КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ

лиз на целите си и, разбира се, с прецизно дефиниране и детайлно проучване на сегашните и бъдещите съперници. Ако си задавате въпроса, защо винаги трябва да тегля последиците от събитията, вместо да ги направлявам според моите желания, ще трябва да се задоволите с простия отговор: грешно си представяте механизмите за постигане и запазване на властта. Наивно си въобразявате, че можете всичко да постигнете с агресивно поведение, при това, колкото сте по- смел и по-действен, толкова повече победи ще завоювате. Уви, този принцип далеч невинаги е валиден. Има много ситуации, при които най-полезно за вас ще бъде да се отдръпнете, да запазите хладнокръвие, да оставите другите да попаднат в капаните, които сте им заложили, и да дочакате търпеливо трайните завоевания, вместо да се стремите към бързи и лесни победи, които обаче ще се окажат издигнати върху ронливи пясъци.
Запомнете простото правило: същността на изкуството да се задържи властта е в способността да се овладява инициативата независимо от препятствията по пътя към конкретната цел; да се принуждават околните да реагират на вашите ходове; да заставяте противниците да преминават към отбрана. Ако принудите хората да ви следват, вие ще владеете ситуацията. А това означава, че ще съсредоточите в ръцете си реалната власт. Но за тази цел трябва да бъдат налице две предпоставки: вие трябва да умеете да овладявате емоциите си и никога да не се поддавате на гибелно разрушителното въздействие на гнева и в същото време да сте в състояние да използвате за свой облаги вродените в хората настроения да реагират възмутено, когато биват нападнати и застрашени. С течение на времето това умение - да заставяте другите да действат според вашата воля - ще се налага като все по-незаменим инструмент, много по-ценен за вашия краен успех от всички агресивни средства за самоутвърждаване.
Нека да разгледаме отново как Талейран, този ненадминат майстор на изкусните измами, е реализирал своя изключително дързък и опасен замисъл.
Първо, той е успял да преодолее съблазънта да убеждава новите си господари да прогонят Наполеон, колкото е възможно по-далеч от Европа. Напълно естествено е той да се опита да убеждава обществото в подкрепа на своето мнение - за опитен дипломат и оратор като Талейран това не би представлявало никакво затруднение.
Малцина от съвременниците на Талейран вярвали, че Наполеон все още представлявал сериозна заплаха за мира в Европа, затова, ако Талейран се бе заел да ги убеждава в правотата с цената на много време и усилия, всички биха го взели за глупак. Вместо това хитрият дипломат предпочел да не споделя мислите си и да сдържа емоциите си. Но съществувало и друго, много по-важно основание за тактиката на френския първи дипломат - Талейран отлично познавал слабостите на бившия си господар и не се съмнявал, че Наполеон жадувал за още и още слава, копнеел отново да бъде кумир за тълпите и затова нито за миг няма да се поколебае и през гла
120

ва ще се втурне по пътя към собствената си гибел. А след като Наполеон се уловил на примамката, повече нямало опасност, че той ще успее да разбърка картите на
Талейран - последният по-добре от бившия император е преценявал възможностите на Франция и много добре е разбирал, че нейните шансове за нова победоносна война срещу цяла Европа са нищожни. Но дори Наполеон да е имал възможност с цената на неимоверни усилия да се справи с тези титанични препятствия, надали би подбрал прецизно най-подходящия момент, тъй като е притиснат до стената от недостиг на време за подготвяне на нова мащабна военна кампания. След като заложил своя безпогрешно изчислен капан, на Талейран не му е оставало нищо друго, освен да изчака всичко да се разиграе според очакванията му.
Всеки от нас притежава ограничен запас от енергия и рано или къс- но се стига до мига, когато нашата енергия започва да се изчерпва. Ако принудите някого да работи за вас, той ще изтощава своята енергия, ще прахосва своето време, но не за неговите, а за вашите цели. През 1905 г. избухва Руско-японската война. Японците все още не са били приключили с модернизирането на флотата си, затова в началото на войната Русия притежава по-мощна бойна флота. Но дезинформацията, ловко разпространявана от японския адмирал Того Хейхачиро, подлъгва руснаците да изведат най-мощните си бойни кораби от доковете в
Балтийско море с наивната надежда, че лесно ще сразят японската флота. Руските кораби трябва да преплуват огромен маршрут - не могат да преминат през
Гибралтар и Суецкия канал към Индийския океан, защото тези морски зони се контролират от британската флота, а по онова време Британия е съюзник на
Япония. Руската флота е принудена да обходи цяла Африка покрай Кейптаун, с което маршрутът се увеличил с още 6000 морски мили. След заобикалянето на нос
Добра Надежда японците разпространили фалшивия слух, че подготвят контраатака някъде сред водите на Индийския океан. По време на остатъка от това кошмарно дълго плаване руснаците непрекъснато били нащрек и стигнали до провлака Цушима (между Корея и Япония, където се разиграло решаващото в тази война морско сражение) изтощени, преуморени, с оскъдни запаси от гориво, докато японските сили били свежи и великолепно подготвени за бой. Затова никак не е чудно, че въпреки липсата на боен опит и традиции, японската флота нанесла непоправимо поражение на руските кораби.
Когато се опитвате да принудите противника да се подчинява на вашите правила на играта, не забравяйте да се погрижите да си осигурите едно просто, ала много съществено предимство - неминуемо ще спечелите много, ако подлъжете врага да действа срещу вас на ваша територия. Точно така са постъпили японците срещу руснаците през Руско- японската война от 1904-1905 г. Ако вашият неприятел се озове на враждебна за него територия, той ще започне много по- скоро да губи самообладание и ориентация, ще действа прибързано и все някога ще допус
121

не някоя грешка. При преговори или дипломатически срещи винаги е за предпочитане да поканите опонента си на ваша земя или поне вие да изберете мястото на срещата. Така ще бъдете заобиколен от позната обстановка, докато на него всичко наоколо ще му бъде чуждо и това, макар и неуловимо, все пак ще подейства за отслабване на съпротивата му.
Манипулирането е тънка и рискована игра. Ако някой ви заподозре, че се опитвате да го манипулирате, той веднага ще втвърди позицията си и за вас ще става все по-трудно да го обработвате, убеждавате, манипулирате. За вас ще е най- добре, ако противникът въобще не подозира за невидимите конци, които вие дърпате, за да го отведете там, където желаете - точно както е станало с Наполеон, който повярвал, че сам взема решения и е рискувал с дръзкото си бягство.
Всичко зависи от това, доколко е вкусна примамката за жертвата. Ако вашият капан е достатъчно привлекателен, умът на вашия враг ще бъде до такава степен заслепен от емоции и желания, че ще остане сляп за суровата реалност. Колкото по-алчни са вашите врагове, толкова по- лесно ще се уловят в капана, който сте им заложили.
Дениъл Дрю, един от най-видните борсови спекуланти от XIX век, умеел да се справя поразително успешно с всякакви машинации с ценни книжа, дори и с най-сложните и заплетени комбинации. Ако желаел да предизвика покачване или спадане на акциите на някоя компания, той рядко прибягвал до пряка намеса.
Един от прословутите му трикове бил да се отбива почти всяка сутрин в един от скъпите клубове, недалеч от Уолстрийт, разположен точно по пътя, който Дрю ежедневно изминавал от дома си до сградата на нюйоркската борса. С привидно разсеян жест спекулантът издърпвал червената си кърпа, увита около врата му, за да избърше лицето си. От кърпата изпадал сгънат на четири лист, който Дрю, разбира се, никога не успявал да забележи и да го прибере обрат- но в джоба на сакото си, преди да напусне заведението. Членовете на клуба, повечето от които били борсови брокери, зорко следели всеки негов ход с надеждата да предвидят ходовете му по време на наддавания- та. Секунди след като Дрю напускал клуба, те грабвали листа от пода и трескаво се заемали да разчитат бележките на прочутия спекулант, уверени, че ще успеят да разгадаят плановете му за близките дни. Веднага се разпространявали тревожни слухове и спекулантите още преди обяд се заемали да купуват или продават именно тези акции, които желаел Дениъл
Дрю, за да натрупа той още по-големи печалби за сметка на леко- верните наивници.
Но ако можете да заставите противника си сам да си изкопае гроба, защо да прахосвате ценно време и безчет усилия? Отличен пример за тази хитра тактика ни дават джебчиите. Преди да бръкнеш в нечий джоб, най-важното е да разбереш по някакъв начин, че именно там се намира портфейла на жертвата. Опитните джебчии предпочитат да кръстосват пероните по гарите и други оживени места, при това точно около едри
122

те надписи на стените и стълбовете: „Пазете се от крадците!“ Всеки забързан пътник, щом съзре стряскащото предупреждение, неволно ще опипа джоба си, за да се увери, че портфейлът му все още е там. За наблюдателните джебчии това е огромно улеснение. Дори е имало случаи, когато самите джебчии са окачвали по пероните надписи „Пазете се от крадците!“, за да улесняват бързия оглед върху обстановката и така да подбират по-лесно жертвите си.
Възможно е обаче да прибегнете и до точно противоположната тактика - въобще да не криете, че се опитвате да въздействате върху някого. Нека всички узнаят, че здраво държите в свития си юмрук всички нишки на съдбата. От подобна доста рискова ситуация ще спечелите едно ценно психологическо предимство - всяка личност, която въздейства драматично върху най-близките си, винаги се сдобива с респект и с магнетично влияние, което се разпространява бързо върху всички останали.
Филипо Брунелески, прочут художник и архитект от Италианския ренесанс, владеел до съвършенство изкуството да подтиква другите да работят за него. След като му възложили да оглави реставрацията на купола на флорентинската катедрала Санта Мария дел Фиоре - изключително престижна и доходна поръчка, - талантливият Брунелески останал неприятно изненадан, че градските управници решили да му натрапят помощник (Лоренцо Гилберти) под благовидния предлог да бъде ускорено изпълнението на сложната задача. Брунелески добре познавал
Гилберти и не се съмнявал, че няма да има никаква полза от този нежелан помощник, който на всичкото отгоре не криел апетита си за половината хонорар.
Затова прибягнал до следната хитрост - точно когато строителите достигнали до най-трудната фаза, Брунелески се престорил на болен. Не се явил на скелето, а изпратил слугата си при градските съветници с вестта, че след като са наели
Лоренцо Гилберти за първи помощник, редно е той сам да довърши строежа.
Скоро на всички станало ясно, че няма никаква полза от мотаенето на Гилберти сред зидарите и мазачите. Градската управа веднага изпратила пратеници при
Брунелески с гореща молба отново да поеме надзора над работниците. Той обаче упорито отказвал да изпълни молбата им, докато накрая не се стигнало до неизбежната сурова развръзка - Лоренцо Гилберти бил уволнен и кракът му повече не стъпил на строителната площадка.
Само след няколко дни Филипо Брунелески „оздравял“ като по чудо.
Благоразумният художник си спестил много главоболия, като принудил другите да се съобразяват с неговите предпочитания и да дойдат на крака при него в буквалния и в преносния смисъл на думата.
Ако поставите другите в безизходица и ги накарате поне веднъж да се съобразяват с вас, те ще продължат да постъпват по този начин дълго, дори и след като вие вече сте престанал да действате в тази насока.
123

АСОЦИАЦИЯ

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: