Съдържание: Увод
Изтегляне 1.55 Mb.
|
| Глава III. Обща характеристика на Испания.
Поради географското си положение, територията на Испания е подложена на много външни влияния още от праисторически времена. След женитбата на Католическите монарси Исабела и Фернандо в края на XV век, Испания се обединява и успешно завършва Реконкистата на полуострова от мюсюлманите. С откриването на Америка и последвалата колонизация, страната се превръща в първата глобална империя и най-мощната държава в света. Културното и историческо наследството е видимо и днес, като испанският е вторият най-разпространен език в света и е официален в 21 държави. Според конституцията от 1978 г. Испания е социална и демократична правова държава под формата на парламентарна конституционна монархия. Съвременна Испания е високоразвита индустриално-аграрна страна. Силният следвоенен икономически растеж и развитието на търговията след като става член на Европейския съюз през 1986 г. прави икономиката на страната 13-та в света през 2010 г., с равнище на БВП на човек на населението е над средното за ЕС, преди Италия.[5] Средната продължителност на живота, общественият транспорт, здравеопазването и инфраструктурата са на много високо равнище, което прави Испания 23-та държава в света по Индекс на човешкото развитие. Географско положение и граници Испания или Кралство Испания е държава, разположена в Югозападна Европа. Заема голяма част от Пиринейския полуостров. На север граничи с Франция и Андора, на запад с Португалия. На север е Бискайския залив, на изток – Средиземно море, на юг – Средиземно море и Атлантическия океан. На Испания принадлежат няколко групи острови, най-значителни от които са Балеарските острови в Средиземно море и Канарските острови в Атлантическия океан, лежащи на повече от хиляда километра на юг, срещу африканското крайбрежие. На Испания принадлежат също градовете Сеута и Мелилия, разположени в Северна Африка. Пиринеите, разположени на протежение от почти 485 километра от Бискайския залив до Средиземно море, са природна граница между Испания и Франция. Най-характерната топографска черта на Испания е обширното, без почти никаква растителност централно плато Месета, намиращо се на височина около 610 м над морското равнище. С площ от 504 782 км2, Испания е 51-вата по големина държава в света и втора в Европейския съюз след Франция. Населението през 2015 година е над 47 млн. души. Официален език е испанският, но в автономните области паралелно се използват и месните езици - каталунски, баски и др. Каталунският език, принадлежащ към романската група, тясно свързан с наречията във Франция, е признат за втори национален език, използван в средствата за масова информация. На него се водят на практика всички делови преговори. Релеф Вътрешно географските различия до голяма степен са обусловени от особеностите на релефа. Испания има много разнообразен релеф – планини, високи и обширни плата, широки, тесни и дълти дълбоки речни долини, вътрешни и котловинни понижения, крайморски низини1. От север на юг главните елементи, които формират природния облик на Испания, са: планините Пиринеи, Арагонското междупланинско понижение, обширното,високо и навълнено вътрешноконтинентално плато Месета, голямото Андалуско понижение, обширната планинска област на Бетската /Андалуската/ планинска системаи поредицата от не много големи, но обособени от планините крайбрежни низини – Мурсийската и Валенсийската, на Западното Средиземноморско крайбрежие. Пиринеите представляват дълга около 450 км младо нагъната планинска система, достигаща от 2500 до 3200 м височина. Планината започва от Бискайския залив и завършва до Средиземно море. Южните й, испанските, склонове са значително по-полегати от северните, френските. Планината е широка от 20 до 110 км, състои се от голям рой хребети, но има единно, почти непрекъснато било, най –високата точка на което при вр. Пико де Ането достига 3404 м. Осевата зона на планините е изградена от гранити, гнайси и палеозойски лиски, от кварцити и варовици. Южните склонове завършват със система разседи, по които дълбоко е хлътнала обширната Арагонска вътрешноконтинентална впадина. Най-сложното орографско образование, което запълва по-голяма част от Пиринейския полуостров и обхваща главно вътрешноконтиненталната му част, е прочутото испанско плато Месета. Изградено е от древни магмени и метаморфни скали – гранити, гнайси, лиски икварцити. В строежа му вземат участие и палеозойски седименти. Това е предпоставка за наличие в земните недра на значителни залежи от ценни руди. Повърхнината на Месета е силно разрушена от ерозията и денудацията. В изравнените отгоре позитивни гънки на Херцинската нагъната система се разкриват масивните ядра на платото, а в пониженията са се наслоили огромни маси континентален изветрителен материал. В резултат на мощните тектонски движенияот третичната геоложка епохаса се получили огромни разломи, навлаци, огъвания и блокови издигания и спускания. През средата на Месета с посока североизток-югозапад се издигат Кордилера Сентрал, които разделят платото на две основни части – Стара Кастилия/северозападната половина/ и Нова Кастилия /югозападната половина/. Средната надморска височина на първата е около 700-800 м, а на втората – около 550-650 м. Мощните вертикални тектонски движения освен за Кордилера Сентрал са причина за издигането и на редица периферни планински системи. Така от север Старокастилска Месета завършва с Кордилера Кантабрика /Кантабарийските Кордилери/. Те отделят платото от крайбрежната низина, която обхожда от юг Бискайския залив на Атлантическия океан. На североизток Месета се отделя от Арагонската междупланинска хлътнатина посредством друга планинска система – Система Иберико / Иберийска система/. Кордилера Кантабрика и Система Иберико в билните си части достигат височина от 1500-2000 до 2500 м. Откъм южния си край Месета завършва с издигащата се на места до 1500 м система от планински хребети, известни с общото име Сиера Морена. В най-югоизточната част на Испаниясъщо се издига мощна планинска система, известна като система на Андалуските или Бетските планини. Със западната си част те ограждат от юг и югоизток обширната Андалуска равнина, а в източна и североизточна посока достигат до най-източните дяловена Система Иберико. Бетските планини са силно разчленени. Освен централната, същинска Бетска система, в тях се обособяват още система Пенибетико и Система Суббетико. Последната продължява на изток, като потъва във водите на най-западните части на Средиземно море. След това отново излиза над морското ниво и образува серията от Балеарски острови. Общо взето Бетските планини се характеризират с тектонски строеж от алпийски тип. В някои от дяловете си тези планини са осоено високи. Сред тях е известната Сиера Невада, чиито първенец - връх Муласен /3478 м/, е най-високата точка на полуострова. Бетската система е изградена преди всичко от кристалинни скали. На север от кристалинната зона следва ивица от тектонски котловини, над които се издига система от планински хребети, изградени от мезозойски варовици и мергели, някои силно окарстени. В Испания има и други планински системи. Една от тях е Кордилера Костеро Каталана /Каталонската Кордилера/. Тя огражда от запад Източното испанско крайбрежие на Средиземно море, като осъществява и връзката между най-източните дялове на Иберийските планини с Пиринеите. Това е и източната преграда на дълбоко хлътналото Арагонско междупланинско понижение. В най-северозападната част на Испания се издига известният Галийски кристалинен масив.В него както и в Кордилера Сентрал се разкриват най-старите, докамбрийски кристалинни скали в страната.
Климат При тази сложна орография и специфичното положение на полуострова между Атлантическия океан и Средиземно море се формира и твърде своеобразния климат на Испания. Прието е, той да се счита за субтропичен, средиземноморски тип. Вариантите в него обаче са твърде много, тъй като върху окончателното формиране на климата съшествено влияние оказват редица местни фактори. Такива са широкият спектър от различни надморски височини, нееднаквата отдалеченост на отделните територии от морето и океана, наличието на високи планини, които препятстват проникването в страната на едни или други въздушни маси. Общо взето, над Пиринейския полуостров доминират два основни типа въздушни маси – океанските, които носят влага и прохлада, и континенталните, които носят суша и високи температури. Първите нахлуват главно откъм запад-северозапад и са осоено активни през студената част на годината. Тогава е и годишният валежен максимум – характерен за земите със средиземноморски климат. Обратно, горещите и сухи въздушни маси, формирани главно над северноафриканските пустинни земи, нахлуват главно през летния сезон и обуславят сухо и горещо лято, което продължава с месеци /Таб.№1/. През януари по северните крайатлантически райони средните температури са около 6°-8°С, по платото Месета – от 4°-6°С, - в южните крайсредиземноморски райони – между 10°-12°С. Отрицателни минимални тепператури в Испания се наблюдават, но те не са в състояние да предизвикат измръзване на топлолюбивите многогодишни субтропични култури. Летните температури покрай Атлантика през юли достигат 18°-20°С, т.е. те са по-ниски, отколкото у нас, но при повишена влажност и повече валежи. Във вътрешните платовидни земи средните юлски температури са 22°-26°С, а на юг, по Южното атлантическо и Средиземноморско крайбрежие достигат до 28°-30°С. Много по-високи стойности през лятото достигат максималните температури. През дните, когато в Испания нахлува откъм северноафриканския бряг сух и горещ тропичен въздух, те достигат 40°- 45°С на сянка. Често термометърът показва и 50°С. От северозапад на югоизток се наблюдава постепенно намаление на годишните валежи. Докато в Галисия те са около 1000мм годишно, а в Пиринеите на места достигат и до 200 мм, в югоизточна посока намаляват до 300-400 мм, като даже в планинските райони на Югоизтока и Юга не са по-големи от 500-700 мм. Най малки валежи падат във вътрешноконтиненталните части но полуострова – в платото Месета, в Арагонското понижение, по горното течение на р.Гуадалкивир и т.н., където са не повече от 300-400 мм годишно. Причина за това е хвърляната върху тези земи от оградните планини „валежна сянка”. По наветрените склонове на планините идващите откъм океана и морето по-влажни въздушни маси се „изваляват” и прехвърлят планината вече като сухи, падащи ветрове с повишени температури поради динамични причини. Това обяснява съществуването в тези вътрешноконтинентални земи на сухи високи плата, полупустинни и почти пустинни земи. В тях живот има само там, където на повърхността или близко до нея има вода.
Води На почти всички големи реки и по-значителни техни притоци при наличие на подходящи хидрогеоложки условия са издигнати язовирни стени, които задържат пролетните води, за да се използват те след това за напояване през сухите летни месеци. Благодарение на многобройните язовири по-големите реки на Испания не пресъхват, докато в коритата на малките рекички в продължение на 3-4 месеца през годината, а някъде и повече, течаща вода не се вижда. Въпреки това, в много от тези пресъхнали временно речни долини, в огромните по обем наносни материали, които покриват техните дъна, стотици помпи, задвижвани с дизелови, бензинови, електрически мотори, а някъде и с помощта на вятъра ежечасно изливат в напоителните канали стотици хиляди кубически метра вода, изтръгната от земните недра. Но Испания не е съвсем суха страна. На места подпочвената вода е толкова близко до повърхността, че излиза отгоре и образува значителни заблатявания и дори тресавища. В провинция Сиудад Реал например тези заблатявания образуват такива площи, че изворните части на изтичашете от там реки така и не могат да се установят точно къде са. Известни заблатявания има и край устията на вливащите се в Средиземно море реки. Националната речна мрежа на Испания се поделя на няколко основни хидроложки райони. С най-голямо значение са районите, обхващащи западния, атлантически склон на Месета и южната област Андалусия. В тях от изток на запад и на югозапад потичат четириот петте главни реки на страната - Дуеро, Тахо, Гуадиана и Гуадалкивир. Дуеро (Duero) извира от планините в провинция Сория и тече на запад, като се влива посредством естуар в Атлантическия океан при португалския град Порто. Дължината й̀ е 897 километра, като по-голямата част е на територията на Испания. Площта на водосборния басейн е 94 500 км2, а средният й годишен отток е 700м3/сек. В Испания реката пресича кастилската Месета и преминава през градовете Сория, Алмасан, Аранда де Дуеро, Тордесиляс и Самора. Равнините около реката са засяти с жито, а около Аранда де Дуеро има обширни лозя. След това за 112 км реката формира границата с Португалия. Там тя преминава през множество каньони и са изградени големи ВЕЦ, повечето на испанска територия; от испанската страна се намира и най-голямата ВЕЦ в Западна Европа. Изтегляне 1.55 Mb. Сподели с приятели:
|