ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА

дило вълна от насилие. Когато се разпространила мълвата за безпристрастността, мъдростта и най-вече за неподкупността на Диоцез, жителите от всички краища на
Медея започнали да се обръщат само към него по всякакви спорни поводи. Скоро той станал единственият всепризнат правен арбитър в размирната Медея.
Ала тъкмо когато бил на върха на славата си, за всеобща изненада Диоцез обявил, че повече няма да раздава правосъдие, няма да изслушва просители, няма да закриля онеправданите. Оплакал се пред смаяните присъстващи, че му дотегнало да слуша за междуселски разпри, за какви ли не човешки мъки и страдания, като в същото време не можел да наглежда своите имоти и селяни. С тези думи той се оттеглил и в страната отново се надигнали междуособици и хаос.
След неговото отдръпване от правораздаването веднага зачестили кражбите и убийствата, така че се надигнал всеобщ ропот срещу царящото беззаконие. Медей- ците били принудени да свикат общо събиране на първенците от всички по-големи селища, за да решат какво да предприемат. „Не може да се продължава все така с това безвластие - заявил един от местните племенни вождове. - Нека да изберем един от нас да управлява над останалите, за да живеем спокойно, а не да треперим непрекъснато за нашите семейства и домове.“
И така, въпреки че навремето всички жители на Медея били единодушни да не допускат повече никаква форма на тирания, сега се стигнало дотам пак да избират цар, който да основе нова монархия. Разбира се, че техният избор бил в подкрепа на мъдрия, благоразумен Диоцез. Но не се оказало толкова лесно да го убедят да поеме върховната власт над своя народ, защото - поне отначало - той решително отказвал да се нагърби с тази отговорна и не лека задача. Все пак настойчивите молби на съгражданите му го убедили да склони.
Само че на свой ред той също поставил своите изисквания - да се издигне внушителен дворец за него и за свитата му, да му се осигури стража, около двореца да се построи столица, от която вестоносци да разнасят царските заповеди. Постепенно всичко това било изпълнено и Диоцез се настанил в двореца в центъра на новопостроената столица. Царският палат бил обграден с непристъпни стени - напълно недосегаем за простолюдието. Сега не съществували никакви пречки пред Диоцез да започне да въвежда новия ред - вече никой нямало да бъде допускан в тройната зала. Всички прошения до царя занапред ще се препредават само от царските велможи. Никой в царския двор нямало да може да го вижда по-често от веднъж седмично, при това само при изрично позволение на царя.
Мъдрият Диоцез управлявал страната си цели петдесет и три години, през които успял да разшири границите на Медея във всички посоки и да положи яките основи на бъдещата Персийска империя, основана при царуването на негови праправнук Кир Велики. Още преди смъртта
204

на Диоцез населението започнало да му се кланя като на бог, дори вярвали, че той наистина е безсмъртен.
ТЪЛКУВАНЕ
Диоцез бил много властолюбив и амбициозен. Много преди всички
Останали той проумял, че страната се нуждае от водач със силна ръка и нито за миг не се съмнявал, че няма да се намери по-подходящ кандидат от самия него.
В страна, в която доскоро е царувала невъобразима анархия, най- влиятелни са съдиите. Затова Диоцез решил да започне като съдия, за да си създаде ореол на кристално честен и справедлив съдник.
Но когато достигнал кулминацията на кариерата си като съдия, Диоцез осъзнал значението на закона за отсъствието и присъствието на обекта на нечии желания. Като не отказвал да приеме нито един молител, той станал леснодостъпен и така неусетно щял да загуби респекта, който би трябвало да всява сред населението. Хората неволно ще започнат да приемат за естествено той винаги да се грижи за тях, без да се налага те да му се отплащат за тази грижа.
Единственият начин да се сдобие с върховна власт и неоспоримо могъщество било именно това, което е избрал Диоцез - да се оттегли и да остави медейците сами да се оправят с хаоса. Точно според очакванията му те дошли при него с молба да поеме властта.
След като се уверил нагледно в справедливостта на този закон, Диоцез продължил да го прилага ревностно. В двореца, сътворен от населението за него, никой нямал достъп до личността му, освен неколцина високопоставени придворни. Както пише Херодот: „Ако народът често вижда своя владетел, ще започнат да му завиждат, да злословят за него и за приближените и накрая ще започнат да плетат заговори. Но ако никой не може да влезе при него, ще се роди легендата, че царят е по-раз- личен от всички простосмъртни.“
Един
човек
рекъл на дервиша: „Защо не мога да те зърна от
толкова време?" А мъдрият дервиш му отговорил: „Защото за моя
слух е много no-ласкаещ въпроса, защо не мога да те зърна,
отколкото, защо пак се изпречваш пред очите ми?“
МУЛА ДЖАМИ, ЦИТИРАН В „КЕРВАНЪТ НА БЛЯНОВЕТЕ“
ОТ ИДРИС ШАХ, 1968 г.
205

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: