Съдържание на доклада за овос въведение 3 Анотация 4
Юли тихо-32.3% Октомври тихо –39% Фиг.10.в. Фиг.10.г. Годишна тихо-31.8 % Фиг.10.д. Фиг.10 а-д Рози на вятъра- ст Монтана Най-общо местоположението на находище „Гредо” е разположено в район с добри аерационни условия, което е благоприятно по отношение на дифузията и разпространението на примеси в атмосферния въздух.
Замърсяването в дадени, ограничени райони е резултат от едновременното действие на няколко фактора: - от източници от локален характер – тяхното разположение, характеристики и режим на работа, определящ дебита на отпадъчните газове; - характера на локалните климатични условия, определящи дифузията и раз-пространението на замърсители в атмосферата. Факторите, определящи хоризонталния и вертикален пренос на замърсители спомагат процеса на дифузия. Най-неблагоприятните условия за задържане на замърсители в атмосферата са условията на слаба аерация (тихо време и ветрове под 1m/s) и формирането на температурните инверсии. Въпреки, че няма наблюдения в конкретното местоположение, относителната близост на северния склон на Стара планина създава благоприятни условия за формиране на приземни инверсии и мъгли, най-често проявяващи се при антициклонални обстановки през студеното полугодие. Същевременно руслото на реката играе роля на аерационен канал и допринася за разпространяване на замърсители от ниски източници по продължението му.
Оценката на емисиите на парникови газове, някои от които са и замърсители се извършва на базата на дейностите описани в проекта и емисионните фактори в методиката на IPCC за инвентаризация на емисии (http://www.mtc.government.bg). Eмисиите се изчисляват за азотни окиси (NO и NO2), метан (CH4), неметанови летливи органични съединеня (NMVOC), въглероден оксид (CO), двуазотен оксид (N2O) и въглероден диоксид (CO2). Табл1. ЕМИСИИ ПРИ ДОБИВАНЕТО
Така оценката на общото количество гориво изгаряно на ден от трите машини съставлява 152 кг дизелово гориво. Емисионните коефициенти за европейски дизелови непътни машини в строителството, индустрията, селското и горското стопанство са твърде близки и са показани в Табл. 2 Табл. 2
За пресмятането на емисията от самосвалите изхождаме от данните за годишния добив от кариерата. ПОЛЕЗНО ИЗКОПАЕМО 31240 м3 х 1,65 т/м3 х 14 км = 721644 т.км При използване на 13 тонни самосвали пробегът от мястото на добиването до района на ТМСИ съставлява 55511 км общо. Като се вземе предвид и обратния път той се удвоява
ОТКРИВКА 2578 м3 х 1,5 т/м3 х 1 км = 3867 т.км При 13 тонен самосвал и с отчитане на обратния път пробегът съставлява 600 км/год Общо за извозването на полезното изкопаемо и откривката самосвалите ще имат 111600 км/год, което при 250 работни дни дава пробег от 446 км/ден Емисионните коефициенти за европейски тежки дизелови камиони и дневните емисии при пробег от 446 км са показани в Табл.3 Табл.3
Емисиите при добива на полезното изкопаемо и натоварването му по същество представляват един точков източник на парникови газове/замърсители/, който е малко по мощен от емисиите при извозването. Втората група емисии /от самосвалите/ представлява линеен източник с ниска интензивност. За оценка на въздействието на разгледаните източници на атмосферно замърсяване върху качеството на атмосферния въздух е извършено числено моделиране на разсейването на замърсители в атмосферата с отчитане на всички организирани източници на атмосферно замърсяване. За целта са изпълнени следните задачи за численото симулиране на въздействието на обекта върху качеството на атмосферния въздух:
Разсейването на замърсители е моделирано с дисперсионни PLUME модели, съответстващи на официално приетата от МОСВ методика публикувана в бюлетин “Строителство и архитектура”, бр. VІІ и VІІІ от 1998г, като обаче е приложена обогатена и доразвита версия, отчитаща специфичните процеси при газови и аерозолни замърсители. Тя може да използва като входна информация както реално измерените метеорологични параметри в различни моменти от даден период, така и обобщени параметри на времето, като роза на вятъра (с отчитане на разпределението на вятъра по интервали на скоростта), функция на разпределение на класа на устойчивост и т.н.. Аерозолната версия на моделите пресмята и тоталната средна денонощна депозиция (сухо утаяване и мокро измиване) на замърсителите. Всички пресмятания са извършвани в равномерна мрежа с размери 7х6км (със стъпка на изчисление 100м). Параметрите на източниците и разположението им в района са дадени във Приложение №4, където са дадени входни файлове на моделите. Като входна метеорологична информация са използвани данните от климатична станция Монтана, която е представителна за този район. Анализът на получените резултати е направен отделно по видове замърсители
На фиг.1 и 2 са показани средните годишни приземни полета на замърсяване с азотни окиси при експлоатацията съответно на участъци „Охрид” и „Пали лула”. Геометрията на полетата се характеризира с известно изтегляне в северна, западна и южни посоки. Пределно допустимата средна годишна концентрация е 42 µg/m3. Максималните стойности се формират в района на самите работни участъци съответното 3,6µg/m3 за «Охрид» и 4,6µg/m3 за участък «Пали лула». Както се вижда от показаните полета над селата Охрид и Пали лула средната годишна концентрация, която ще се формира при експлоатацията на находището е под 1 µg/m3. Фиг.1. Средно годишно приземно поле на замърсяването на въздуха с азотни окиси в резултат на работата в участък Охрид Фиг.2. Средно годишно приземно поле на замърсяването на въздуха с азотни окиси в резултат на работата в участък Пали лула Фиг.3. Максимално приземно поле на замърсяването на въздуха с азотни окиси в резултат на работата в участък Охрид при неблагоприятни метеорологични условия. [µg/m3] Фиг.4. Максимално приземно поле на замърсяването на въздуха с азотни окиси в резултат на работата в участък Пали лула при неблагоприятни метеорологични условия. [µg/m3] Пределно допустимата еднократна концентрация на азотни оксиди е 210 µg/m3. Максималните моделни стойности са съответно 9,3 µg/m3 за участък „Охрид” и 10 µg/m3 за участък „Пали лула”. Както се вижда и в двата случая няма опасност да бъдат нарушени санитарно-хигиенните норми по отношение на този замърсител в резултат от експлоатацията на находище „Гредо” Въглероден Оксид На фигури от 5 до 8 са дадени получените приземни полета на замърсяване с азотен оксид получени в резултат на реализацията на проекта. Фиг.5. Средно годишно поле на замърсяване с въглероден оксид при експлоатацията на участък „Охрид”[ µg/m3] Фиг.6. Средно годишно поле на замърсяване с въглероден оксид при експлоатацията на участък „Пали Лула” [µg/m3] Фиг.7. Максимално приземно поле на замърсяването на въздуха с въглероден оксид в резултат на работата в участък Охрид при неблагоприятни метеорологични условия – [µg/m3] Фиг.8. Максимално приземно поле на замърсяването на въздуха с въглероден оксид в резултат на работата в участък Пали лула при неблагоприятни метеорологични условия - µg/m3 Получените приземни полета са показани в микрограми на кубичен метър докато според нашето законодателство максималната норма за опазване на човешкото здраве (период на осредняване 8ч) е 10,0 mg/m3. Следователно не може да се очаква нарушаване на нормата за въглероден оксид В резултат на извършеното числено моделиране на въздействието на предвидените по проекта дейности върху качеството на атмосферния въздух се вижда, че и двата типа източници не биха могли да бъдат заплаха за здравето на населението в близост до кариерата и трасето на извозване на добивания материал. Не е възможно да посочим разумна по-благоприятна по отношение на емисиите алтернатива на добив и извозване на полезното изкопаемо. Каталог: ovos Изтегляне 1.99 Mb. Сподели с приятели: |