Поречието на Огоста попада почти изцяло в западния, Ломски подрайон, като най-високите части на водосбора се отнасят към Западно-Балканския хидрогеоложки район. Ломският хидрогеоложки подрайон се простира между реките Арчар и Вит, като на юг се ограничава от Предбалканските възвишения и на север преминава в Румънска територия. От хидрогеоложка гледна точка важно значение имат, запълващите я неогенски и кватернерни отложения.
Кватернерните отложения са едни от най-водообилните в района и в тях са формирани порови води от ифилтрационен генетичен цикъл.
Терасните отложения започват от гр. Монтана, надолу между с. Владимирово и с. Бутан със средна ширина около 1 km. От там надолу се разширяват до 3 km, и преминават в Дунавската тераса на Козлодуйската низина. Алувиалните отложения имат двуслоен строеж. Състоят се от долен, водообилен, чакълесто-песъчлив пласт с дебелина 2 – 7 m и горен глинесто-песъчлив слой с ниска хидравлична проницаемост. Средната проводимост на чакълесто-песъчливият водоносен хоризонт е Т > 500 m2/d, коефициент на филтрация к 100 m/d, което го характеризира като силно водоносен.
Литостратиграфия
В района около находище „Гредо” се разкриват единствено седиментни литостратиграфски единици с кредна, неогенска и кватернерна възраст.
КРЕДНА СИСТЕМА
-Салашка свита - (sК1 bs-b)
-Пъстринишки член - (s/рК1 bs-h)
-Крапченски член (s/krК1 bs-b)
-Мраморенската свита - Стубелски член - (m/sК1 b– а).
-Параургонтска задруга (5К1 b-ар)
-Сумерска свита - (smК1 ap-al).
-Мездренска свита (mzК2 kp- m).
НЕОГЕНСКА СИСТЕМА
-Благовска свита - (bN1 b).
-Трифоновски член - (b/tN1 b).
-Опанецка свита - (орN1 b).
-Криводолската свита /Ракевски клин/ - (kr/rN1 s).
-Димовска свита - (dmN1 s).
КВАТЕРНЕРНА СИСТЕМА
Еоплеистоцен
-Алувиално - пролувиални образования - ( a-prQ eop).
Плеистоцен
-Еолично - алувиално - делувиални образования - (е-а-d Qp)
-Алувиални образувания - (аQp)
Холоцен
-Алувиални образования - (аQh)
-Делувиални образувания - (dQh)
Тектоника
На територията в района, от юг към север попадат части от следящите се в посока ЗСЗ - ИЮИ морфоструктурни единици на Стара планина, Предбалканската подзона на моноклиналните ридове, Предбалканската хълмиста подзона и простиращата се на север от тях част от южната периферия на Долнодунавската равнина. В обхвана на Предбалканската зона повече или по-малко изолирано стърчащи моноклинални и периклинални ридове сред късномиоценско-неогенската покривка дава основание да се предполага, че в докъсномиоценския етап от формирането на Балканския морфоген тук са израснали внушителни по размери планински вериги, които са били до голяма степен абрадирани в последствие.
.Стратиграфия и Литология
Проученото находище е изградено изцяло от материалите на кватернера, които са както следва:
- Почвен слой
- Алувий
Алувий - изцяло изгражда руслото и терасите на река Ботуня в рамките на находището и представлява полезното изкопаемо. Изграден е предимно от разнозърнест пясък и много малко дребен чакъл. Ето защо находището се окачествява и разглежда като предимно пясъчно.
Находището е разположено в долната част от поречието на р.Ботуня. Тук тя тече спокойно, транспортната й способност е слаба и тя носи и отлага предимно пясък, докато чакълът е дребен и е в силно ограничено количество.
Макроскопски в естествено състояние полезното изкопаемо е с предимно бежов до бежово-кафеникав цвят. След промиване в ТМСИ суровината цветово се променя и става сивобежова до почти светлосива с бежов оттенък.
Тези цветови промени в пясъка се дължат на наличието на глинести и праховидни частици в същия.
Пясъкът е разнозърнест, но предимно средно- и дребнозърнест. Реката е малка, подхранващите я притоци (Бяла река, Черна река и р.Въртешница) също са къси и отложенията в находището са с по-дребна зърнометрия.
Формата на пясъчните зърна е разнообразна. Наблюдават се добре огладени и овализирани зърна, което говори за продължителен транспорт. Успоредно с това се различават и зърна с остри ръбове и ъгли, което предполага, че са засебени от реката от по-близки разстояния и транспортът им е бил къс.
Минералният състав на пясъка също е разнообразен. Река Ботуня извира от Петроханска Стара планина и до гр.Вършец преминава през Спанчевския плутон. Притоците на р.Ботуня пък носят пясък със смесен характер и разнообразен минераложки състав, като в тях има и значително количество варовикови класти. Допълнително р.Ботуня и притоците и засебяват по своите течения и зърна от разнообразни пясъчници в по-ограничено количество. Ето защо минералния състав на пясъка от находището има разнообразен произход и в него вземат участие магмени, седиментни и метаморфни скали. В рамките на проученото находище и на дълбочина до 4.0-4.5м прослойки и лещи от глини не са регистрирани. Полезното изкопаемо е рахло и неспоено. Копае се лесно с багер и не затруднява добива.
В прокараните шурфи в двата участъка наличието на чакъл всред пясъка е силно ограничено. Представен е от дребни късове, някои добре заоблени, други с ръбати ъгли и ръбове.
Максималната едрина на зърната от чакъла не надхвърля 10-15мм, рядко 20мм.
По минерален състав чакълът е съставен от магмени, седиментни и метаморфни скали.
Дебелината на полезното изкопаемо в находище “Гредо” се изменя от 3.10м. (Ш-15) до 4.20м., средно за участък „Палилула” тя е 3.84 м. За участък “Охрид” средната дебелина на полезното изкопаемо е 3.64м.
Дебелината на полезното изкопаемо в изработките е в границите на 4.50м. Пълната дебелина на алувиалните отложения в находището не е разкрита, но по литературни данни в района тя достига до 10-13м.
Към откривката се отнасят почвения слой и глинесто-песъкливите материали лежащи под него.
Откривката е разпространена повсеместно по терена на находището. Представена е от глина, финопесъклива, на повърхността превърната в почвен слой и набогатена на хумусно вещество. В участък “Охрид” откривката е с по-голяма дебелина, докато в по-голямата част на участък “Палилула” тя е незначителна.
Дебелината на откривката в участък “Охрид” се изменя от 0.10м. до 0.80м., средно за участъка 0.35м.
В участък “Палилула” откривката е изключително маломощна като на много петна по терена тя се представя от 5-10см. почвен слой с тревни корени. Също както в участък “Охрид” и тук откривката е изградена от глина, финопесъклива, на повърхността превърната в почвен слой с хумус.
Дебелината на покривката в участък „Палилула” се изменя от 0.10м. (Ш-11) до 0.30м. (Ш-7, 8 и 10) или средно за участъка 0.24м.
Средната дебелина на покривката за цялото находище е определена на 0.29м.
Форма и условия на залягане на полезното изкопаемо
Полезното изкопаемо в находище “Гредо” има пластова форма на дълбочината, до която е проучено. Суровината изгражда един пласт, който заляга в хоризонтална посока и има повсеместно разпространение. Не се наблюдават изклинявания или разслояване на пласта, няма хоризонти или лещи от глини в същия. Единствено дебелината на покривката е изменчива и варира.
Качествена характеристика на суровината
Полезното изкопаемо в находището е предимно пясък – речен и в малко количество чакъл.
След промиване пясъкът (фракции 0–5мм) от находището в добития материал съотношението е както следва:
-
Пясък (0,00 – 5,00 мм) - 81%
-
Чакъл (5,00 – 15,00 мм) - 3 %
-
Технологичен отпадък - 16 %
Обемната маса на полезното изкопаемо в свободно насипно състояние е от 1,98 т/м3 – 2,2 т/м3, средно за находището 2,00 т/м3;
По зърнометричен състав в естествен вид пясъкът е ситнозърнест, с модул на едрината 2,03. След промиване и пресяване в ТМСИ пясъкът става среднозърнест с едрина 2,61 и вече е годен за производство на обикновени бетони, строителни разтвори и за зидарии и мазилки, като отговаря на изискванията на посочените по–горе стандарти.
Характеристика пясъка във връзка с използването му за обикновен бетон – БДС 171-83
По показателя “зърнометричен състав” пясъка в естествен вид отговаря на изискванията на БДС 171-83, класифицира се като ситнозърнест с модул на едрината 2.03 (общо за находището) и е годен за ползване в производството на бетони.
Съпоставянето на средните стойности на физико-механичните и химичните показатели на пясъка от находище “ГРЕДО” с изискванията на БДС 171-83 налага следните изводи:
-
В естествено състояние пясъка от находището е със завишено съдържание на глинести и праховидни частици. При допустимо от БДС максимално съдържание 5.0 % средната стойност на показателя е 17,9% за участък “ОХРИД”, 16.0 % за участък “ПАЛИЛУЛА” и 16.9 % общо за находището. Суровината в естествен вид е негодна за производството на обикновени бетони и е необходимо задължително да се промива;
-
Аналогично е положението с показателя ”Съдържание на бучки глина и други примеси”. При допустимо по БДС 171-83 съдържание до 1.0%, полезното изкопаемо в естествен вид е със завишени стойности на този показател. За участък “ОХРИД средната стойност на показателя е 2.72%, за участък “ПАЛИЛУЛА” е 1.99%, общо за находището е 2.33%;
-
По всички останали показатели полезното изкопаемо в естествен вид отговаря на изискванията на стандарта.
Характеристика пясъка във връзка с използването му за строителни разтвори-БДС 2271-83
Съпоставянето на средните стойности на физико-механичните и химичните показатели на пясъка от находище “ГРЕДО” с изискванията на БДС 2271-83 налага следните изводи:
-
Общо за находището по зърнометричен състав полезното изкопаемо в естествен вид отговаря на изискванията на стандарта, като само фракция под 0.16мм. е на горната допустима граница и незначително я надхвърля;
-
В естествен вид полезното изкопаемо не отговаря на изискванията БДС 2271-83 и БДС 9340-86 по показателя “съдържание на отмиваеми (глинести и праховидни) частици и “съдържание на бучки глина и други примеси”;
-
Суровината в естествен вид е негодна за производството на строителни разтвори за зидария, хастарни мазилки, фини мазилки и шпакловки и трябва да се промива.
Изводите, на основание извършените лабораторни и технологични изследвания на полезното изкопаемо от находище “Гредо”, участъци ”Охрид” и “Палилула” са:
-
Проученото находище “ГРЕДО” с двата си участъци е предимно пясъчно. Количеството на пясъка е 81 %, на чакъла е 3%, при технологичен отпадък 16%.
-
Преди промиване в ТМСИ пясъка е ситнозърнест с модул на едрината 2.03, след обработката в инсталацията той е среднозърнест с модул на едрината 2.61.
-
В естествен вид пясъка е с високо съдържание на “отмиваеми /глинести и праховидни/ частици” и “бучки глина и други примеси” – съответно 16.9% и 2.33%. След обработване в ТМСИ суровината се промива много добре и горните показатели имат стойности от 0.50%и 0.10%, което прави промития пясък от находището годен за всички видове обикновени бетони и строителни разтвори по БДС 7268-83 и БДС 9340-86.
-
Всички други показатели на пясъка напълно отговарят на изискванията на БДС-171-83, БДС 2271-83, БДС 7268-83 и БДС 9340-86 и го охарактеризират като висококачествена суровина, годна за ползване в строителството.
-
Промитият чакъл е с много ниски стойности на показателите “отмиваеми /глинести и праховидни/ частици” и “бучки глина и други примеси” – съответно 0.50 % и 0.20 % и напълно отговаря на изисквания на БДС-169-81 за всички групи и марки обикновени бетони.
-
След 58 цикъла естествено замразяване и размразяване промитият чакъл показва ниска загуба на маса – 1.73%, което показва добра мразоустойчивост и годност за производството на обикновени бетони в съответствие с БДС 7268-83.
-
Установеният технологичен отпадък след обработка на полезното изкопаемо в ТМСИ е 16%.
Съществуващи проблеми на геоложката среда в чувствителни от екологична гледна точка зони
Условията на геоложката среда за експлоатация в находище “Гредо” са благоприятни за открит добив на полезното изкопаемо. По важните фактори са следните:
А)Теренни особености – и в двата проучени участъка “Охрид” и “Палилула” теренните повърхности са изключително спокойни и равнинни, което ще улесни в значителна степен добивната дейност. Разполагането на откривката и добивната техника, както и извоза на добитата суровина ще се осъществява без затруднения.
Б)Достъпност до проучените участъци – и в двата участъка достъпът е лесен.
До проучените запаси в участък “Палилула” се достига по черен път заобикалящ с.Палилула, който се свързва с асфалтов рът от републиканската пътна мрежа.
До запасите в участък “Охрид” също се достига по черен път заобикалящ селото, който се свързва с асфалтов път от републиканската пътна мрежа.
В)Покривката на двата участъка е с много малка дебелина и не надвишава 1.0 м. Това е благоприятен факт, който ще улесни бъдещата експлоатация.
Г) Дълбочината на находището е относително малка, добивните работи няма да провокират физико-геоложки процеси, които биха могли да се активизират в резултат от експлоатацията
E) Една много малка част от находището попада на разстояние около 280 м. от стопанския двор на с. Палилула.
Ж) Порните води в находището са високи и са 1.50-2.00м. под повърхността, за което е предвидена съответната добивна техника за работа във водни условия.
Забележка! В алтернативния вариант добивът се води до нивото на подземните води и няма техника за работа във водни условия.
Сподели с приятели: |