ЧЕТВЪРТИ ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА

хоризонта не се появявали нови милиардери. Някога процъфтяващият бизнес с картини упорито западал и накрая се стигнало до нещо немислимо за доброто старо предвоенно време - най-опитните играчи в този бизнес, между които отношенията доскоро наподобявали на чувствата между куче и котка - решили да се съюзят и да си поделят стесняващия се пазар.
Джоузеф Дювейн - от години утвърден като най-ловкия американски търговец на картини и личен доставчик на най-заможните фамилии - се заел да организира това необичайно за техния бизнес „мероприятие“.
Търговците решили да съставят списък, озаглавен „Стоте най-съ- вършени картини в световната живопис“ (всъщност това били най-добрите от платната, складирани в техните галерии), и да покажат този каталог на Хенри Форд I. Ако прочутият производител на автомобили изкупи тези картини, той би могъл да се превърне в най-изтъкнатият колекционер в света, при това като постави подписа си само под един-единствен чек. Поне така разсъждавали търговците. Групата експерти, натоварени от търговците, работила много седмици, за да създаде един наистина великолепен каталог - оформен в три разкошно подвързани и богато илюстрирани тома, съдържащи подробни сведения за всеки художник, за неговата епоха и творческия му път, както и изчерпателно описание на всяка картина.
Когато луксозното издание било напълно готово, те сформирали група от най- представителните свои членове и се запътили към дома на Хенри Форд I в
Диърборн, в щата Мичиган. Щом ги поканили вътре, те останали смаяни от скромната подредба на дома на милионера - очевидно мистър Форд, въпреки че вече бил толкова преуспял, та се превърнал в олицетворение на американската мечта, си оставал скромен и непретенциозен човек.
Форд ги приел в кабинета си. Поднесли му три внушителни тома и той не скрил удивлението си от великолепното издание. Възбудените търговци вече си представяли как милиони долари ще потекат към техните сейфове. Накрая Форд вдигнал очи от третия том и заявил: „Джентълмени, такива прекрасни книги, като тези, които ми показахте, сигур- но струват страхотно скъпо!“ „Но моля ви се, мистър Форд - възбудено откликнал Дювейн, - ние въобще не очакваме от вас да купите тези томове. Ние ги съставихме и отпечатахме специално за вас, за да ви запознаем с шедьоврите на всички времена. Тези три тома са нашият скромен дар за вас.“ Форд останал озадачен. „Джентълмени - смутено промълвил милионерът, - това е много трогателен жест от ваша страна, но аз не зная дали е редно да приема един толкова скъп подарък, при това от хора, които не познавам.“ Дювейн се заел разгорещено да обяснява на Форд, че репродукциите в каталога изобразяват картините, които търговците се надяват Форд да купи от тях. Едва сега Форд схванал каква била целта на непознатите посетители. „Но моля ви, джентълмени - учу
246

дено въздъхнал той, - за какво са ми оригиналите на тези картини, когато тези тук, в тези луксозни книги, са толкова красиви?“
ТЪЛКУВАНЕ
Джоузеф Дювейн през целия си живот се гордеел с умението си да изучава изтънко вкусовете и предпочитанията, навиците и особеностите на потенциалните си клиенти. Ловкият търговец никога не бързал да се запознае с някой от по- заможните купувачи, преди да е приключил с предварителната подготовка. Само веднъж изневерил на тази своя безпогрешна тактика - когато се опитал да спечели
Хенри Форд I за свой клиент (да не забравяме, че това се случило точно когато бизнесът с картините бил най-зле). Няколко месеца труд, посветен на съставянето на каталога, отишъл на вятъра. Това му коствало не само сериозни парични загуби, но и удар върху дотогава непоклатимото му самочувствие. Едва накрая станало очевидно, че Форд е въплъщение на онези здравомис- лещи, работливи и спестовни американци, който не само че не обичал да прахосва дори цент за нещо, от което може да се лиши, но и че не притежавал достатъчно въображение, за да се превърне в жертва на ловка измама. Оттогава насетне Дювейн подбирал още по- предпазливо обектите на своето търговско разузнаване и пазел енергията си само за милионери като Мелън и Морган. Не защото тези лидери във финансовия свят били толкова доверчиви и наивни, за да се улавят на машинациите на търгаши като Дювейн. Не, разбира се, но те - за разлика от Хенри Форд - много добре съзнавали, че с течение на времето редките платна на талантливите стари майстори ще поскъпват още повече и че така ще могат да извлекат допълнителни печалби от тези предвидливи инвестиции.

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: