Право на ЕС и процесуално представителство пред Съда на ЕС

В периода 1 януари – 30 юни 2017 г. по две дела срещу Република България за установяване на неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Съюза, служители в МВнР изготвиха и представиха от името на Правителството на Република България на Съда на Европейския съюз писмени защити (Дело С-97/17 е в областта на околната среда, а Дело С-130/17 касае липсата на единно звено за контакт за обмен на електронни сертификати за четене на пръстови отпечатъци).

През този период служители в МВнР изготвиха и представиха от името на Правителството на Република България на Съда на Европейския съюз писмени бележки по четири дела, образувани на основание на преюдициални запитвания от български съдилища (Дела С-507/16 и С-552/16 в областта на данъка върху добавената стойност („ДДС”), Дело С-518/16 в областта на държавните помощи и Дело С-553/16 във връзка със спогодби за избягване на двойното данъчно облагане).

Служители в МВнР участваха в съдебното заседание пред Съда на Европейския съюз по дело, образувано по преюдициално запитване от българско съдилище относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, като за целта беше изготвено устно изказване от името на българското правителство.

През отчетния период Съдът на Европейския съюз постанови решение по дело срещу Република България за установяване на неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Съюза (Дело С-488/15 в областта на околната среда и по-конкретно относно замърсяването с фини прахови частици). Съдът на Европейския съюз постанови решение по дело, образувано по преюдициално запитване на българска юрисдикция, в което българското правителство участва (Дело С-406/15 относно равното третиране в областта на заетостта и професиите), както и становище по дело СТАНОВИЩЕ 2/15 относно компетентността на Европейския съюз да сключи Споразумението за свободна търговия с Република Сингапур, в което българското правителство участва.

Бяха представени и заключения на генерални адвокати по две дела, в които българското правителство участва, образувани по преюдициални запитвания на български съдилища (Дело С-132/16 в областта на ДДС и Дело С-612/15, което касае наказателното процесуално право).

В рамките на Работна група № 32 „Съд на Европейския съюз” и механизма по Постановление № 85 на Министерския съвет за координация по въпросите на Европейския съюз („ПМС № 85”) беше изготвена Позиция относно назначаване на съдия в Общия съд на Европейския съюз.

Служител в МВнР участва в среща на процесуалните представители на правителствата на държавите членки пред Съда на Европейския съюз, организирана по инициатива на малтийското ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз.

В изпълнението на програмата участват Министърът на външните работи, Политическия кабинет, Генерална дирекция „Глобални въпроси”, дирекция „ООН и сътрудничество за развитие”, дирекция „Международно право и право на ЕС” и дирекция „Права на човека”, Съвет „Международно сътрудничество за развитие”, председателстван от Министъра на външните работи и междуведомствена работна група „Политика на развитие”, създадени с Постановление на Министерския съвет № 234 от 1 август 2011 г.

Координационен съвет по участието на Република България в дейността на Съвета на Европа, създаден с РМС № 5 от 7 януари 1992 г.

Целеви стойности по показателите за изпълнение*

*Индикаторите са описани в текста

Вж. Програма 5

• 
  Информации и отчети за дейността на МВнР и ЗП;
  
• 
  Отчети на организационните единици които участват в програмата;
  
• 
  Информации, паметни бележки от срещи/събития на двустранна и многостранна основа;
  
• 
  Постановения и Решения на МС;
  

Програмен ръководител е определен от Министъра на външните работи съгласно Заповед на Министъра на външните работи № 95-00-28/ 30.01.2014 г.

В рамките на Програма „Европейска политика” Министерство на външните работи осъществява всички дейности, които да допринесат за реализиране на външнополитическите приоритети на страната, в т.ч. по формулираните в съответствие със структурата на програмното бюджетиране, програмата дейности:

• 
  МВнР провеждаше целенасочена и последователна политика, насочена към координирано и последователно изпълнение на национални цели и приоритети на членството на Република България в Европейския съюз в съчетание с възможностите на двустранното европейско сътрудничество.
  
• 
  В рамките на Програма 8 се реализираха дейности, свързани със защита на националните позиции и интереси в разработването на политиките на ЕС, сред които: политиките в областта на миграцията и бъдещето на ЕС, разширяването, реформиране на Икономическия и паричен съюз, присъединяване на България към еврозоната, икономически растеж и др.
  
• 
  Отношенията със страните от ЮИЕ и развитието на регионалното сътрудничество като предпоставка за стабилност и икономически просперитет на страната и региона като цяло продължиха да са ключово направление във външната политика на България, съгласно формулирания правителствен приоритет за политика на подкрепа за евроатлантическата интеграция на Западните Балкани при ясна защита на правата и законните интереси на българските общности. Усилията на МВнР бяха насочени както към изготвянето на принос от страна на България при разработването на политиките на ЕС към региона, така и към интензифициране на двустранния диалог с отделните държави.
  

1. 
   Участие на България в институциите на Европейския съюз като цяло
   

През първата половина на 2017 г. Министерството на външните работи активно по подготовката на българското участие по темите от дневния ред на  заседанията на Европейския съвет на 9-10 март, 29 април, 22-23 юни 2017 г. Също така участва и в подготовката на проведеното неформално заседание на Европейския съвет на 3 февруари в Малта, извънредното заседание на Европейския съвет (Чл. 50) на 29 април в Брюксел и тържествената среща на върха на ЕС по случай 60-годишнината от подписването на Римските договори на 25 март в Рим.

Дискусиите на заседанията бяха насочени основно към най-актуалните теми, характерни за отчетния период – миграционния поток към Европа и свързаните с него предизвикателства, сигурността и темата за бъдещето на ЕС в контекста на излизането на Великобритания от Съюза, т.нар. „Брекзит”.

Налице бе общо съгласие между държавите-членки, че резултатът от британския референдум представлява ясен сигнал за необходимостта от задълбочен и откровен дебат за бъдещето на ЕС и от провеждането на реформи, които да възстановят доверието на гражданите.

Програмата на Триото председателства на Съвета на ЕС- Естония-България-Австрия бе официално представена на заседанието на Европейския съвет на 22-23 юни 2017 г.

В участието си в заседанията на Съвет “Общи въпроси” и Европейския съвет, както и в рамките на провеждани срещи с представители на държавите-членки на ЕС и с европейските институции, българската страна последователно отстояваше разбирането си за необходимостта от прилагане на всеобхватен подход за управление на миграционните потоци и прилагане на принципите за отговорност и солидарност между държавите-членки.

Страната ни многократно е подчертавала, че осигуряването на пълен контрол върху външните граници на ЕС следва да бъде постоянен водещ приоритет на ЕС, изискващ солидарна подкрепа за държавите-членки на предна линия. Този подход е потвърден от държавните и правителствените ръководители на ЕС на заседанието на Европейския съвет на 19 октомври 2017 г.

Друг ключов приоритет е засиленото сътрудничество със страните на произход и транзит и прилагането на ефективна политика на връщане чрез договаряне на работещи реадмисионни споразумения с трети страни. В този контекст, страната ни продължава своите усилия за разширяване на географския обхват на Партньорската рамка за сътрудничество с трети страни, в която да бъдат включени Афганистан и Пакистан.

България последователно е изтъквала необходимостта от пълното и последователно изпълнение на всички аспекти на Съвместното изявление ЕС – Турция от март 2016 г. с оглед на овладяването на миграционните потоци през Източното Средиземноморие. Европейският съвет на 19 октомври 2017 г. потвърди, че то представлява ключов елемент от всеобхватния и прагматичен подход на ЕС за управление на миграцията и призова за цялостно и недискриминационно прилагане на споразумението за реадмисия между ЕС—Турция.

Предвид географското си положение, България се придържа към подхода за наблюдение и анализ на миграционната обстановка по всички маршрути, бдителност за евентуални промени и готовност за бърза реакция. През м. юли 2017 г. страната ни подкрепи Плана за действие на ЕС за намаляване на натиска в Централното Средиземноморие и оказа подкрепа за Италия с експерти по линия на ФРОНТЕКС и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ).

България подкрепя усилията за осигуряване на адекватни финансови ресурси за страните на произход и транзит с цел изкореняване на първопричините на нелегалната миграция и по-добро управление на миграционните потоци.

По отношение на реформата на Общата европейска система за убежище, България отстоява позиция за необходимостта от установяване на стабилна и ефективна система, основана на принципите на солидарност и справедливо разпределение на отговорностите между държавите-членки.

За подготовката на българското участие в заседанията на Съвет „Общи въпроси“, дирекция „Политики и институции на ЕС” в Министерството на външните работи отчиташе информацията, постъпваща от Постоянното представителство на Република България към ЕС, от ресорните дирекции на МВнР, от компетентните български министерства и ведомства, от посолствата на България в държавите членки на ЕС, както и от посолствата на държавите членки на ЕС в София.

През отчетния период от дирекция „ПИЕС” бяха подготвени общо четири редовни заседания и две неформални заседания на Съвет „Общи въпроси”. На тези заседания българската страна бе представлявана от заместник министър-председателя по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018, и в последствие от заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи.

Дирекция „ПИЕС” съвместно с други компетентни дирекции в МВнР подготвяше необходимите проекти на изказвания по темите от дневния ред на съответното заседание, както и аналитични, информационни и справочни материали. Подготвени бяха и докладите за и от заседанията, както и проектите на позиции на българската страна, за внасяне от заместник министър-председателя по подготовката на българското председателство/Министъра на външните работи за одобрение от  Министерския съвет.

През отчетния период Съвет „Общи въпроси”, подготвяйки заседанията на Европейския съвет, проведе предварително обсъждане по темите за неговите заседания. Приети бяха и решения от законодателен характер, съгласно правната уредба на Съюза.

Двустранни консултации по въпросите на ЕС

Двустранните консултации по въпросите на Европейския съюз (на всички равнища) бяха част от дейностите, допринасящи по най-ефективен начин за реализиране на националните интереси по важни за страната въпроси. Те се осъществяваха в рамките на двустранни визити на ниво президент, министър-председател, министър на външните работи, както и самостоятелно – на равнище министър, ресорен заместник-министър, генерален директор по европейските въпроси, постоянен секретар и директор на дирекция.

Дирекция „Политики и институции на ЕС” в Министерството на външните работи бе пряко ангажирана с организирането и провеждането на двустранни консултации с редица държави-членки на ЕС, сред които Австрия, Германия, Полша, Естония, Дания и др. във връзка с подготовката за предстоящото Българско председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.

МВнР допринасяше с аналитични, информационни и справочни материали по европейски въпроси за срещи и посещения на високо и най-високо равнище. В тази насока, следва да се подчертае, че през този период европейската тематиката беше основна тема практически на всички срещи, проведени в и извън страната.

България продължи последователната си политика на активно участие във формулирането на позициите на ЕС в рамките на преговорния процес със страните, водещи преговори за членство, в съответствие с принципите и условията на политиката на разширяване на ЕС и при отчитане на националния интерес. МВнР ръководеше и координираше съгласувана политика, както и своевременното разработване и одобрение на националните рамкови позиции по темите от дневния ред на работна група „Разширяване и страни, преговарящи за членство” към Съвета на ЕС.

През отчетния период бяха отворени две преговорни глави с Черна гора – глава 1 „Свободно движение на стоки” и 22 „Регионална политика и координация на структурните инструменти”, а глава 30 „Външни отношения“ бе временно затворена. Българската страна подкрепи запазването на динамиката в преговорния процес и насърчи постигнатия от Черна гора напредък в реформите и изграждането на необходимия административен капацитет за ефективно прилагане на новоприетото законодателство. В допълнение, през м. юни 2017 г. Черна гора стана пълноправен член на НАТО, с което постигна един от стратегическите приоритети на външната си политика. България активно подкрепяше геостратегическия избор на Подгорица за присъединяването й към Алианса.

През първото полугодие на 2017 г. Сърбия постигна напредък в преговорния процес. В рамките на отчетния период бяха открити преговорите по глави 20 „Предприятия индустриална политика“, 7 „Право на интелектуалната собственост“ и 29 „Митнически съюз“, а глава 26 „Образование и култура“ бе отворена и временно затворена.

България продължи да участва в преговорния процес с оглед отстояване на важни за българската страна въпроси на възможно най-ранен етап. Страната ни одобри едновременното отваряне и затваряне на глава 26 „Образование и култура“ след извършена оценка на въздействието в областта на образованието, отчитаща трансграничния ефект върху България като съседна страна. България, Хърватия и Румъния вдигнаха резервата си по скрийнинг доклада по глава 10 „Информационно общество и медии“, като същевременно изпратиха придружително писмо до КОРЕПЕР, в което оценката на новото медийно законодателство в Сърбия се обвързва с ангажиментите на страната по глава 23, включително по Плана за действие за националните малцинства по отношение на медиите на малцинствени езици.

Проведеният през април 2017 г. референдум за промени в Конституцията на Турция предизвика напрежение в двустранните отношения на Анкара с някои държави-членки, както и в отношенията й с ЕС като цяло. Опасенията за отдалечаване на Турция от основополагащите демократични принципи и ценности на Съюза бяха потвърдени от негативното становище на Венецианската комисия по измененията в Конституцията на страната. Продължиха и пораждащите безпокойство непропорционални действия спрямо предполагаеми участници в опита за преврат от 15 юли 2016 г., както и извънредното положение в страната и свързаното с него суспендиране на прилагането на Европейската конвенция за правата на човека. Тези развития повлияха на преговорния процес, който е в застой. Същевременно, след среща на президента Ердоган с председателите Туск и Юнкер в края на м. май 2017 г., диалогът между двете страни се активизира. Проведени бяха редица срещи на различни нива и бе изразено желание за съвместна работа по общите цели, включително модернизирането на договора за Митнически съюз ЕС-Турция, визовата либерализация. България продължи да насърчава поддържането на диалога с Турция на всички нива и развитието на отношенията ЕС-Турция на прагматична основа.