ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА

диграва с тях и посъветвали Спаски да напусне Исландия, но той не отстъпил - за него тази среща била изключително важна. Знаел, че може да разгроми Фишър и нищо на света не било в състояние да го убеди да се откаже от най-значимата победа в цялата си кариера. „Ако се оттегля, ще се създаде впечатление, че целият този шум е бил за нищо“, споделил Спаски с един от придружителите си. „Но какво можем да сторим? Се- гa Боби е на ход. Ако се появи в Рейкявик, срещата ще започне. Но ако не се появи, никаква среща няма да има. Този американец явно е решил да провали кариерата си, но така или иначе в момента инициативата е в неговите ръце.“
Фишър най-после пристигнал в Рейкявик, но с това не се уредили проблемите и си оставала заплахата от провал на срещата. Първо, не харесал залата, където трябвало да се състои срещата, после започнал да критикува осветлението, оплакал се от шума на камерите, дори мърморел против столовете, донесени за него и за Спаски. Тук вече съветската делегация не издържала и заплашила, че ще изтегли своя състезател.
Този блъф очевидно свършил работа - след няколко седмици напрегнато протакане, след безкрайни и изнервящи преговори Фишър се съгласил да играе.
Всички въздъхнали с облекчение, като най-радостен бил Спаски. Но в деня на официалното представяне на шахматистите Фишър отново си позволил да закъснее, а в деня на първата партия от „мача на века“ пак закъснял. Само че сега не му се разминало - журито взело решение да му присъди служебна загуба за следващата игра, ако пак си позволи да закъснее. Вече никой нищо не разбирал...
Какво всъщност става: дали този загадъчен американец не е решил да разиграва някакъв коварен замисъл? Или пък прехваленият гросмайстор Боби Фишър просто се е изплашил от Борис Спаски? Последната версия се струвала на всички шахматни коментатори най-вероятна. Същото мислел и самият Спаски - това невъзпитано хлапе от Бруклин се е разтреперило при мисълта, че срещу него ще играе не кой да е, а самият Борис Спаски. Но в пет часа и девет минути Фишър се появил - точно една минута преди уговорения краен час, след който срещата би трябвало да бъде анулирана.
В шахматните турнири първата игра е от първостепенно значение, понеже от нея се определя стилът на всички следващи игри. Ако е прекалено бавна, без открити сблъсъци, това може да се тълкува като недвусмислен признак, че двамата шахматисти са се подготвили старателно за решителния двубой и че за тях първата партия е само средство за разузнаване на противниковата стратегия. В
Рейкявик обаче първата игра била по-различна. Фишър неочаквано рано предприел драматично грешен ход - може би най-сериозният пропуск в цялата му състезателна кариера - и когато Спаски го притиснал здравата, всички очаквали със затаен дъх Фишър да се предаде. Само Спаски не вярвал в тази хипотеза, защото отдавна бил запознат с една от най-важните особености в ха
211

рактера на съперника си, който изобилствал с какви ли не странности - Фишър никога не се предавал, дори и когато не му оставала никаква надежда за спасение. Дори да бъде изправен пред явна заплаха да бъде матиран в следващите два-три хода, американецът продължавал да се съпротивлява чак до горчивия край, с което много изтощавал съперниците си. Този път обаче Фишър като че ли бил склонен да вдигне бяло знаме. И когато всички очаквали този заслужен финал, Фишър - за всеобща изненада - предприема напълно неочакван ход - толкова смел, че публиката в залата не може да се сдържи и започва да коментира възбудено, въпреки че това е строго забранено по време на изключително важни срещи, в които залогът е световната шахматна корона.
Този ход слисва Спаски, но опитният гросмайстор успява да се окопити и да спечели срещата. Само че никой вече не се наема да анализира ходовете на непредсказуемия американец. Нима е загубил нарочно? Или е изгубил присъс- твие на духа? Или нещо около него не е наред? Да не би да е започнал да полудява?
След поражението си в първата среща Фишър отново започнал да се оплаква, че в залата е прекалено шумно, че го дразнят лампите, камерите, столовете, буквално всичко наоколо. Освен това не се явил навреме за втората среща. Това вече преляло чашата и организаторите решили да му наложат предварително уговореното сурово наказание - служебна загуба. Така пропилял и втората партия
- при толкова незавидна позиция никой в света не би могъл вече да мечтае за победа срещу световния шампион по шах. Никой не се съмнявал, че Фишър е обречен. Само че след началото на третата партия в очите на американеца проблеснали свирепи искри. За този любопитен детайл са единодушни всички, които са присъствали тогава в залата - с този странен поглед той несъмнено успял да смути Спаски. И въпреки че бил в крайно неизгодна позиция - изцяло по своя вина, - Боби изглеждал напълно спокоен, дори излъчвал непоклатима самоувереност. Спаски обаче помнел отлично първата партия и не изключвал възможността сега да се повтори същият развой на събитията - Фишър отново да допусне само една грешка, която обаче би била достатъчна на Спаски да спечели солидно предимство. Само че нещо в самоувереното изражение на американеца му подсказвало, че тук нещо не е наред. Да не би Фишър да подготвя някакъв из- ненадващо смел ход, който всъщност да е хитра уловка, предназначена да обърка противниковата атака? И докато руснакът трескаво проверявал всички възможни стратегии, Фишър спокойно продължавал играта. Никакъв капан не се очертавал на хоризонта. Това отново разтревожило Спаски и той пак се увлякъл в догадки, което продължило, докато не го сепнал последният ход на съперника му - най- неочаквано, най-вече за самия Спаски, руснакът се бил озовал в унизителна безизходица. Фишър го матирал пред смаяните погледи на треньори и съветници, анализатори и коментатори. Нестандартната тактика на Фишър напълно сломила
212

неговия противник. Към края на тази незабравима партия Фишър се извърнал, притиснал юмрук към дланта на другата си ръка и извикал на хората от своя щаб:
„Ще го смажа безмилостно!“
По време на следващите игри Фишър си позволявал такива неочаквани ходове, каквито никой не помнел от предишните му участия в турнирите за световната шахматна корона. Това просто не бил неговият стил. Сега дошъл редът на Спаски да греши. След като загубил шестата партия, съветският гросмайстор започнал да нервничи. Един от присъстващите гросмайстори казал: „След всичко, което се разигра в тази зала, за Спаски може би вече няма да е безопасно да се завърне в Русия.“
След осмата партия Спаски окончателно бил убеден, че е разгадал загадката, която непрекъснато го терзаела още от първата партия - Фишър успял по някакъв начин да го хипнотизира. Тогава решил да не поглежда към лицето на съперника си, каквото и да му коства това. Обаче и това не помогнало - руснакът отново претърпял загуба.
След четиринадесетата партия той събрал своите съветници и обявил:
„Фишър се опитва да контролира съзнанието ми.“ Чудел се дали не е сипан някакъв неизвестен на науката опиат в портокаловия сок, който според прецизно уточнения протокол бил разрешен за поднасяне на шах- матната маса по време на двубоите. Или пък са разпръснали във въздуха невидими аерозоли, способни да генерират злокобен ефект само върху неговия пренапрегнат мозък... Накрая
Спаски стигнал дотам, че на официална пресконференция обвинил екипа на
Фишър, че са поставили някакъв химикал в стола му... или пък в стола на самия
Фишър... който да смущава мисловните процеси на руския гросмайстор. Вдигнала се тревога чак в централата на КГБ в Москва: Борис Спаски компрометира
Съветския съюз!
Столовете веднага били изнесени от залата, разглобени и проверени с рентгенов апарат. Химиците не открили нищо нередно в тях. Тогава се заели да претърсват всичко наоколо. Попаднали само на две умрели мухи, свити в дървената конструкция, към която били закрепени лампите на тавана на залата.
Но и това не успокоило Спаски, който започнал да се оплаква от халюцинации.
Опитвал се да поддържа нормално темпо на играта, но душевният му покой бил невъзвратимо нарушен. Просто не можел повече да издържа на подобно свръхчовешко психическо натоварване. На 2 септември руснакът капитулирал. И независимо че не бил много възрастен, той никога не успял да се възстанови от това поражение.
ТЪЛКУВАНЕ
В срещите между двамата гросмайстори - преди този исторически двубой в
Рейкявик - Фишър не можел да се похвали с победи над руския шампион.
Причината се знаела добре от всички специалисти и любите
213

ли - Спаски бил ненадминат в разгадаването на стратегията на противника и в използването на слабостите, които съпътстват всички предвиждани ходове, за да атакува противниците именно в най-уязвимите места на всяка конкретна позиция.
Способен да се адаптира към всеки противник, тънък познавач на всички по- сериозни шахматни стратегии, посло- вично търпелив, надарен с много стабилна психика, Спаски бавно и методично громял противниците, като изграждал безупречно построени атаки, които обаче разгромявали съперниците не след седем, а след седемдесет хода. Досега неведнъж бил печелил победи срещу младока Фишър, като нито веднъж не загубил самообладание, понеже освен всичките си други таланти Борис Спаски бил отличен психолог. Един от най- сериозните му конкуренти признал, че Спаски не мислел само как да намери най- добрия ход в дадена позиция, но и как да срази психически противника си.
Обаче Фишър най-после разгадал тайната на успехите на Спаски - руснакът разчитал на способностите си да предугажда всеки следващ ход на противника и да го сразява, след като е възприел неговата собствена стратегия. За да спечели този решителен двубой, от Фишър се искало само да вземе инициативата и да изкара Спаски от равновесие. Не може да има съмнение относно извода, че продължителното, тягостно очакване е опънало нервите на руснака. Но най-силно въздействие върху психиката му оказали първоначалните пропуски на Фишър - очевидно допуснати съвсем съзнателно с единствената цел да извадят от равнове- сие Борис Спаски, - защото са били удивително примитивни и точно заради това тези ходове се оказали абсолютно неочаквани за руснака. По всичко е изглеждало, че в началото на срещата Фишър не е имал прецизно обмислена стратегия. Разбира се, не може да се отрече, че Фишър е направил всичко възможно, за да създаде точно това впечатление, въпреки че му се наложило да загуби първата игра (след толкова елементарен пропуск, че нито един анализатор не повярвал да е било неволна грешка или елементарно недоглеждане) и да се примири с още една за- губа заради закъснението си за втората игра.
Спаски бил известен с хладнокръвието си и трезвите си преценки, но сега за пръв път в живота си не успял да разгадае замислите на противника си. Сломен от този провал, той все повече рухвал, докато накрая той много повече от съперника си приличал на психично нездрав инди вид.
В шахмата, в тази прекрасна игра, изобретена от мъдрите индуси, се съдържа есенцията на живота. Първо, за да победите, от вас се изисква безкрайно търпение и солидна доза далновидност. Второ, понеже в тази игра имат огромно значение предварително проучените и старателно анализираните стратегии, с незначителни изменения могат да се разиграват безброй пъти почти еднакви партии. Вашият съперник се старае, колкото е възможно по-бързо да разпознае вашата стратегия, да анали
214

зира и предвиди вашия стереотип и да използва тази информация, за да разбие вашата атака и да премине в контранастъпление, след като е разгадал бъдещите ви ходове. Ако обаче съумеете да се покажете като ловък играч, чиито следващи ходове и прийоми е почти невъзможно да бъдат отгатнати, ще спечелите изключително важно предимство. Защото както в шаха, така и в живота, ако останете загадъчен за вашите против- ници, те неминуемо ще изпаднат в смут, ще тръпнат в тревожно очакване, кършейки пръсти, хапейки устни. А от това състояние до появата на първите фатални грешки има само една крачка.

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: