Съдържание увод закон №1

най-много допадали на
Клистен, като
особено силно впе-
чатление му напра-
вили двамата синове
на Тисандър, ала най-
много му харесвал
единият от тях -
Хипок- лид. Настъпил
последният ден от
срока, определен от
Клистен за избор на
бъдещия му зет. В
чест на важното
събитие Клистен
заповядал да при-
несат в жертвоп-
риношение сто вола, а
после дал в двореца си
небивало угощение, на
което били поканени
не само младежите,
състезаващи се за
ръката на Ага- риста,
но и цялото население
на Сици- он. Когато
пиршеството
приключило,
младежите започнали
да се надпреварват в
свирене на различни
музикални инструмен-
ти и в умело водене на
разговори край
трапезата. И в двете
състезания победител
отново се оказал
Хипоклид и
младежът толкова
много се зарадвал от
победата си, че след
като погълнал повеч-
ко вино, помолил
музикантите да
олицетворява гордостта и престижа на нацията. Това го разбирал дори един непоносим радикал като Робеспиер, да не говорим за император Наполеон I, който като че ли бил откърмен с усет за величие. Едва след като прогонили жалкия Луи-Филип, французите осъзнали за какво всъщност копнеели - за президент на Франция избрали праплеменника на Наполеон I. Той отначало не бил известен на обществото, обаче всички се надявали да успее да пресъздаде поне част от някогашното величие на
Наполеон I и така да изтрие досадния спомен за краля буржоа.
Силните на деня често биват подлагани на из- кушението да се преструват, че са част от народа. Опитват се да подхранват илюзията, че няма никаква разлика между един крал или министър-предсе- дател и един дребен чиновник, който едва преживява с мизерната си заплата. Но явно забравят, че хората са извънредно чувствителни към подобни опити да бъдат спечелвани чрез евтини иопулистки призиви или изтъркани демагогски похвати. Хората от низините в обществения живот много добре знаят, че никога не са притежавали и че никога няма да притежават реална власт. Единствената възможност за известно сближение между тези, които дър- жат цялата власт, и останалите, които са лишени от нея, е била демонстрирана от Франклин Рузвелт, който неведнъж обяснявал, че един президент е длъжен да споделя целите и моралните ценности на своята нация, въпреки че е желателно да остава патриций по стил на мислене. Той никога не си позволявал да се хвали с умението си да премахва дистанцията между него и тълпата.
Водачи, които се опитват да стопят тази разлика чрез фалшиви изяви, свеждащи се до показно ин- тимничене с хора от нисшите класи, рано или къс- но ще изгубят доверието на обществото и ще бъдат презирани от всички
- както от елита, така и от ухажваното от тези неискрени лидери простолюдие. Също като Луи-Филип те дори няма да заслужават да бъдат отвеждани на гилотината - най- добре ще бъде подобни скучни и бездарни играчи да се стопят в мрака на нощта, все едно че никога не са били сред борещите се за властта.
490

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: