Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2012)0446

Положението в Газа

PE493.717

Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2012 г. относно положението в Газа (2012/2883(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 19 ноември 2012 г.,

– като взе предвид изявленията за печата на генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун от 18 и 19 ноември 2012 г.,

– като взе предвид заключенията на Съвета относно близкоизточния мирен процес от 14 май 2012 г., 18 юли и 23 май 2011 г. и 8 декември 2009 г.,

– като взе предвид изявлението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 12 ноември 2012 г. относно последната ескалация на насилието между Газа и Израел и от 16 ноември 2012 г. относно по-нататъшната ескалация на насилието между Израел и Газа,

– като взе предвид споразумението за прекратяване на огъня от 21 ноември 2012 г.,

– като взе предвид Четвъртата Женевска конвенция за защита на цивилни лица по време на война от 1949 г.,

– като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

– като взе предвид временното споразумение за Западния бряг и ивицата Газа от 18 септември 1995 г.,

– като взе предвид „Декларацията на принципите на споразумението за временно самоуправление“ (Споразумения от Осло) от 13 септември 1993 г.,

– като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че скорошната ескалация на насилието доведе до човешки жертви и неприемливо страдание на гражданското население и за двете страни, участващи в него;

Б. като има предвид, че на 21 ноември 2012 г. на пресконференция в Кайро египетският министър на външните работи Мохамед Камел Амр и държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън обявиха прекратяването на огъня; като има предвид, че съгласно споразумението за прекратяване на огъня „Израел ще прекрати всички враждебни действия в ивицата Газа - сухопътни, морски и въздушни, включително нашествия и атакуване на отделни хора“ и „Всички палестински фракции ще прекратят всички враждебни действия от ивицата Газа срещу Израел, включително ракетни нападения и всички атаки по границата“;

В. като има предвид, че Парламентът многократно е изразявал подкрепата си за решение, основано върху съществуването на две държави, като Държавата Израел и независима, демократична и жизнеспособна Държава Палестина съжителстват една до друга в мир и сигурност, и е призовавал за възобновяването на преките мирни преговори между страните;

Г. като има предвид, че блокадата и хуманитарната криза в ивицата Газа продължават въпреки многобройните призиви от страна на международната общност за отваряне на контролните пунктове за потока от хуманитарна помощ, търговски стоки и лица към и от Газа, както беше посочено отново в заключенията на Съвета от 14 май 2012 г.;

Д. като има предвид, че Европейският парламент е изразявал нееднократно своя ангажимент за сигурността на Държавата Израел; като има предвид, че в заключенията на Съвета от 14 май 2012 г. също се заявява отново основополагащият ангажимент, поет от ЕС и неговите държави членки, за сигурността на Израел, като има предвид, че в тях беше осъдено по най-решителен начин насилието, насочено срещу цивилното население, включително ракетните нападения от ивицата Газа, и беше отправен призив за действителното предотвратяване на контрабандата на оръжие в Газа;

1. Изразява сериозната си загриженост относно положението в Газа и Израел и приема с дълбоко съжаление загубата на човешки живот, включително на жени и деца; приветства споразумението за прекратяване на огъня, обявено в Кайро и призовава за пълното му изпълнение; подчертава, че трябва незабавно да бъдат прекратени всички нападения, тъй като те причиняват несправедливи страдания на мирни граждани, и призовава незабавно да се намали напрежението и да се прекратят враждебните действия; приветства посредническите усилия на Египет и други заинтересовани страни за устойчиво прекратяване на огъня и приветства мисията на генералния секретар на ООН в региона;

2. Решително осъжда ракетните нападения от Ивицата Газа към Израел, които трябва да бъдат прекратени незабавно от Хамас и от другите въоръжени групировки в Газа; подчертава, че Израел има право да защитава своето население от подобни атаки, като същевременно подчертава, че докато извършва това, Израел трябва да действа съразмерно и да гарантира защитата на цивилни лица във всеки един момент; подчертава, че е необходимо всички страни да спазват безусловно международното хуманитарно право и че не може да има оправдание за целенасочената стрелба по мирни граждани;

3. Осъжда терористичното нападение срещу автобус, превозващ гражданско население, в Тел Авив на 21 ноември 2012 г.;

4. Потвърждава отново своята решителна подкрепа за решението, основано върху съществуването на две държави и на базата на границите от 1967 г., с град Ерусалим като столица на двете държави, а именно Държавата Израел и независима, демократична и жизнеспособна Държава Палестина, които живеят съвместно в мир и сигурност;

5. Подчертава отново, че постигането на справедлив и траен мир между израелци и палестинци може да бъде постигнато единствено с мирни и ненасилствени средства; призовава отново за създаването на условия за възобновяване на преките мирни преговори между двете страни;

6. В този контекст подкрепя искането на Палестина за получаване на статут на наблюдател, който не е член на Общото събрание на ООН, и счита, че това е важна стъпка за придаването на по-голяма видимост, решителност и ефективност на палестинските искания; във връзка с това призовава държавите – членки на ЕС, и международната общност да постигнат споразумение в тази посока;

7. Отново призовава настоятелно ЕС и неговите държави членки да играят по-активна политическа роля в усилията за постигане на справедлив и траен мир между израелци и палестинци; подкрепя върховния представител в нейните усилия да създаде будеща доверие перспектива за подновяване на мирния процес;

8. Повтаря своя призив за вдигане на блокадата на ивицата Газа, обвързано с условия за ефективен международен механизъм за контрол, който да не позволява незаконното внасяне на оръжия в Газа, като така се отчитат легитимните нужди на Израел в сферата на сигурността; призовава също да се предприемат стъпки, за да се даде възможност за реконструкция и икономическо възстановяване на Газа;

9. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, специалния представител на ЕС за Близкоизточния мирен процес, председателя на Общото събрание на ООН, правителствата и парламентите на членовете на Съвета за сигурност на ООН, специалния пратеник на Близкоизточната четворка, Кнесета и правителството на Израел, президента на Палестинската власт и Палестинския законодателен съвет.

P7_TA-PROV(2012)0455

Прилагане на общата политика за сигурност и отбрана

Комисия по външни работи

PE494.671

Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2012 г. относно изпълнение на общата политика на сигурност и отбрана (въз основа на годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност) (12562/2011 – 2012/2138(INI))

– като взе предвид годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политиката на сигурност и, по-специално, частта, която се отнася до общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) (12562/2011),

– като взе предвид изявленията относно ОПСО на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност пред Съвета на 23 юли 2012 г.,

– като взе предвид заключенията на Съвета относно ОПСО от 23 юли 2012 г.,

– като взе предвид заключенията на Съвета относно ОПСО от 1 декември 2011 г.,

– като взе предвид инициативата от Гент относно военния капацитет, чието начало бе поставено на неофициалната среща на министрите на отбраната от ЕС през септември 2010 г.,

– като взе предвид членове 2, 3, 24 и 36 от Договора за Европейския съюз,

– като взе предвид параграф 43 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление¹;

– като взе предвид Дял V от Договора за Европейския съюз, както и Договора за функционирането на Европейския съюз,

– като взе предвид Стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение, приета от Съвета на 9 декември 2003 г,

– като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

– като взе предвид Европейската стратегия за сигурност, озаглавена „Сигурна Европа в един по-добър свят“, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г., и доклада относно нейното изпълнение, озаглавен „Гарантиране на сигурността в променящия се свят“, приет от Европейския съвет на 11–12 декември 2008 г.,

– като взе предвид своята резолюция от 10 март 2010 г. относно изпълнението на Европейската стратегия за сигурност и на Общата политика за сигурност и отбрана¹,

– като взе предвид своята резолюция от 23 ноември 2010 г. относно гражданско-военното сътрудничество и развитието на гражданско-военен капацитет²,

– като взе предвид своята резолюция от 11 май 2011 г. относно развитието на общата политика за сигурност и отбрана след влизането в сила на Договора от Лисабон³,

– като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно въздействието на финансовата криза върху сектора на отбраната в държавите членки на ЕС⁴,

– като взе предвид заключенията на Съвета относно положението в Мали от 15 октомври 2012 г.,

– като взе предвид член 119, параграф 1 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0357/2012),

A. като има предвид значителните промени, които са в ход в геостратегическия контекст, в който се вписват общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и ОПСО, по-специално промените в Близкия изток и Северна Африка (в това число революции, конфликти и/или смяна на режимите в Либия, Тунис, Египет и Сирия), появата на нови действащи лица на международната сцена с регионални, дори световни амбиции и преориентирането на приоритетите на политиката на отбрана на Съединените американски щати към азиатско-тихоокеанския регион;

Б. като има предвид в същото време, че заплахите и предизвикателствата пред световната сигурност се увеличават с оглед несигурността, свързана с действията на държавите и недържавните участници (като терористични организации), ангажирани в опасни конкуриращи се програми за разпространение на оръжия за масово унищожение (включително ядрено оръжие), развитието на кризите на местно равнище в съседните на ЕС територии, които имат значителни регионални последици (като сегашния конфликт в Сирия), непредвидимостта на процеса на преход в арабските страни и неговото измерение, свързано със сигурността (например в Либия и на Синайския полуостров), развитието на афганистанско-пакистанската зона в перспективата на изтеглянето на въоръжените сили на НАТО, нарастването на терористичните заплахи в Африка, по-специално в Сахел, Африканския рог и Нигерия;

В. като има предвид, че изменението на климата е широко признато за основен двигател и фактор, увеличаващ многократно заплахите за глобалната сигурност, мира и стабилността;

Г. като има предвид, че Европейският съюз трябва да отговори на тези заплахи и предизвикателства с единна позиция, като така гарантира съгласуваност, действайки в дух на солидарност между държавите членки и използвайки всички средства и инструменти, с които разполага, за да осигури мир и сигурност на гражданите си;

Д. като има предвид, че ОПСО, което представлява неразделна част от ОВППС, чиито цели са определени в член 21 от Договора за Европейския съюз, предоставя на Съюза оперативен капацитет, който почива на граждански и военни средства;

Е. като има предвид, че е необходимо ОПСО да затвърди приноса си към световния мир и стабилност чрез мисии и операции, които са част от глобалния подход, който Европейският съюз прилага по отношение на определена страна или регион, включително чрез многостранно сътрудничество в рамките на и с международни организации, в частност ООН, и регионални организации, при зачитане на Устава на Организацията на обединените нации;

Ж. като има предвид, че разоръжаването и неразпространението на ядрено оръжие са неразривна част от ОПСО и трябва да се насърчават в политическия диалог на ЕС с трети държави и международни институции, и представляват задължение, поето от държавите-членки на ЕС по силата на международни конвенции и споразумения; като има предвид, че този ангажимент е напълно съвместим с целта за изграждане на граждански и военен капацитет в рамките на ОПСО;

З. като има предвид, че Договорът от Лисабон въвежда важни промени, предполагащи укрепване на ОПСО, които обаче все още са далеч от пълноценно използване;

И. като има предвид, че Европейският съюз е осъществил от 2003 г. досега 19 граждански мисии и 7 военни операции в рамките на общата европейска политика за сигурност и отбрана , а после и на ОПСО, и че понастоящем са в ход 11 граждански мисии и 3 военни операции;

1. Подчертава, че Европейският съюз следва да играе такава политическа роля в световен план на международната сцена, че да насърчава международния мир и сигурност, да защитава глобално интересите си и да гарантира сигурността на собствените си граждани; счита, че Европейският съюз следва да поеме отговорностите си, изправен пред международни заплахи, кризи и конфликти, по-специално в съседните му страни; подчертава в тази връзка необходимостта ЕС да бъде последователен в политиките си и по-ефикасен при поемането на гореспоменатите отговорности;

2. Подчертава в тази връзка необходимостта ЕС да заяви стратегическата си автономност чрез силна и ефикасна външна политика и политика на сигурност и отбрана, които да му позволят да действа самостоятелно, ако е необходимо; подчертава, че тази стратегическа автономност остава илюзорна без наличието на надежден граждански и военен капацитет; припомня, че тази стратегическа автономност се изгражда, като се вземат предвид съществуващите партньорства, по-специално партньорството с НАТО, като в същото време се поддържат силни трансатлантически връзки, както е подчертано в член 42 от Договора за Европейския съюз, и надлежно се зачитат и укрепват ефективните многостранни отношения като основополагащ принцип за намеса на ЕС при управлението на международни кризи;

3. Изразява загрижеността си от перспективата за упадък в стратегическо отношение, която заплашва ЕС, не само във връзка с тенденцията за намаляване на бюджетите за отбрана поради световната и европейска финансова и икономическа криза, но и поради свързаната с това и увеличаваща се маргинализация на инструментите му за управление на кризи и на капацитета му, по-специално военния; отбелязва също отрицателното въздействие от липсата на ангажименти в това отношение на държавите членки;

4. Счита, че Съюзът има важна роля като „доставчик на сигурност“ на държавите членки и техните граждани; изразява убеждението си, че той следва да укрепи собствената си сигурност и тази на съседните му държави, за да не я делегира на други, настоява, че ЕС трябва да е в състояние да допринася пълноценно за операциите по поддържане на мира в целия свят;

5. Отбелязва, че въпреки добре обоснованите си анализи и твърдения, европейската стратегия за сигурност, изготвена през 2003 г. и завършена през 2008 г., започва да бъде изпреварвана от събитията, и вече не е достатъчна за разбиране на света днес;

6. Ето защо отново призовава Европейския съвет да възложи на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност изготвянето на Бяла книга за сигурността и отбраната в ЕС, в която ще бъдат разгледани стратегическите интереси на ЕС в контекста на променящите се заплахи, в светлината на капацитета за сигурност на държавите членки, на капацитета на институциите на ЕС за ефективно действие в областта на политиката на сигурност и отбрана и на партньорствата на ЕС, по-специално със съседните страни и с НАТО, и която ще вземе предвид променящите се заплахи и развитието на отношенията със съюзниците и партньорите ни, но също така и със страните с бързо развиваща се икономика;

7. Подчертава значимостта на една такава стратегическа рамка, която да направлява външната дейност на ЕС и да формулира ясни приоритети за политиката му на сигурност;

8. Отбелязва, че Бялата книга следва да се основава както на идеите, въведени от европейските стратегии за сигурност от 2003 г. и 2008 г., така и на новите идеи в областта на сигурността, възникнали в последните години, като „отговорност за защита“, сигурност за хората и ефективни многостранни действия;

9. Подчертава значимостта на провеждането в рамките на Европейската агенция по отбрана (EDA) и със сътрудничеството на НАТО на технически преглед на силните и слабите страни във военно отношение на държавите – членки на ЕС; счита, че Бялата книга ще съставлява основата на бъдещия стратегически подход на ЕС и ще осигури ориентиране в средно- и дългосрочен план на стратегическото планиране на гражданския и военен капацитет, който да се изгражда и развива от гледна точка на ОПСО;

10. Приветства заключенията на Съвета относно ОПСО от 23 юли 2012 г. и съобщението за Европейски съвет по въпросите на отбраната през 2013 г.; насърчава държавите членки и председателя на Европейския съвет да включат Европейския парламент в подготовката на това заседание на Съвета;

11. Приветства доклада на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно главните страни и основните избори на ОВППС, който е отчасти посветен на въпросите на сигурността и отбраната; въпреки това подчертава необходимостта от повишаване на равнището на амбициите за развитие на ОПСО; призовава държавите членки, с подкрепата на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, да използват в пълния му потенциал този инструмент, утвърден от Договора от Лисабон, в ситуация, в която съществуват многобройни продължителни кризи, включително в непосредствена близост до границите на Европа, и американският преформулиран ангажимент става все по-видим;

12. Приветства приноса на инициативата от Ваймар, към която се присъединиха Испания и Италия, за придаване на нова динамика програмата на ОПСО и тласъка, който тя даде на трите основни сфери, а именно институциите, операциите и капацитета; призовава тези държави да се придържат към ангажимента, който са поели, за да се запази амбициозната визия на ОПСО и разглежда действията им като модел, към който трябва да се присъединят всички останали държави членки и който трябва да следват;

ОПСО в центъра на глобален подход

13. Приветства заключенията на Съвета относно общата политика на сигурност и отбрана от 23 юли 2012 г. и обявяването на представяне на съвместно съобщение относно глобалния подход от Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност; припомня на Комисията и на заместник-председателя/върховен представител, че следва да включат Парламента в това начинание;

14. Подчертава, че силата на Европейския съюз в сравнение с други организации се крие в уникалния му потенциал да мобилизира целия набор политически, икономически, свързани с развитието и хуманитарни инструменти в подкрепа на гражданските и военните си операции за управление на кризи в структурата на единен политически орган – заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност– и че този глобален подход му предоставя единствена по рода си и широко ценена гъвкавост и ефикасност;

15. При все това застъпва становището, че прилагането на глобалния подход трябва да гарантира, че Съюзът отговаря на специфичните рискове с подходящи граждански и/или военни средства; настоява, че глобалният подход следва да разчита на ОПСО толкова, колкото и на другите инструменти за външна дейност;

16. Подчертава, че посредством тези операции ОПСО е основният инструмент за управление на кризи на Съюза, който придава политическо доверие и видимост на дейността на Съюза, като в същото време позволява политически контрол;

Прилагане на Договора от Лисабон

17. Припомня, че Договорът от Лисабон е внесъл в ОПСО редица важни промени, които все още чакат да бъдат приложени на практика; във връзка с това изразява съжаление, че заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност не е обърнал внимание на предишните резолюции на Европейския парламент, в които се призовава за по-активен и съгласуван напредък в прилагането на новите инструменти, предвидени в Договора от Лисабон:

 Съветът може да възложи мисия на група държави с цел запазване на ценностите на Съюза и служене на интересите му;

 постоянно структурирано сътрудничество може да бъде създадено между държавите членки, които изпълняват най-високите критерии за военен капацитет и които са поели по-обвързващи ангажименти в тази област с оглед на най-отговорните мисии;

 Договорът въвежда клауза за взаимна защита, както и клауза за солидарност;

 на Европейската агенция по отбрана са възложени важни задачи за развитие на военния капацитет на държавите членки, включително укрепване на промишлената и технологичната основа на сектора на отбраната, определянето на европейска политика в областта на капацитета и въоръжението и прилагането на постоянното структурирано сътрудничество;

 следва да бъде създаден начален фонд за подготвителните дейности на мисиите, които не са за сметка на бюджета на Съюза;

18. Възлага на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да даде необходимия тласък за развитието на възможностите, предвидени в Договора от Лисабон по такъв начин, че ЕС да разполага с пълния набор възможности за действие на международната сцена в рамките на глобалния си подход, било посредством силата на убеждението, било чрез по-твърди действия, ако е необходимо, и винаги в съответствие с Устава на ООН;

19. Призовава държавите членки да работят активно със заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и със Съвета, за да приемат разпоредбите на Договора от Лисабон, относно ОПСО, в националните си стратегии за отбрана;

20. Приветства разширяването на мисиите, които могат да бъдат провеждани в рамките на ОПСО в сравнение с предишните мисии, наречени мисиите от Петерсберг, посочени в член 43 от Договора за Европейския съюз; при все това отбелязва, че тази амбиция не е отразена в решенията, взети след създаването на ЕСВД;

21. Подчертава, че досега ОПСО е допринесла за управлението на кризи, поддържането на мира и укрепването на международната сигурност; настоява, че сега е необходимо ОПСО да може да се намесва във всички видове кризи, включително в контекста на тежки конфликти в съседните региони, и да бъде достатъчно амбициозна, за да окаже реално въздействие на място;

22. Отбелязва, че понастоящем се провеждат 14 операции – 11 граждански и 3 военни; приветства започването на три нови граждански операции през лятото на 2012г. в Африканския рог (EUCAP Nestor), в Нигер (EUCAP Sahel Niger) и в Южен Судан (EUAVSEC South Sudan), както и планирането на гражданска мисия за подкрепа на контрола на границите в Либия и мисията за обучение в Мали; счита, че тези мисии представляват първи знак за новата динамика на програмата на ОПСО; подчертава значимостта на усъвършенстване на рамката, за да се черпи опит от мисиите и операциите;

23. Въпреки това изразява съжаление, че ЕС не използва максимално военните инструменти на ОПСО, макар че редица кризи можеха да оправдаят намеса чрез ОПСО, включително кризите в Либия и Мали; подчертава необходимостта да се предвиди предоставянето на помощ в областта на реформата на сектора за сигурност на страни от Арабската пролет, особено в Северна Африка, и в региона на Сахел; в този контекст насърчава задълбочаването на провеждащото се планиране на евентуални военни мисии и същевременно призовава за преоценка на осъществяваните мисии;

24. Призовава освен това държавите членки да подкрепят изявленията си с действия и да използват съществуващите средства, протоколи и споразумения, за да предоставят капацитета си на разположение на ОПСО, например под формата на бойни групи или съвместни работни групи;

Западните Балкани

25. Припомня и приветства политическото, стратегическото и символичното значение на ангажирането на ЕС в Западните Балкани, допринесло за мира и сигурността в региона; все пак изтъква, че този регион продължава да е изправен пред редица предизвикателства, представляващи тест за доверие в Съюза; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Съвета отново да оценят приноса на ЕС в областта на сигурността в Западните Балкани, с особено внимание към укрепването на принципите на правовата държава, защитата на малцинствата и борбата с организираната престъпност и корупцията;

26. Изразява задоволство от получените резултати от първата гражданска мисия EUPM в Босна и Херцеговина, която приключи на 30 юни 2012 г. и която позволи, успоредно с операцията EUFOR Althea, да се допринесе за диалога между съставните структури на страната и за укрепването на принципите на правовата държава;

27. Отбелязва, че личният състав на операцията EUFOR Althea в Босна и Херцеговина, започната през 2004 г., непрекъснато намалява; ето защо подкрепя приключването на тази мисия и предоставянето на нов вид помощ от страна на ЕС в областта на укрепване на капацитета и обучението на въоръжените сили на Босна и Херцеговина;

28. Подкрепя ролята, изиграна от мисията EULEX Косово, която действа в трудна политическа обстановка, и приветства продължаването на мандата ѝ за още две години до 14 юни 2014 г.;

29. Подчертава нейната положителна роля за подпомагането на Косово в борбата с организираната престъпност на всички равнища и изграждането на правова държава и за създаването на съдебна, полицейска и митническа система, свободна от всякаква политическа намеса, в съответствие с международните и европейските най-добри практики и стандарти; отбелязва преконфигурирането и съкращаването на мисията, като ги счита за ясен знак за постигнатия напредък;

30. При все това подчертава, че остава да бъдат положени още много усилия, за да изпълни EULEX напълно задачите, които са ѝ възложени, и да получи пълното доверие на населението, особено на сръбската общност в Косово; призовава мисията да засили дейностите си в северната част на Косово и да се ангажира в по-голяма степен в разследването и наказателното преследване на случаите на корупция на високо равнище;

31. Призовава специалната група за разследване на EULEX да продължи да разследва възможно най-внимателно и точно въпросите, поставени в доклада на Съвета на Европа, относно истинността на обвиненията за трафик на органи; призовава EULEX да приложи, с пълната подкрепа на участващите държави, програма за защита на свидетели, която да включва например мерки за преместване на свидетелите, така че едно щателно съдебно производство да може да установи фактите;

32. Отбелязва, че присъствието на КФОР остава наложително за гарантиране на сигурността в Косово и че свързването на военната мисия на НАТО с гражданската мисия на ЕС продължава да предизвиква многобройни въпроси относно ефикасността и бъдещето си; ето защо призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност редовно да изготвя доклад относно развитието на мисията EULEX, чието продължаване на мандата до 14 юни 2014 г. се приветства, както и относно получените резултати и отношенията с военния апарат на НАТО;

Африканският рог

33. Приветства новата стратегия на Европейския съюз за Африканския рог, която прилага глобалния подход за борба с пиратството и причините за него, както и водещата роля на Съюза по въпроси, свързани със сигурността в този регион, което укрепва видимостта и надеждността на ЕС в управлението на кризи; приветства задействането през май 2012 г. на Оперативния център на ЕС за подкрепа на мисиите по линия на ОПСО в региона на Африканския рог;

34. Отбелязва, че понастоящем три операции (EUNAVFOR Atalanta, EUTM Somalia et EUCAP Nestor) са разгърнати в полза на региона, и подчертава необходимостта от продължаване на координацията на намесата на ЕС с усилията, полагани от международната общност, преди всичко от Африканския съюз (АС), с цел осигуряване на функционираща и демократична държава в Сомалия; счита, че Оперативният център на ЕС би спомогнал за по-ефективна координация в рамките на стратегията за Африканския рог;

35. Препоръчва, с оглед политическото развитие и развитието в областта на сигурността в Сомалия, държавите членки и заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност заедно със законните органи на Сомалия, с Африканския съюз (АС) и с Междуправителствения орган по развитие (IGAD), както и със САЩ, да проучат възможността за провеждане на процес на реформи в сектора за сигурност (РСС);

36. Приветства започването на мисията EUCAP Nestor и настоятелно призовава Танзания да приеме тази мисия, чиято цел е укрепване на морския капацитет за отбрана на Джибути, Кения и Сейшелските острови и подкрепата за принципите на правовата държава в Сомалия (Пунтланд и Сомалиланд на първо време) чрез развиването на отговорна крайбрежна полиция и на съдебна власт, изцяло зачитащи принципите на правовата държава, прозрачността и правата на човека;

37. Изисква мисията EUCAP Nestor да бъде координирана с други инициативи, свързани с морската сигурност, като MARSIC и MASE, финансирани съответно от Инструмента за стабилност и Европейския фонд за развитие; препоръчва разширяването на мисията EUCAP Nestor в други страни веднага след като те изпълнят необходимите условия;

38. Отдава дължимото уважение на съществения принос на операцията EUNAVFOR Atalanta за борба с пиратството в Аденския залив и в западната част на Индийския океан, както и хуманитарния ѝ принос за гарантиране на морската сигурност чрез защита на корабите на Световната програма по прехраната и други уязвими плавателни съдове, и одобрява удължаването на мандата ѝ до декември 2014 г.; подкрепя също така разширяването на полето на действие на тази мисия до крайбрежната зона и до териториалните и вътрешните води на Сомалия; призовава държавите членки да предоставят подходящи средства за тази операция – военноморски и въздушни, и насърчава търговските плавателни съдове да продължат да прилагат най-добри навигационни практики за ограничаване на рисковете от нападение; приветства приноса на Нидерландия в операцията Atalanta под формата на екип за защита на борда, предназначен да гарантира сигурността на хуманитарните конвои, и насърчава други държави членки да предоставят същия вид принос;

39. Потвърждава, че пиратството е подобно на организираната престъпност и че е важно, с оглед на свободата на търговията и закрилата на основен морски път, да се прекрати икономическият интерес от пиратството и да се води борба с неговите дълбоки причини посредством дългосрочен ангажимент за насърчаване на доброто управление и законните икономически възможности за населението само да задоволява потребностите си; призовава Комисията и Съвета да предприемат всички необходими мерки, за да се гарантира проследяването на финансовите потоци, получени от тази дейност, и да се улесни обменът на информация между EUNAVFOR Atalanta и Европол;

40. Подчертава положителната роля на мисията на ЕС за обучение в Сомалия (EUTM) в тясно сътрудничество с Уганда, АС и САЩ за обучение на повече от 3 000 сомалийски новобранци, 2 500 от които вече са реинтегрирани в сомалийските сили за сигурност, като същевременно се насърчават принципите на правовата държава; счита, че мисията допринесе особено за подобряването на положението в Могадишу и в околностите му, като укрепи силите за сигурност на Сомалия и мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM); настоятелно призовава усилията на мисията да се насочат към установяване на отговорни, прозрачни структури за командване и контрол и на финансова рамка, която да създаде условия за редовно изплащане на заплати, както и към свеждане до минимум на броя на дезертиралите обучени войници;

41. Одобрява продължаването на мандата на мисията на ЕС за обучение в Сомалия до декември 2012 г. и акцента, поставен върху капацитета за командване и контрол, специализирания капацитет и капацитета за самообучение на националните сомалийски сили за сигурност, с оглед на предаването на отговорността за обучението на участниците на местно равнище; отбелязва, че ще е необходимо ЕС да продължи усилията си за обучение след 2012 г., и в тази перспектива призовава ЕСВД да проучи, веднага щом състоянието на сигурността в Сомалия го позволи, възможността да прехвърли цялото или част от това обучение в частите на Сомалия, които са под контрола на органите, с оглед подобряване на положението със сигурността; препоръчва мисията на ЕС за обучение в Сомалия да бъде приобщена в по-голяма степен към процеса по набиране и интегриране на персонала, преминал това военно обучение;

42. Подчертава, че моделът на операцията на ЕС за обучение (EUTM), който с относително скромни финансови, материални и човешки ресурси предостави на ЕС основна регионална роля в източна Африка, може да бъде възпроизведен в други области, по-специално в Сахел;

Сахел

43. Изразява дълбоката си загриженост относно развитието на зона на нестабилност в Сахел, характеризирана със съчетаването на престъпни дейности, най-вече трафик на наркотици, оръжия и хора, с въоръжени операции на радикални терористични групи, които поставят под въпрос териториалната цялост на държавите от региона и чиято дейност би могла да доведе до дълготрайно създаване на област на беззаконие на част от територията на Мали и до разпростирането ѝ върху съседните страни, положение, което увеличава заплахата на място за европейските интереси и риска, на който са изложени европейските граждани, някои вече станали жертви на убийства и отвличания; ето защо подчертава необходимостта от подкрепа за стабилно правителство в Мали, с цел да се предотвратят разпадането на страната и значителните вторични последици, до които може да доведе това по отношение на разпространението на престъпност и конфликти;

44. Подчертава заплахата за сигурността, която това положение поставя за Европа като цяло; в този контекст призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност на Съюза да приложи бързо и в цялост стратегията на ЕС за Сахел, приета през март 2011 г., и да предприеме подходящи мерки по отношение на сигурността, ако е необходимо, като използва мисии на ОПСО, за да се помогне на държавите в региона да укрепят капацитета си в борбата срещу трансграничната организирана престъпност и терористичните групи;

45. Приветства започването на мисията EUCAP Сахел Нигер, предназначена конкретно да помогне на Нигер да се справи с тези предизвикателства в областта на сигурността; отбелязва, че тази мисия се вписва напълно в рамките на глобалната стратегия за Сахел, но изразява съжаление, че се отнася само до една страна, докато други държави от региона, по-специално Мали, изпитват спешна и сериозна необходимост от укрепване на капацитета им и предоставяне на отговор на заплахите за териториалната им цялост;

46. Приветства единодушното приемане на резолюция 2071 относно Мали от Съвета за сигурност на ООН на 12 октомври 2012 г.; отбелязва, че с нея се отправя пряк призив към регионалните и международните организации, включително ЕС, да предоставят координирана помощ, опит, подкрепа за обучение и изграждане на капацитет на въоръжените сили и силите за сигурност на Мали (…) с цел възстановяване на държавното управление в Мали; призовава също така Съвета за сигурност на ООН да приеме допълнителна резолюция, която официално разрешава разполагането на нова африканска мисия, която да бъде стартирана с подкрепата на международната общност по същия модел като подкрепата, предоставена на AMISOM в Сомалия;

47. Приветства заключенията на Съвета от 15 октомври 2012 г. относно положението в Мали, които изискват неотложно продължаване на планирането на възможна военна операция в рамките на ОПСО, по-специално чрез разработването на концепция за управление на кризи във връзка с реорганизацията и обучението на малийските сили за отбрана;

48. Приветства решението на държавните и правителствените ръководители на Икономическата общност на западноафриканските държави от 11 ноември за предоставяне на сили за стабилизиране от най-малко 3 200 войски с едногодишен мандат за намеса;

49. Призовава за продължаване на планирането на операция, целяща подкрепа, заедно с Икономическата общност на Западноафриканските държави, на преструктурирането на малийските военни сили с цел подобряване на ефективността на силите за сигурност на страната и предоставяне на възможността на страната да вземе отново контрол върху територията си;

50. Приветства предишните дейности на Комисията и на държавите членки във връзка с хуманитарната помощ и гражданската защита в Либия и съседните държави в подкрепа на организации на ООН; счита обаче, че либийската криза можеше да бъде подходяща възможност ЕС да докаже способността си да действа по-всеобхватно, включително във военно отношение при целесъобразност, при пълно зачитане на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН в условия на сериозна криза, която се случва в съседните държави и засяга пряко стабилността на неговата среда; изразява съжаление, че липсата на обща политическа воля от страна на държавите членки и идеологическите колебания на Съюза да приложи собствените си умения му отредиха да играе второстепенна роля; отбелязва нежеланието на някои членове на Съвета за сигурност на ООН да се разреши на ЕС да започне своя хуманитарна военна операция в Либия;

51. Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да направи всички подходящи изводи от либийската криза както за процеса на вземане на решения в ЕС, така и за военната намеса на НАТО по отношение на капацитета, но съща така и най-вече по отношение на политическата съгласуваност и солидарност между държавите членки, както и за отношенията между Европейския съюз и ОПСО, от една страна, и НАТО, от друга страна;

52. Счита, че ЕС играе важна роля в процеса на институционален преход в Либия, и по-специално във връзка с демобилизацията и интеграцията на членовете на революционните бригади, реорганизацията на въоръжените сили и помощта във връзка с контрола на сухопътните и морските граници; изразява съжаление, че приносът на ЕС в сектора на сигурността се реализира бавно и че трудностите при планирането и предоставянето на този принос допускат възможности за двустранни инициативи със съмнителна видимост и последователност; подкрепя ускоряването на работата по планирането на гражданска мисия за подкрепа на контрола на границите;

53. Отбелязва началото на мисията на Европейския съюз по линия на ОПСО за сигурност на въздухоплаването в Южен Судан (EUAVSEC-South Sudan) за укрепване на сигурността на летище Джуба; задава си при все това въпроса дали е разумно прибягването до мисия на ОПСО за осигуряване на сигурността на летището, като се има предвид, че подобна мисия би могла да бъде осъществена от Комисията чрез Инструмента за стабилност;

54. Подчертава значението на Демократична република Конго за мира и стабилността в Африка и подкрепя действията на мисията на ООН за стабилизиране в Демократична република Конго (MONUSCO) за защита на цивилното население в източната част на страната;

55. Приветства усилията на Европейския съюз в рамките на неговите две мисии – мисията за предоставяне на консултации и подпомагане на реформата в сектора за сигурност в Демократична република Конго (EUSEC ДР Конго) и полицейската мисия EUPOL ДР Конго, за утвърждаване на принципите на правовата държава в тази страна; отбелязва при все това, че тези две мисии са твърде малки предвид обхвата на съответните им задачи и че е необходимо активно сътрудничество от страна на конгоанските органи за постигането на осезаеми резултати;

Афганистан

56. Приветства полицейската мисия на Европейския съюз в Афганистан (EUPOL Афганистан), чиято цел е създаването на гражданска полиция и съдебна система, за да бъде в състояние афганистанският народ да поеме по-голямата част от отговорността за изпълнението на тези задачи в контекста на възстановяването на афганистанската държава; подчертава, че тази мисия със срок до 31 май 2013 г., който би могъл да бъде продължен до 31 декември 2014 г., е част от общите усилия на международната общност, целящи създаването на условия афганистанският народ да поеме контрола на своята съдба след оттеглянето на войските на НАТО през 2014 г.; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Съвета да проведат задълбочено обсъждане с участието на Европейския парламент на развитието на общите действия на Съюза и мисията EUPOL, по-конкретно относно периода след 2014 г. в Афганистан;

57. Счита, че мисията за обучение на палестинската гражданска полиция EUPOL COPPS, чиято цел е да подпомогне Палестинската власт да укрепи институциите на бъдещата палестинска държава в областта на правоприлагането и наказателното правораздаване под палестинско управление и в съответствие с най-добрите международни стандарти, е успешна; отбелязва, че тази мисия е част от усилията на Европейския съюз за създаването на палестинска държава, мирно съжителстваща с Израел;

58. Изразява съжаление, че мисията на Европейския съюз за подпомагане на контролно-пропускателен пункт Рафа (EUBAM Рафа) преустанови дейността си, откакто Хамас пое контрола над ивицата Газа, както и относно съкращаването на нейния персонал, като подчертава, че продължаването на присъствието ѝ в региона показва готовността на ЕС да допринесе за всяко действие, което би улеснило диалога между израелския и палестинския народ; изразява съжаление, че израелското правителство не разреши ръководителят на мисията EUPOL COPPS да поеме освен това ръководството на мисията EUBAM Рафа и че седалището на тази мисия се намира в Тел Авив, а не в Източен Ерусалим;

Грузия

59. Подчертава положителната роля на мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия (EUMM Грузия), по-специално в подкрепа на диалога и възстановяването на мерки за изграждане на доверие между страните, но изразява съжаление, че тази мисия все още няма разрешение да посети окупираните територии в Абхазия и Южна Осетия, където Русия е призната като окупационна сила от Европейския парламент, НАТО, Съвета на Европа и някои държави членки;

60. Отбелязва, че интегрираната мисия на Европейския съюз за спазване на правовия ред в Ирак (EUJUST LEX), чийто мандат беше продължен до 31 декември 2013 г., е първата интегрирана мисия за спазване на правовия ред, чиято цел е да допринесе за създаването на професионална система за наказателно правораздаване в Ирак, основаваща се на принципите на правовата държава; отбелязва при все това, че Ирак все още далеч не е стабилизиран, доказателство за което са редовните нападения в страната, като положението се утежнява от извънредно несигурната обстановка в региона;

61. Отбелязва значимостта на изводите, направени въз основа на натрупания опит вследствие на мисиите и операциите, провеждани в рамките на ОПСО, и приветства работата на Дирекцията за управление и планиране при кризи на ЕСВД и Военния секретариат на ЕС в тази насока; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да докладва редовно на Парламента за резултатите от тази работа;

62. Счита, че натрупаният в резултат на гражданските мисии и операции опит, е от особена важност; изтъква, че ЕС е осъществил значителна работа в тази област, в която е постигнал заслужаващи уважение резултати; счита, че добавената стойност на гражданските операции на ЕС би трябвало да се вземе предвид при координацията на усилията с нашите партньори и съюзници в контекста на международно управление на кризи;