Съдържание: Увод
Изтегляне 1.55 Mb.
|
| Гуадалкивир (Guadalquivir) е река в южна Испания, в автономния регион Андалусия. Гуадалкивир е четвъртата по дължина река в страната след Тахо, Ебро и Дуеро. Името произлиза от арабски и означава “Голямата река”. През древността, реката е била известна като Бетис. Гуадалкивир е дълга 657 км и има водосборен басейн от 58 000 км2. Среден годишен отток — 163м3/сек. Извира от планините Касорла в провинция Хаен, преминава през големите градове Кордоба и Севиля и се влива в Атлантическия океан при село Бонанса. Устието на реката образува обширен блатист естуар, която е рай за различни видове водни птици. Част от тази област попада в границите на Националния парк Кото Доняна. Гуадалкивир е единствената плавателна река в Испания и е плавателна до Севиля, а в древността корабите са достигали Кордоба.
Басейнът на Ебро от своя страна отводнява и напоява голяма част от северните райони на Испания, разположени между билото на Пиринеите и Кантабарийските планини. Ебро (Ebro) е най-пълноводната испанска река. С дължина от 910 км, Ебро е най-дългата река изцяло на територията на Испания. Тя извира от планините на автономния регион Кантабрия и тече на югоизток, като се влива в Средиземно море посредством делта. Площта на делтата е 320 км2 и представлява един от най-важните влажни райони в Европа. Делтата е убежище за над 300 вида птици, включително редките розово фламинго и блестящ ибис, а в земите извън природния парк се отглеждат интензивно ориз, плодове и зеленчуци. Дебитът на реката при устието е 426 м3/сек средногодишно. Площта на водосборния басейн е малко над 80 000 км2. Нейният режим се отличава с голямо непостоянство. Често пъти зимният максимум на водите надминава близо 40 пъти летния минимум. Важен по своето значение е и източносредиземноморският склон на Месета, където с голяма значение са реките Турия, Хукар и Сегура. Ху̀кар (Júcar) е река в източна Испания. Дължината й е 509 км. Извира от планинските райони на провинция Куенка, преминава през едноименния град и се влива чрез естуар в Средиземно море на юг от Валенсия. При град Кофрентес е построена АЕЦ с мощност 1 000 MW. Сегура (Segura) е река в източна Испания с дължина от 325 км. Тя извира от провинция Хаен, преминава през градовете Ориуела и Мурсия и се влива в Средиземно море. Водосборният басейн на Сегура е 19 500 км2, а дебитът е 26,3 м3/сек. Почви, растителност и животински свят С големи различия се характеризира почвената покривка и растителността в сухата и влажната част на Испания. Преобладават канелени и жълтоземни почви. В планините са разпространени кафявите горски почви, при наличието на седиментни скали – карбонатните и типичната терра-роса. В крайбрежните низини и речните долини са разпространени алувиално-ливадните почви. Основната растителна покривка, която отразява физикогеографските условия на Пиринейския полуостров е субтропичната вечнозелена твърдолистна растителност2. Специфичните почвено-климатични условия и обстоятелството, че в минали геологически времена Европа и Африка са имали при Пиринейския п-в пряка сухоземна връзка, са причина днес по тези земи да изобилстват различни ендемични растителни видове. В съвременната флора на Пиринейския п-в, ботаниците откриват над 6 000 вида висши растения, от които около 250 ендемити са само в Портогалия, а останалите растат в Испания. В Испания се среща най-богатата в Европа във видово отношение дървесно-храстова растителност – общо над 960 вида. Почти половината от нея се състои от субтропични и някои тропични видове. Много широко разпространение има например дъбът, в това число корковия и каменния, различни нискорасли храстовидни дъбове, както и множество иглолистни дървета и храсти. Много от тях, заедно с някои други специфични растения, съставят така характерните за средиземноморските земи типове растителност – маквиси, гарига и томилари. Маквисите са храсталаци високи от два до пет метра, съставени от сухолюбиви растителни видове, много често с шипове и дребни твърди листа. Те обхващат големи площи и правят местността трудно проходима. Гаригата също е храсталак, представен във вид на туфи от по-бедни във видово отношение растения с височина най-много до 1 метър. Томиларите са формации от някои ароматни полухрастовидни или високотревни растения с твърди обвивки. Горите в Испания общо взето са малко. Те заемат едва 10% от площа на страната и са съсредоточени главно в планинските райони. Истински гори има само в Пиринеите, където се наблюдава и добре проявена вертикална зоналност – долу широколистни – дъб, следван от бук и други традиционни горски видове, над тях – иглолистните, които от своя страна се подменят от клекова, субалпийска и алпийска растителност. В южните планини на Испания, рядко се срещат истински горски формации. Има предимно ксерофитни дървесни видове, главно дъбови, на места кестенови гори, а в по-ниските райони – стари, изоставени маслинови дървета. По голите планински склонове, както и по вътрешноконтиненталните степни райони, оскъдната тревна растителност се използва предимно за паша на дребен добитък, както и за отглеждане на ечемик, жито, овес. Лозата също има широко разпространение. В Испания по обширните рядко населени вътрешноконтинентални плата, както и по склоновете на планините има разнообразен животински свят. Преходното географско положение на страната, са причина за наличието не само на типични, но и на редица преходни по отношение на коренното си местообитание представители на този свят, както и на редици ендемити. В най-северните райони на страната, преобладаващата фауна е от средноевропейски тип. В Пиринеите все още могат да се срещнат на свобода такива традиционни представители на млекопитаещите, като мечка, вълк, лисица, рис и др. По на юг, характерни представители на местния животински свят са и някои типични северноафрикански видове, включително и маймуни, обитаващи прочутата скала на Гибралтар, единственото място в Европа, където тези животни се развиват на свобода. Птицата фламинго също украсява природата със своето присъствие. Многобройни са представителите на влечугите – змии, гущери, хамелеон. По вътрешните високи и сухи плата, се срещат диви котки, диви зайци, степни кокошки, орли, ястреби, соколи. Наред с местните представители на пернатите, в Испания могат да се видят и различни представители на прелетните птици. Едни от тях идват от към северните райони на Европа, за да прекарат тук зимата, но има и такива, които прелитат от горещите земи на Африка, за да прекарат в Пиринейския п-в лятото. Значително е разнообразието и на водоплаващите птици. На огромни ята те временно се установяват както по бреговете на изкуствените езера, така и в крайморските лагуни, където в буйната тръстика устройват своите гнезда. Общо в Испания се наброяват към 400 вида птици, някои от които – ендемити. Значително е богатството и на ихтиофауната. По реките, езерата, блатата, в крайбрежните морски и океански води се развъждат големи количества риба, раци, скариди, миди и др. Полезни изкопаеми Испания е богата на полезни изкопаеми. В Кантабрийските планини се добиват доброкачествени железни руди. В Сиера Морена са установени значителни залежи на живак. По-ограничени са запасите на оловно-цинкови руди (в Сиера Морена и района на Сантандер), волфрам, сребро, антимон. В Андалусия (Рио Тинто) има находища на медна руда. Страната е лишена от значителни запаси на енергийни ресурси и почти напълно (с изключение на въглищата в Кантабрийските и Иберийските планини) зависи от техния експорт. Испания разполага със значителни запаси на нерудни полезни изкопаеми: калиеви и каменни соли (Арагонската низина), гипс, мрамор, базалт и др. История Древното население на Испания са иберийските племена, които се смесват със заселилите се по-късно келти (VI в. пр. н. е.). През 711 – 718 г. почти цяла Испания е завоювана от араби и бербери (маври), които основават редица феодални държави. Запазилите се в Северна Испания независими държавици през IX –X в. започват борба за отвоюване на земите от маврите, известна като реконкиста. През XI в. се обособяват самостоятелните кралства Кастилия, Арагон, Каталуния и др. В 1479г. се образува единната испанска държава, която в 1492г. присъединява и Гранада. Великите географски открития поставят началото на колониалните завоевания на Испания. В XVI в. са завладени Мексико, Перу, Боливия и др. области в Южна и Централна Америка. Испания разширява своите териториални владения в Европа (Неаполитанското кралство, Навара, Нидерландия, Сицилия, Сардиния и др.) и Африка (Алжир, Оран, Триполи, Тунис); през 1565 – 1574 г. присъединява Филипинските острови, през 1581 г. – Португалия . След Нидерландската буржоазна революция в XVI в. от Испания отпада Северна Нидерландия, в 1640 г. – Португалия, а след войната за испанското наследство 1701 – 1714 г. Испания изгубва и другите си европейски владения и се превръща във второстепенна държава. Нахлуването на войските на Наполеон I в Испания предизвиква народна война срещу френските завоеватели (т. нар. гериля), която се слива с първата испанска буржоазна революция (1808 – 1814 г.). През Първата световна война Испания е неутрална. През 1923 се установява военно-фашистка диктатура на генерал М. Примо де Ривера (1923 –1930 г.). Буржоазно-демократичната революция от 1931г. довежда до сваляне на монархията и установяване на република. През януари 1936 антифашистките сили, начело с комунистическата партия, се обединяват в Народен фронт и след победа в изборите (февруари 1936 г.) образуват ляво-републиканско правителство с министър-председател Фр. Ларго Кабалеро. През юли 1936 г. избухва фашисткият бунт на генерал Франко, с който се слага началото на продължителна гражданска война (1936 – 1939 г.). Метежниците, подкрепени от фашистка Германия и Италия, разгромяват републиката (март 1939 г.) и установяват фашистка диктатура. През Втората световна война испанското правителство обявява неутралитет, но фактически помага на държавите от фашисткия блок. През 1947г. Испания е обявена за монархия с пожизнен държавен глава генерал Франко. От 1955 г. е член на НАТО. Политика Изтегляне 1.55 Mb. Сподели с приятели:
|