Задължения на възложителя (поръчващия)

Задължения на възложителя (поръчващия)

1. 
   Да окаже необходимото съдействие. Това задължение или поне е част от него е уреден в чл.260. Последиците от неизпълнението на това задължение са:
   
   1. 
      изпълнителят може да се откаже от договора;
      
   2. 
      изпълнителят има право на възнаграждение, когато е изпълнил работата, но тя е негодна или изобщо изпълнението е станало невъзможно.
      
2. 
   Да приеме извършената работа. Приемането трябва да се различава от получаването (задължение, което е налице при продажбата). Приемането, освен фактическото получаване на изработеното, включва още един елемент, а именно: одобрение на работата, признание, че работата съответства на уговореното. Затова при предаването на работата възложителят трябва да я прегледа. Ако има явни недостатъци, които могат да бъдат открити при обикновен преглед, той трябва да направи възраженията си незабавно, при преглеждането на работата. В случай, че недостатъците не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно, поръчващият трябва да уведоми изпълнителя за тях, веднага след откриването им. Ако той не направи такова уведомление във всеки от двата случая, при явни и скрити недостатъци по силата на необоримата презумпция, установена в чл.264/3 работата се смята за приета. Уведомяване за недостатъците не е необходимо само в случай, че изпълнителят е знаел за тях.
   
   1. 
      Последици от приемането.
      
      1. 
         Става изискуемо задължението да се заплати възнаграждението (по общия ред).
         
      2. 
         Рискът преминава върху възложителя
         
      3. 
         Сроковете за претенции за недостатъци, а и за отклонения в предмета започват да текат от момента на приемането.
         
3. 
   Да заплати възнаграждение. Възнаграждението поначало се определя в пари. То може да се определи по два начина (чл.266):
   
   1. 
      Общо за цялата работа – ал.2. Според някой автори тази алинея е израз на института за непоносимост на престацията, но според Калайджиев не е точно така, защото за да има непоносимост трябва да има голяма разлика в условията, голяма промяна в условията, а една обикновена промяна в цената като че ли не води до непоносимост.
      
   2. 
      По единични цени – ал.1. Това означава да се определи по отделни работи или вещи. В такъв случай “размерът му се установява при приемането на работата.". Т.е. възнаграждението се определя не при сключването на договора, а след изпълнението на задължението на изпълнителя. На практика днес много често при изпълнението на договори за строителство и за строителни работи се определя точно по този начин.
      

Неизпълнението на това задължение, тъй като то поначало има за предмет парична сума е основание изпълнителят да търси мораторна лихва по чл.86:

Въпрос 68 – Особености при прекратяване на договора за изработка. Разваляне.

Прекратяване на договора

1. 
   С изпълнение на задълженията на страните и въобще на всички общи основания за прекратяване на облигационното отношение.
   
2. 
   Смъртта на изпълнителя или неспособността му да извърши работата прекратява договора, освен ако той не е intuito personae и наследниците се съгласят да продължат изпълнението. Т.е. по принцип дори и договорът да не е intuito personae наследниците не са длъжни да изпълнят работата, освен ако не се съгласят. В този случай, ако договорът се прекрати поръчващият трябва да заплати извършената работа и вложените материали, съобразно уговореното възнаграждение, т.е. в тази част, в която е била изпълнена работата.
   
3. 
   Договорът може да бъде развален в горните случаи и това също ще доведе до прекратяването му.
   
4. 
   В случай на невиновна невъзможност - вж. различните хипотези на невиновна невъзможност от гледна точка на изпълнителя на задължението за изработване на уговореното.
   
5. 
   В случай на пълна невиновна невъзможност договорът се разваля по право.
   
6. 
   В случай на частична невиновна невъзможност според правилото на чл.267/1/изр.2:
   
7. 
   В случай на невиновна невъзможност за изпълнителя, ако тази невъзможност се дължи на неизпълнението на задължението за оказване на съдействие от страна на възложителя, възложителят дължи възнаграждение - чл.267/2.
   
8. 
   Особено основание за прекратяване на договора е уредено в чл.268: Ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар и изпълнението да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата.
   

Това право да се прекрати договора принадлежи на възложителя. Основателността на причините е чисто фактически въпрос, който се преценява от съда. Не е необходимо изпълнителят да е виновен. Но в този случай възложителят трябва да заплати направените разходи, извършената работа и печалбата, която изпълнителят би получил.

Въпрос 69, 70 - Наем. Понятие и сключване на договор за наем

Правен режим:

чл.228 - 239 ЗЗД.
Чл.228. С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена.

Чл.229. Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години.

Лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години.

Ако договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет, съответно за три години.

Чл.230. Ако не е уговорено друго, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета.

Ако вещта не е предадена в надлежно състояние, наемателят може да иска поправянето й или съразмерно намаление на наемната цена или да развали договора, както и да иска обезщетение във всички случаи.

Наемодателят не отговаря за недостатъците на наетата вещ, които наемателят е знаел или при обикновено внимание е могъл да узнае при сключването на договора, освен ако недостатъците са опасни за неговото здраве или за здравето на лицата от неговото домакинство.

Чл.231. Дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини и други такива, са за сметка на наемателя.

Поправките на всички други повреди, ако не са причинени виновно от наемателя, са за сметка на наемодателя. Ако наемодателят не извърши тия поправки, наемателят има правата по ал. 2 на предходния член, но той може да иска обезщетение само когато повредата се дължи на причина, за която наемодателят отговаря. Ако наемателят извърши сам поправката с грижата на добър стопанин, той може да прихване стойността й срещу наема.

Когато вещта погине изцяло или отчасти, прилага се чл. 89

Чл.232. Наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора ползуване, а при липса на такова - съгласно предназначението й.

Той е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта.

Чл.233. Наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние.

Наемателят е длъжен да съобщава незабавно на наемодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ.

Чл.234. Ако не е уговорено противното, наемателят може да пренаеме части от наетата вещ без съгласието на наемодателя. Но и в този случай той не се освобождава от задълженията си по договора за наем.

Относно ползуването от имота пренаемателят не може да има повече права от наемателя.

Пренаемателят е задължен спрямо наемодателя само за наема, който той дължи при завеждане на иска, без да може да противопостави плащанията, които е направил преждевременно.

Чл.235. Наемателят на помещение в етажна собственост е длъжен да изпълнява наредбите по реда и управлението на етажната собственост. В противен случай той може да бъде изваден от наетото помещение и по искане на управата на етажната собственост.

Чл.236. Ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок.

Ако наемателят продължи ползуването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.

Чл.237. (Ал. 1, доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) При прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър.

Договорът за наем,сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата, е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. Ако няма достоверна дата и наемателят е във владение на имота, договорът е задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок.

Наемодателят дължи обезщетение на наемателя, ако последният бъде лишен от ползуването на наетия имот преди изтичане на наемния срок поради прехвърляне на имота.

Чл.238. Ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. Но ако наемът е уговорен на ден - достатъчно е предупреждение от един ден.

Чл.239. Когато наемът се създава чрез акт на надлежен държавен орган, отношенията между страните се уреждат по горните правила, доколкото специален закон не постановява друго.

Изтегляне 4.72 Mb.

Сподели с приятели: