Един последен съвет: никога не допускайте грешката да повярвате, че фантазиите са изцяло плод на човешкото въображение. Истина е, че те противоречат на
всички наши представи, които по традиция са породени от възприятията ни спрямо реалния свят, обаче самата реалност понякога е толкова невероятна, че фантазиите могат да бледнеят пред нея и да се окажат просто израз на нашите желания за опростяване на събитията. Например образът, който президентът Ейбрахъм Линкълн е успял да изгради - като олицетворение на простоват, но честен и неподкупен
провинциален адвокат, на всичкото отгоре с брада - му осигурил небивала популярност като защитник на правата на простолюдието.
Ф. Т . Барнъм постигнал огромен успех с джуджето Том Тъмб, след като го представял в най-различни роли - например като Наполеон. Всички останали във възторг от шоуто на Барнъм, в това число дори и кралица Виктория, може би защото с хумореските си ловкият Ф. Т . Барнъм просто откликвал своевременно на най-злободневните теми и фантазии на своите съвременници. Да не забравяме, че той подбирал за своите персонажи най-прочутите имена на
деветнадесетото столетие, които били добре известни не само на висшите кръгове, но и на бедняшките тълпи. Джуджето Том Тъмб изобразявало нагледно измислени сцени с тези исторически личности, при което техните подвизи неизменно били идеализирани. Но в същото време продуцентът на това увлекателно шоу
- познатият ни вече Ф. Т . Барнъм - строго спазвал закона на сцената: фантастичните сценарии винаги да завършват с щастлив край, за да не
остане публиката разочарована, като постиженията на великите личности се представят под формата на лесно разбираеми сюжети, в които са сведени до минимум проблемите, изпряващи се пред всички действащи лица.
Както Линкълн, така и джуджето Том Тъмб се престрували на простонародни личности, макар че внимателно поддържали необходимата дистанция. Ако решите и вие да се заиграете с подобна фантазия, трябва да култивирате в себе си усет за опазването на точно преценената дистанция и никога да
не позволявате на вашият „простонароден“ образ да стане прекалено познат на публиката, защото ще престане да въздейства върху въображението на масите.
461