Подготовката на Република България за поемане на председателството на Съвета на ЕС

В периода декември 2016 г. – май 2017 г. Министерството на външните работи участва активно при подготовката и провеждането на преговорите между Естония, България и Австрия за съставяне и допълване на текста на програмата на Триото председателства на Съвета на ЕС (1 юли 2017 г. – 31 декември 2018 г.), както и в последвалия процес на съгласуването й, в рамките на националния координационен механизъм по Европейските въпроси. Компетентните дирекции в МВнР са участвали редовно във всички заседания на Съвета по европейски въпроси или са представяли необходимите информационни и аналитични материали при обсъждане на теми, свързани с подготовката на Българското председателство. Съществен елемент е участието на МВнР при идентифициране, формулиране и развитие на приоритетите на Българското председателство и на „триото“ Председателства. МВнР е основен автор на частите с външнополитическо измерение от тези документи. Дирекциите в МВнР са захранвали редовно администрацията на Министерския съвет, други министерства и ведомства, Президентството, Народното събрание, с информационни и аналитични материали (включително и по Българското председателство) за подготовка на срещи и посещения на високо ниво както в страната така и зад граница.

В тази връзка, МВнР допринесе за подготовката на последния кръг от преговори между държавите от председателското Трио, който се проведе в София на 31 май 2017 г. и бе председателстван от г-жа Лиляна Павлова, министър и основен координатор за Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. В рамките на тези преговори бе приет и окончателният вариант на Програмата на Триото. След приемането му, МВнР изготви предложения за външнополитически приоритети по време на Председателството, които да бъдат включени в Програмата на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. 

В контекста на подготовката на Българското председателство на Съвета на ЕС бяха проведени серия от двустранни консултации по актуалните въпроси от дневния ред на ЕС. Консултациите спомогнаха за координиране на взаимодействието по основните политически въпроси по време на Председателството.

МВнР участва активно при изготвянето и актуализирането на Календара на предстоящите събития по време на Българското председателство, като своевременно предостави информация за: броя на събитията от компетенциите на МВнР; наименованието на отделните събития; категорията на събитията; дата и период на провеждане; брой участници; брой делегации; режим на превод.

В допълнение, МВнР координира и изготви План-график за заминаване на допълнително командировани служители от другите ведомства в Постоянното представителство на Република България към ЕС в Брюксел.

Също така бе предложено привличане на служител от Европейската комисия към екипа на ППРБЕС по време на Председателството, с експертиза в областта на разширяването и преговорите за членство. Предложението е позовано на предстоящото публикуване на следващия Годишен пакет по разширяването по времето на нашето Председателство.

През отчетния период дирекция „ОВППС на ЕС“ участва в изготвянето на приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС, в частта външна политика. Предоставен е принос както за националната програма, така и за проекта на Програма на Триото. Предоставено е становище и по предложения проект на програма на Триото. Дирекция „ОВППС на ЕС“ изпълнява координационни функции по отношение на осъществяване на Председателство на ЕС в трети страни, както следва: Иран, Монголия, КНДР, Кувейт и Катар. В тази връзка бяха предприети действия, съвместно с компетентните дирекции и посолства, за идентифициране на нуждите на съответните посолства за осъществяване на местното Председателство. След референдума в ОК беше взето решение ОК да не осъществява местно председателство, което автоматично постави на дневен ред необходимостта от поемане от страна на България на местно председателство на Естония (която няма посолства в нито една от изброените 5 държави). Съвместно с ЕСВД бяха идентифицирани държавите, в които България ще поеме местното председателство и от името на Естония – Иран, Монголия и Кувейт (местното председателство ще бъде за период от 1 година в Иран и Кувейт и до ноември 2017 г. в Монголия).

МВнР предприема всички необходими действия за защита на националния интерес и на правата на българските граждани във връзка с оттеглянето на Великобритания от ЕС. Във връзка с официалното уведомление за оттеглянето й от ЕС, внесено в Европейския съвет на 29 март 2017 г., със заповед на заместник министър-председателя по подготовката на Българското председателство на Съвета на ЕС – 2018 № Р-77-04/04.04-2017 г. в рамките на Съвета по европейските въпроси беше сформирана работна група по въпросите на „Брекзит” (РГ 37) с ръководители директорите на дирекция „Политики и институции на ЕС” в МВнР и дирекция „Координация по въпросите на ЕС” в Министерския съвет. Задачите на работната група са да разработва и предлага на СЕВ проекти на позиции и други документи във връзка с преговорите между ЕС и Великобритания. В рамките на работната група беше изготвен актуализиран секторен анализ на въздействието на „Брекзит” върху България, който подлежи на постоянна текуща актуализация.

От януари 2017 г. в рамките на МВнР функционира вътрешноведомствена работна група по въпросите на „Брекзит” (ВВРГ), председателствана от заместник-министъра по европейските въпроси и с участие на всички специализирани дирекции в структурата на министерството. Основните задачи на вътрешноведомствената работна група са да следи външнополитическите аспекти на оттеглянето на Великобритания от ЕС, вкл. глобалните, регионални и локални процеси в тази връзка.

Във връзка с особеностите при организирането на работата в рамките на Съвета, предвид оттеглянето на Великобритания от ЕС, беше създадена специализирана структура във формат ЕС27, която обхваща всички нива на процеса на вземане на решения: ад хок Работна група (чл. 50), Античи (чл. 50) – когато е необходимо, Корепер (чл. 50), Съвет „Общи въпроси“ (чл. 50) (СОВ чл. 50) и Европейски съвет (чл. 50).

Заседанията на СОВ чл. 50 подготвят тези на Европейския съвет (чл. 50), в съответствие с насоките на Европейския съвет и указанията на Съвета за водене на преговорите. Проектът за насоки беше публикуван на 31 март 2017 г. и обсъден в рамките на заседанието на СОВ (чл. 50) на 27 април 2017 г.

На 29 април 2017 г. 27-те лидери от ЕС проведоха първата среща на върха, след като Великобритания официално задейства член 50. Те единодушно приеха насоките за преговори в които се установява тяхната рамка и се определят основните принципи и позиции на ЕС.

На 22 май СОВ (чл. 50) прие решение за разрешаване на започването на преговорите за излизането на Великобритания от ЕС. Решението също така определи Европейската комисия (ЕК) за преговарящ от страна на ЕС. Съветът прие и указания за водене на преговорите (мандат за Комисията), предназначени за първия етап на преговорите. Целта на преговорните директиви е контролирано/регулирано оттегляне на Великобритания. Преговорният процес е разделен на две фази. През първата фаза трябва да бъде постигнато споразумение по три приоритетни области: права на гражданите, финансово споразумение и отношенията на остров Ирландия.

Освен това беше прието и решение за създаване на ад хок работна група, която да подпомага Съвета и Корепер по въпроси, свързани с излизането на Великобритания от Съюза. Ад хок работната група (чл. 50) в Съвета e с постоянно председателство от Генералния Секретариат на Съвета (ГСС), като за нейн председател беше определен белгийският дипломат Дидие Сейоус. Функцията и задачите й обхващат – подпомагане на държавите-членки в постигането на единни преговорни позиции, както и на дейността на Съвета и КОРЕПЕР при провеждането на преговорите с Великобритания, в съответствие с насоките на Европейския съвет и указанията на Съвета за водене на преговори.

В рамките на СОВ (чл. 50) на 20 юни 2017 г., Съветът беше информиран от Комисията за първия кръг от преговорите по оттеглянето на ОК от ЕС. Министрите обсъдиха актуалното състояние на преговорите и бъдещите действия. Успоредно със заседанието на Съвета, министрите от ЕС27 обсъдиха процедурата за вземане на решение относно преместването на двете агенции на ЕС, които се намират в ОК, която беше одобрена от лидерите на ЕС27, в рамките на Европейския съвет (чл. 50) на 22 юни 2017 г.

Дискусията за бъдещето на Европейския съюз произтича от обществения и политически дебат през последните години за необходимостта от повишаване на ефективността в действията на Съюза. Акцент се поставя и върху нуждата от заздравяване на връзката му с гражданите, особено в контекста на увеличаващите се вътрешни и външни предизвикателства пред интеграцията.

Като принос към този процес на размисъл, започнал в контекста на решението на Великобританияза излизане от ЕС, на 1 март 2017 г. Европейската комисия публикува Бяла книга за бъдещето на Европа, в която се предлагат пет възможни сценария за развитие на ЕС през следващото десетилетие.

След публикуването на Бялата книга и последвалите я документи за размисъл относно социалното развитие, европейската отбрана, бъдещето на финансите на ЕС, задълбочаването на Икономическия и паричен съюз и извличането на ползите от глобализацията, българските министерства и подчинените им структури извършиха секторен анализ на съдържанието на документите. В хода на подготовката на Рамковата позиция, МВнР участва активно във формулирането на позиции на българската страна по темата, в съответствие с приносите на компетентните ведомства. Отразени са и позициите на институциите на ЕС и държавите-членки. Крайната цел на този процес е адекватното отразяване на вижданията и позициите на Република България по засегнатите области в различните сценарии.

Резултатите, отразени в Рамковата позиция, сочат, че нито един от изложените сценарии за бъдещето на ЕС не отговаря в чистия си вид на националните интереси на България. Всеки един от петте модела съдържа в себе си както възможности, така и предизвикателства. И едните, и другите следва да бъдат обект на постоянен анализ, с оглед гарантиране на възможността България да се възползва оптимално от дебатите и решенията, които ще бъдат формулирани в техния ход.

Дебатът за бъдещето на Европа е динамичен процес, търпящ непрекъснато развитие. С оглед на това и в контекста на предстоящото ни Председателство на Съвета на ЕС, темата бива внимателно следена и своевременно актуализирана, така че да отразява интересите на българската страна в европейския контекст.

За България от ключово значение е изработването на единна визия за бъдещето на ЕС. Според нас, основите на това единство са поставени с Римската декларация за бъдещето на ЕС от 25 март 2017 г., която потвърди ключовите принципи на Съюза, включително хоризонталното значение на солидарността и кохезията.

Те са от ключово значение за постигане на конвергенция, финансова стабилност, икономически растеж и сигурност. Важни са за безпроблемното прилагане на ключови политики като четирите свободи, съобразно принципа за тяхната неделимост и изискването за еднакво третиране на всички европейски граждани.

Българските позиции бяха представени и пред българската общественост чрез редица публични участия (конференции, дискусии и медийни изяви) на представители на ръководството на МВнР.

Оказване на принос за реализиране на целите на Пространството на свобода, сигурност и правосъдие Присъединяване към Шенгенското пространство

През 2017г. МВнР продължи със своята последователна политика за присъединяването на България към Шенгенското пространство, като един от основните приоритети на правителството. Многократно в рамките на различни формати беше ясно и по-категоричен начин заявена българската позиция на ангажираност към съвместите европейски усилия за справяне с всички предизвикателства, свързани със сигурността на външните граници на ЕС, включително заплахите, произтичащи от тероризма и безпрецедентния миграционен натиск към Съюза. Запазването на значимите предимства, които Шенгенското пространство предоставя на европейските граждани и на бизнеса, е осъзната позиция на България и е демонстрирана като политическа цел от първостепенно значение. Способността на България да гарантира сигурността на външните граници на ЕС беше доказана на практика през последната година в процеса на овладяване на безпрецедентния миграционен натиск на българо-турската граница- една от най-чувствителните външни граници на ЕС.

В посока на осъществяване на този важен за държавната ни политика приоритет бяха проведени редица срещи, както от страна на министъра на външните работи, така и във формат двустранни консултации с държави-членки на ЕС и не на последно място активната дейност от страна на Постоянното ни представителство към ЕС в Брюксел.

Като положителен за държавата ни сигнал следва да се отчита и фактът, че в последния доклад на Комисията /27.01.2017г./, както и последните заключения на Съвета относно напредъка на България и Румъния по Механизма за сътрудничество и оценка, беше направено ясно разграничаване на резултатите, отразени в доклада и готовността на България за присъединяване към шенгенското пространство, за което още на 8 юни 2011г. Европейският парламент постанови с резолюция , че България и Румъния са готови да се присъединят към Шенгенското пространство.

За осъществяването на единната политика в областта на сигурността и превенцията в борбата с тероризма в рамките на ЕС, е от изключително значение предоставянето на достъп на страната ни до ВИС на ЕС. Тази многократно заявена досега позиция на България вече е увенчана от частичен успех.

На 4 октомври 2017г. Европейският парламент одобри предложението за решение на Съвета за предоставяне на пасивен достъп до ВИС на ЕС на България и Румъния. Предоставянето на такъв достъп е обусловено от необходимостта за прилагане на новосъздадената система „Вход/Изход”, която дава възможност за изчисляване на продължителността на престоя на граждани на трети държави, пребиваващи на територията на ЕС въз основа на издадени шенгенски визи.

В рамките на заседанието на Съвет ПВР на 13.10.2017г. държавите-членки се споразумяха да предоставят пасивен достъп на България и Румъния до ВИС на ЕС. Това решение въвежда редица разпоредби за визовата система, които ще влязат в сила след като България и Румъния преминат пълни тестове, които ще се проведат от EU-Lisa /Европейска агенция за оперативно управление на широкомащабни и информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието и ЕК ще бъде нотифицирана за това.

В обръщението си към ЕП относно състоянието на ЕС на 13 септември 2017г в Страсбург г-н Жан Клод Юнкер недвусмислено заяви необходимостта от незабавно присъединяване на България и Румъния към Споразумението от Шенген. Тази теза беше потвърдена и в комюникето на ЕК от 24 октомври 2017г., която за пореден път заяви волята си за предприемане на всички необходими стъпки по разширяване на Шенгенското пространство, като зона за свободно движение, към която да бъдат включени и България и Румъния, като чрез който акт да им бъдат предоставени равни възможности, каквито имат и другите държави-членки на съюза.

През 2017 г. Министерството на външните работи  продължи текущата дейност  по координация на националните позиции съвместно с другите компетентни ведомства за заседанията на КОРЕПЕР II, Съвет „Общи въпроси”, Съвет ЕКОФИН, Европейския съвет и други многостранни формати. Важна роля в това отношение имаше и дирекция „ПИЕС”.

България продължи подкрепата за реформиране на Икономическия и паричен съюз (ИПС), на основата на представения през м. юни 2015 г.  доклад на петимата председатели „Завършване на европейския икономически и паричен съюз”, изготвен от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, в тясно сътрудничество с председателите на Европейския съвет, Европейската централна банка, на Еврогрупата и на Европейския парламент. България последователно отстояваше позицията за гарантиране на равнопоставеността между държавите от Еврозоната и тези извън нея, при пълно отчитане на принципите на единния пазар. Българската страна подчертава необходимостта от провеждането на отворен и прозрачен процес на реформи, основаващ се на настоящата институционална и правна рамка на Европейския съюз. България продължи подкрепата си за предложените от Европейската комисия инициативи за изграждането на Съюз на капиталовите пазари, с цел премахване на пречките пред трансграничните инвестиции и разнообразяване на източниците на финансиране. Българската страна приветства мерките за засилване на ефективното функциониране на Банковия съюз, включително чрез създаването на Европейска схема за гарантиране на депозитите като трети стълб на Банковия съюз.
Подготовка за присъединяване на България към Еврозоната

През 2017 г. продължи дейността  на създадения през месец октомври 2015 г. „Координационен съвет за подготовка на България за членство в Еврозоната“.  Като част от този механизъм, дирекция „ПИЕС” се включи в съгласуването на позициите на българската страна, изразявани в консултации на различни нива между представители на държавите от Еврозоната и страните извън нея.

Присъединяването към Eврозоната е сред основните приоритети на финансовата политика на България. На този етап усилията ни са насочени към изпълнението на всички критерии за членство и осъществяването на реформите, необходими за постигането на успешно и ефективно членство в Еврозоната.

През пролетта на 2017 г. българската страна представи Националната програма за реформи (НПР) за 2017 г. и Конвергентната програма (КП) за 2017 г. Европейската комисия изготви цялостен анализ на икономическата политика на България, като оцени значението на НПР и КП за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в България, както и тяхното съответствие с правилата и насоките на ЕС за засилване на цялостното икономическо управление.

През 2017 г. продължи подкрепата на България за дейността на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) като част от представената през ноември 2014 г. инициатива на ЕК „План за инвестиции в Европа”. Дирекция „ПИЕС”, в рамките на компетенциите си, участваше в процеса на формиране на българските позиции по темата. По отношение на оценката на първите резултати от дейността на Европейския фонд за стратегически инвестиции България подчерта необходимостта от подобряване на географското и секторно покритие на ЕФСИ. Българската страна подкрепи предложението на Комисията за удължаване на срока на функциониране на Европейския фонд за стратегически инвестиции.

Министерството на външните работи редовно съгласуваше и изпращаше указания на ежеседмична основа до ПП към ЕС за участие в работата на Комитета на постоянните представители (КОРЕПЕР II) и техните заместници (КОРЕПЕР I). МВнР успешно осъществи цялостната текуща дейност за ефективна подготовка и координация на националните позиции съвместно с другите компетентни ведомства за заседанията на секторните формати на Съвета на ЕС.

Продължава да се наблюдава все по-засилен интерес към макрорегионалните стратегии, които са възможност за цялостно развитие на даден по-голям регион, за решение на общите предизвикателства и въпроси във връзка с неизползван потенциал, като така имат ясна добавена стойност за ЕС и подсилват съществуващите хоризонтални политики на ЕС. Министерство на външните работи следи внимателно еволюцията в подхода към макрорегионалните стратегии, особено предвид факта, че България е Председател по Дунавската стратегия през 2017 г.

В периода януари – юни 2017 г. МВнР активно следеше цялостния процес, свързан с релокацията на Европейската агенция по лекарствата /ЕМА/ и Европейския банков орган /ЕБО/, след решението на Обединеното кралство да напусне ЕС.

В този период активно се водеше аналитична дейност относно възможностите на България да издигне своя кандидатура за ЕМА, като се взимаше предвид и евентуалните ползи за страната ни от домакинството на тази агенция. МВнР, в рамките на своите компетенции, активно участва в междуведомствената съгласувателна процедура по този въпрос, като допринасяше своевременно с наличната компетентна информация.

МВнР, дипломатическите представителства в ДЧ на ЕС и ПП-Брюксел обстойно следяха и своевременно информираха компетентните водещи ведомства относно позициите и кандидатурите на ДЧ на ЕС за двете агенции. МВнР поддържаше актуални справки и анализи за издигнатите кандидатури от ДЧ на ЕС, като се оценяха предимствата и недостатъците на предложените от тях условия.

Също така, в МВнР се проведоха многобройни срещи с посланици на държавите-членки на ЕС по въпросите на релокацията на двете агенции. В рамките на тези срещи, МВнР представяше подобаващо възможностите на страната ни да бъде домакин на ЕМА, при евентуално решение да се издигне българска кандидатура. За резултатите от тези срещи, за изразените позиции от страна на ДЧ на ЕС, както и за представените предимства на техните кандидатури, МВнР своевременно информираше компетентните водещи ведомства. 

МВнР подготви българската позиция, отчитаща националния интерес на страната ни,  за юнските заседания на Съвет „Общи въпроси” по чл. 50 и Европейския съвет по чл. 50, на които бяха обсъдени и бе взето решение за процеса на релокация на двете агенции.

2. 
   Сътрудничество с европейски държави
   

Приоритетните области на сътрудничеството с европейските държави през проследявания период бяха: защита на българските интереси в двустранните отношения; утвърждаване на облика на България на страна с устойчива икономическа и финансова среда и предпочитана дестинация за развитие на бизнес чрез изграждане на благоприятна икономическа среда; укрепване на образа на България като страна с дългогодишни традиции и значими постижения в сферата на науката, образованието и културата чрез разширяване на сътрудничество в тези области.

За реализирането на тези цели бяха осъществени разнообразни и фокусирани върху постигане на максимална ефективност дейности, като:

• 
  Дипломатическа подготовка и осъществяване на посещения и срещи на най-високо равнище и високо между България и съответната държава;
  
• 
  Дипломатическа подготовка и участие в посещения и срещи на равнище министър на външните работи между България и съответната държава;
  
• 
  Участие на политическо и/или експертно равнище в многостранни форуми, включително смесените междуправителствени комисии;
  
• 
  Координация и съдействие на българските министерства, ведомства, институти и организации при осъществяването на връзките и обмена с европейските ни и други партньори в областите от тяхната компетентност;
  
• 
  Поддържане на постоянни контакти с акредитираните в България дипломатически представителства;
  
• 
  Представляване на Република България в приемащата държава в съответствие с Виенската конвенция за дипломатическите отношения;
  
• 
  Подготовка и придвижване на процедурите за назначаване и освобождаване на почетни консули на Р България в чужбина и на почетни консули на други държави на територията на страната.
  
• 
  Участие в съгласувателния процес при подготовката на решения на Министерския съвет и действия в сферата на външноикономическата, финансовата, образователната и научната политика на Република България по отношение на съответната държава;
  
• 
  Съдействие за развитие на сътрудничеството между правителството на Република България и регионите и провинциите на държави с федерално устройство и осъществяване на координация в тази дейност с други министерства и ведомства;
  
• 
  Съдействие в осъществяването на дейността на почетните консули на Република България;
  
• 
  Активен обмен в областта на културата, науката и образованието, представяне на постиженията на България;
  
• 
  Активно участие в дейността в рамките на „Вишеградската четворка +”, Смесените междуправителствени комисии с германските федерални провинции Бавария и Баден-Вюртемберг, както и в други регионални формати.
  

МВнР подготви материали и оказа съдействие за провеждането на редица двустранни срещи, визити и участия в международни формати. Развитието на интензивен политически диалог е предпоставка за задълбочаване на контактите във всички сфери, както по отношение осигуряването на подкрепа за български позиции и проекти, така и за взаимообмен по отношение на туризъм, инвестиции и т.н. Динамиката в отношенията с отделни държави-членки е различна, но стремежът е към поддържане и развитие на задълбочен обмен, предвид предстоящото Председателство на България на ЕС.