Съдържание увод закон №1
ТРЕТИ ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Изтегляне 5.4 Mb. Pdf просмотр
|
| ТРЕТИ ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА През V век преди Христа владетелят на Чин - Чун-ерх, бил осъден на изгнание. Остатъкът от живота си прекарал много скромно, дори бедно, но продължил да очаква с трепет деня, в който ще може да се върне в дома си и да заживее отново като княз. Веднъж Чун прекосил земите на съседното княжество Чен, където тамошният владетел не го познал и се отнесъл с него доста сурово. Обаче Шу Чан - престарелият, но мъдър първи министър на Чен - разбрал каква сериозна грешка е допуснал господарят му и веднага го предупредил: „Този мъж е принц по рождение. Може би беше редно Ваше Величество да се отнесе към Чун- ерх с подобаващото уважение и с това да спечели признателността му. Не се знае 244 дали някога няма се нуждаем от него като съюзник срещу многобройните ни врагове...“ Князът на Чен обаче, скептично настроен към пришелеца заради явно окаяното му състояние, само се изсмял презрително и още по-грубо обидил княз Чун-ерх. Шу Чан още веднъж си позволил да предупреди господаря си: „Ако Ваше Величество не желае да зачита достойнството на Чун-ерх, по-добре ще бъде още сега да го предаде на па зача, за да не може той да ни отмъсти по-късно.“ Ала самоувереният монарх само свил рамене пренебрежително. Изминали години, преди княз Чун-ерх да си възвърне престола - наложило му се доста да чака, докато обстоятелствата се променили коренно, при това в негова полза. Обаче не бил забравил през дългите години, протекли в мъчително изгнание, кой е бил любезен с него и кой не. Поне успял да извлече една ценна печалба - Чун-ерх вече не се съмнявал кои са истинските му приятели и на кого може да разчита. Най-много го измъчвали обидите, нанесени му от владетеля на съседното княжество Чен. Затова при първата удобна възможност той повел многобройните си войски към столицата на Чен, превзел по пътя осем крепости, сринал ги до земята и опустошил цялото княжество, но не заповядал да обезглавят надменния княз на Чен - предпочел да го осъди на доживотно изгнание, за да се убеди и той на свой ред, че това наказание е по-мъчително дори от меча на палача. ТЪЛКУВАНЕ Човек никога не може да бъде стопроцентово сигурен с кого си има работа. Някой изпаднал несретник утре може да се окаже сред силните на деня, Ние сме склонни много неща да забравяме и отминаваме с мах- ване на ръка, обаче обидите никога не се прощават. Откъде е можел князът на Чен да се досети, че Чун-ерх, законен владетел на Чин, ще се окаже толкова злопаметен? (Вж. категоризацията по- горе в тази глава.) Наистина не е било възможно князът на Чен да предположи какво ще го сполети - бихте възразили вие, - но тогава защо му е трябвало да предизвиква съдбата, при това без никаква пряка полза за него? Нищо не може да се спечели, ако незаслужено обидите някого. Удовлетворяването на злобата не може да се сравнява с евентуалните последици от подобно лекомислено поведение, особено ако вероятността обиденият след време да успее да ви отмъсти не е напълно изключена. Изтегляне 5.4 Mb. Сподели с приятели:
|