КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ

чест да носят корони, ни изглеждат като полубожества, за чиито възможности няма предели. Тази наша вяра също въздейства на монарха като някаква своеобразна и невидима, ала много ясно доловима обратна връзка. Така се подхранва взаимната илюзия, споделяна както от царствените личности, така и от техните поданици, че за монарсите не съществуват никакви ограничения, никакви граници. Ако решите да използвате Стратегията на короната, вие също ще останете изненадани от плодовете, които ще можете да берете по-скоро, отколкото сте допускали дори в най-смелите си очаквания. Ще заприличате на щастливите деца от заможни семейства, от които преди Коледа се иска само да споменат за какъв подарък копнеят и след броени дни желанието им се сбъдва. При тези галеници на съдбата очарованието им се крие не в подаръците, а в увереността им, че почти всяко тяхно желание ще се сбъдне. Възрастните също се радват, когато могат да осъществят желанията на децата си
- също както Изабела Арагонска е изпитвала радост и гордост, тъй като е успяла да удовлетвори желанието на Колумб.
Историята на цивилизацията изобилства с красноречиви примери за невероятния възход на удивително способни личности, издигнали се от низините на простолюдието. Достатъчно е да припомним житието на византийската императрица Теодора, на Христофор Колумб, на Лудвиг ван Бетовен, на
Бенджамин Дизраели - всички те са прилагали успешно Стратегията на короната, въпреки че не са притежавали знатен произход. Тези прочути личности са вярвали толкова силно в своите възможности, че днес техните думи звучат едва ли не като истински пророчества. Всъщност те са прилагали един доста прост трик: най- важното е сам да си повярвате, че сте призван за легендарни подвизи. Дори ако ви се наложи някога да лъжете сам себе си, пак трябва да действате като крал - само тогава поданиците ви ще ви признават за велика личност, достойна да ръководи нацията.
Короната може да ви разделя от поданиците ви, но и от вас ще се изискват немалко усилия, за да бъде това разделяне реално и неотменимо: ако носите корона на главата си, от вас ще се изисква да действате по-различно от всички останали в държавата, да подчертавате непрекъснато дистанцията, която ви отделя от вашите поданици. Една от най-често прилаганите тактики за подчертаването на тази дистанция е винаги да се съхранява достойнството, независимо от конкретните обстоятелства. Докато на Луи-Филип не му се е налагало да се преструва, че се различавал от останалите френски граждани, защото той всъщност е бил действителен крал не на всички французи, а по-скоро се изявявал като крал на френските банкери. Затова толкова лесно слязъл от политическата сцена при първия опит на поданиците му да се отърват от него. Тъй като му е липсвало царствено достойнство и ясно дефинирани цели, Луи- Филип е изглеждал като мошеник в очите на поданиците си. Заради това короната така лесно се търкулнала от главата му.
Не бива да се смесва царственото поведение с арогантността и над
496

менността: те може да изглеждат за някого като присъщи за коронованите особи, обаче всъщност само издават несигурността на този, който си позволи да се държи отвисоко и прекалено важно пред поданиците си. По-скоро това са качества, напълно недопустими за една истински царствена особа.
Етиопският император Хайле Селасие - който успял да се качи на трона през
1930 г. и да не отстъпи никому короната си цели четиридесет години - започнал като никому неизвестен юноша (тогава носел името Лиж Тафари). Наистина произлизал от аристократична фамилия, която обаче била доста далечен клон от царствената династия, чийто представител Менелик II бил избран за негус
(абисински цар). Но въпреки това Хайле Селасие отрано излъчвал невероятна самоувереност и се държал така царствено, че поразявал всички, които общували с него.
Едва четиринадесетгодишен, Тафари се преместил в царския дворец и веднага направил толкова силно впечатление на Менелик II, че скоро се превърнал в негов любимец. Царят бил удивен от самообладанието, сдържаността и самоувереността на младия Тафари дори и при най- трудните ситуации. Другите млади благородници (най-вече наследствените принцове) в етиопския царски двор били много надменни и суетни, неблагодарни и завистливи, което веднага проличало в опитите им да отстранят Тафари от царската свита. Той обаче въобще не реагирал на жалките им интриги, защото осъзнавал, че това били прояви на вътрешна несигурност, които не можели да разклатят позицията му в двореца. Но не всички придворни били лишени от далновидност - мнозина с ранг, по-нисък от този на принцовете, вече се досещали, че бъдещето принадлежи на Тафари и че рано или късно той ще се качи на трона, защото още отсега се държал като царствена особа.
По-късно, през 1936 г., италианските фашисти нападнали Етиопия и Тафари, който вече се наричал император Хайле Селасие I, бил принуден да емигрира, след което поискал помощта от Обществото на народите (възстановено като ООН след
1945 г.) Италианските представители се нахвърлили срещу Хайле Селасие с непростимо вулгарни клевети и упреци, но той запазил достойнството си и с нищо не показал, че бил жестоко обиден от дипломатите на Мусолини. Тази благородна поза на етиопския император още повече ги разгневила. Царственото достойнство се демонстрира най-въздействащо чрез запазването на непроницаема маска независимо от трудните обстоятелства. Длъжен сте през цялото време да показвате, че нищо около вас не е в състояние да ви засегне и това трябва да бъде ясно на целия свят. Тази позиция е много силно въздействаща и поради това е изключително убедителна.
Царственото държание може да помага не само на коронованите особи. Най- ловките и най-талантливите измамници, както и мошениците, действащи в международни мащаби, често са се прикривали зад аристократична маска. Така мошениците предварително обезоръжавали
32
.
497

околните и намалявали подозренията им или ги принуждавали да заемат отбранителни позиции. Например граф Виктор Лустиг винаги е знаел, че след като успее да замае главата на бъдещата си жертва, този злочест наивник веднага ще започне да допуска невъобразимо глупави грешки. Прочутият американец Джоузеф
Уейл също си позволявал да демонстрира, че бил много богат, и се държал безгрижно и нехайно, харчейки крупни суми като истински милионер. Когато лансирал версията, че притежавал тайната на някакъв фантастичен способ за лесно печелене на пари, той оставал хладен и недостъпен, подобно на крал, като създавал сред околните впечатлението, че бил баснословно богат. Наивниците не закъснявали да го затрупат с молби да им разреши да купят патента на тайнственото средство за бързо забогатяване, понеже си въобразявали, че ще забогатеят като него.
За да можете да изиграете по-лесно някаква рискова роля, за която се изисква царствено достойнство, ще ви бъдат от полза няколко от изпитаните методи за постигането на тази амбициозна цел.

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: