Съдържание увод закон №1

шаблонните му стратегии. Хората неизменно предпочитат това, което изисква най- малко усилия - просто защото е най-лесно. Същевременно повечето от нас робуват на илюзията, че ако не пречат на другите да живеят, както те намират за най- добре, онези, другите, на свой ред ще оставят всички около себе си да продължат да вегетират, несмущавани от нищо.
Много е важно да разберете следния принцип: всеки, който притежава достатъчно власт, непременно ще насажда страх в сърцата на подчинените си, ако ги държи в напрежение напълно съзнателно, понеже на всяка цена е решил да запазва всички инициативи като свое изключително право. Ако сте овластен, понякога ще ви се налага да нанасяте свирепи удари, при това под пояса и без никакво предупреждение - колкото по-внезапно, толкова по-добре за вас и по-зле за врага, - за да принудите всички останали да тръпнат от ужас. Това е безпогрешен и изпитан метод, чиято безпогрешност е доказана още преди хилядолетия.
Филипо Мария - последният херцог от могъщата фамилия Вискон- ти, която е била пълновластен господар на Милано през целия XV век - напълно съзнателно се стремял винаги да прави точно това, което другите най-малко биха очаквали от него. Той приемал, че е съвсем в реда на нещата в продължение на много години да удостоява с почести някой от своите придворни и тъкмо когато наивникът вече е повярвал, че ще бъде издигнат в по-висок сан, херцогът внезапно охладнявал към него и преставал да го удостоява с височайшето си внимание. Обърканият велможа вече обмислял как най-безболезнено да напусне двора, за да се присламчи на служба към двора на някой от съседните владетели (които до един ненавиждали надменния милански херцог), когато Филипо Мария отново го изненадвал, като му позволявал да се радва на всички почести, изгоди и наслади, които предлагал тънещият в разкош двор на миланските херцози. Владетелят или князът, както е написано на титул- ната страница на именитата творба на
Макиавели, никога не забравял да възнаграждава щедро покорните си слуги.
Тайната на тези странни взаимоотношения между Филипо Мария и неговите приближени всъщност била много проста: той съзнателно не допускал приближените си до себе си, не им позволявал да отгатват кро- ежите му.
Неговите царедворци дори не били сигурни какво ще му допадне в следващия миг и какво не. Тази непонятна картина може да се проясни само ако се допусне, че точно на това е разчитал капризният херцог - никой да не знае как може да му въздейства и поради това никой да не може да му натрапва волята си. Всички били длъжни да се прекланят пред неговата воля. Затова никак не е чудно, че този херцог управлявал доста дълго, без да му се налага да се справя с междуособици, заговори и граждански вълнения, с каквито е изобилствала историята на останалите италиански княжества и градове-държави от онази смутна епоха.
216

Да изглеждат, колкото е възможно, по-непредсказуеми - от векове това е била любимата тактика на десетки владетели. Дори само за нейното разбиране се изисква завидна интелигентност. Ако сте притиснати от враговете до стената или ако техните привърженици многократно превишават вашите, не ви остава нищо друго, освен да го сюрпризирате със серия от неочаквани ходове. Вашите врагове ще останат толкова из- ненадани, че ще отстъпят панически, или поне ще допуснат в суматоха някоя тактическа грешка, от която би трябвало своевременно да се възползвате.
През пролетта на 1862 г. в Северна Америка бушувала Гражданската война.
Американският генерал Стоунуол Джаксън начело на 4600 войници от силите на
Юга неуморно атакувал по-многобройните полкове на северняците, блокирани в долината Шенандоа. В същото време генерал Джордж Бринтън Маклелън, командващ внушителна 90-хилядна армия, напредвал на юг от Вашингтон, твърдо решен да превземе столицата на южняците - град Ричмънд в щата Вирджиния.
Веднага щом научил за появата на армията на Маклелън в опасна близост до
Ричмънд, генерал Джаксън набързо изтеглил своята армия от долината Шенандоа, а после отново заповядал завръщане на наскоро изоставените позиции.
Отстрани тези маневри изглеждали напълно лишени от смисъл. Никой не можел да проумее какво всъщност се опитва да постигне Джаксън... Ще отбранява ли Ричмънд, или ще се опита да превземе Вашингтон с изненадващ обход откъм северозапад? Такава възможност действително се открила пред южняците, защото със своя прекалено устремен поход на юг Маклелън застрашавал опасно столицата на Юга, но в същото време оголил столицата на Севера - Вашингтон, окръг
Колумбия. Но най-необяснима била загадката, криеща се зад мъглявата заповед на генерал Джаксън: всички боеспособни формирования на южняците да се движат непрестанно на север, а после на юг и след това отново на север, при това разпокъсани на малобройни отреди!
Едва по-късно се изяснил мотивът, на който се подчинявала стратегията на ген. Джаксън - той искал поне да забави настъплението на противника към
Ричмънд, докато Маклелън се мъчи да разреши тази гла- воблъсканица. През това време другите генерали-южняци трескаво укрепвали подстъпите към Ричмънд.
Така Югът успял да отложи решителната битка, която по всяка вероятност би завършила за него с катастро- фално поражение, защото Маклелън бил принуден да отклони най-боес- пособните си подразделения за изморителното преследване на неуморния ген. Джаксън, чиито офицери демонстрирали чудеса от храброст пред многократно превъзхождащия ги противник. „Не бива да се пропуска дори и най-малката възможност да се заблуждава неприятеля, да се изненадва и обърква - повтарял Джаксън пред офицерите от своя щаб.

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: