икономически отношения със съответните държави са изготвени съответни анализи по региони и държави;
  
• 
  Изработено проучване чрез българските ДП в повечето ДЧ на ЕС във връзка с изясняване участието на тези страни с финансов принос в Инициативата на ЕИБ за Икономическа устойчивост;
  
• 
  Съвместно с компетенетните институции и ДП на Р България в Пекин е подготвено участието на България във Форума на високо равнище „Един пояс, един път” /14-15 май 2017/.
  
• 
  Беше разпространявана информации за международни търгове сред заинтересовани български производители, търговци и държавни предприятия.
  
• 
  През 2016 г. от МВнР бе разработен Анализ на въздействието на Транстихоокеанското партньорство /ТТП/, договорено между САЩ и 11 държави от Азиатско-тихоокеанския регион, върху глобалната икономика, търговската стратегия и стокообмена на ЕС и търговско-икономическите отношения на България със страните по споразумението, който бе предоставен на компетентните ведомства и мисиите ни зад граница.
  

През първата половина на 2017 година бяха проведени следните по-важни действия по линия на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР):

- назначен бе нов специален координатор за работата с ОИСР;

- през март т.г., по инициатива на МВнР, бе проведена работна експертна среща на представители на ведомствата и агенциите, които имат отношение към разнообразната дейност на Организацията. В рамките на срещата бяха обсъдени и индикаторите и правните инструменти за присъединяване, предоставени от Работна група „Разширяване” на ОИСР;

- в изпълнение на решенията на правителството, България участва в заседанията на редица комитети и работни групи на ОИСР като „гост” и „участник”. След съгласуване със съответните български ведомства през март-април 2017 година бяха изпратени нови указания за предприемане на съответните стъпки за присъединяване на България към Декларацията на ОИСР за международни инвестиции и мултинационални компании, за присъединяването на България към Декларацията за зелен растеж, за участие в работата на Комитета по екологична политика, работната група по химикалите, пестициди и биотехнологии към него и Комитета по химикалите, за присъединяване като „гост” към инструмента на ОИСР „Препоръка на Съвета на ОИСР относно принципите за разработване на политики по отношение на интернет”;

- подготвени бяха материали за визитата на служебния министър на икономиката, г-н Седларски, за участие във форум, организиран от ОИСР на тема: „Инвестиции за по-силна конкурентоспособност на Югоизточна Европа“ през април 2017 г. в Париж. По време на посещението бе заявена и осъществена среща на министъра с представители на Секретариата на Организацията и с посланиците на държавите-членки на ОИСР;

- през май т.г. бе проведено второ заседание на експертната междуведомствена група, на което бе обсъдена подготовката на Решение на Министерския съвет за ускоряване присъединяването на България към ОИСР;

- подготвен и разпространен до ДП на РБ в ДЧ на ОИСР нонпейпър, както и бяха изпратени съответни указания за да се информират за резултатите от провеждането на стратегическия дебат по разширяването на ОИСР и позициите на страната ни;

- продължиха действията по присъединяването на страната към основните правни инструменти на ОИСР. На 7 юни 2017 година България се присъедини към Многостранната конвенция за прилагане на мерки, свързани с данъчните спогодби, за предотвратяване свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.

- през м.юни 2017 г. бе подготвен първият вариант на проект за Решение на Министерския съвет за създаване на постоянно действащ координационен механизъм и приемането на финансово осигурена „пътна карта” за дейността по членството за периода 2018-2020 г.;

- създадена бе мрежа за неформални информации и предложения между експертите от българските ведомства и агенции по досието „ОИСР”;

- през отчетия период, МВнР работи интензивно и ефективно с българското дипломатическо представителство в Париж, което отговаря и за ОИСР.

През м. май МВнР започна подготовката за участието на българската делегация, ръководена от президента на Републиката във втората среща на върха на държавите участващи в Инициативата „Три морета“, която се проведе в началото на м. юли т.г. във Варшава. Инициативата е проект, имащ за цел стимулиране на икономическото сътрудничество в различни области между 12-те държави-членки- България, Австрия, Хърватска, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения. Тя е израз на желанието на тези страни да играят по-активна роля в региона разположен между Балтийско, Адриатическо и Черно море, като активизират търговско-икономическите връзки помежду си и привличат инвестиции, както от европейски, така и от американски и азиатски партньори. Инициативата има геостратегически и трансатлантически аспект и се базира върху наличието на общ интерес за преодоляване на изоставането спрямо Западна Европа и най-вече за изграждане на енергийна, транспортна и комуникационна инфраструктура, които са необходимо условие за икономическия ръст. Участието на България в процеса на регионално сътрудничество по линия на Инициативата „Три морета“ предоставя добри възможности за реализация на важни външнополитически и икономически приоритети на България, преди всичко за свързването на страната ни с европейските енергийни и транспортни мрежи с региона на ЦИЕ.

В изпълнението на програмата участват:

Министърът на външните работи, Политическият кабинет, Генерална дирекция „Двустранни отношения”, дирекция „Америка“, дирекция „Азия, Австралия и Океания“, дирекция „Близък изток и Африка“, дирекция „Източна Европа”, дирекция „Външноикономически отношения”
Целеви стойности по показателите за изпълнение *