Съдържание увод закон №1

осъдените на
смърт да им за-
вържат ръцете на
гърба и да ги хвър-
лят в султанския
кучкарник, където
държали най-зли- те
ловни кучета.
Но преди да го
хвърлят там, за да
бъде разкъсан от
озъбените псета,
великият везир
помолил като пос-
ледна милост да му
бъде разрешено да
попита господаря
си: „Моля те, о,
господарю на съд-
бите на всички
правоверни, дай ми
само десет дни
живот, за да мога да
се разплатя с
всички, към които
имам дългове, а също
и да си събера
парите от борчове-
те на другите към
мен. Обещавам да
раздам тези пари на
хората, които бяха
добри с мен. Сетне
ще ми остане само
да разпределя
имането си сред
децата и роднините
си, без да забравям
щедрите дарове за
моите
телохранители. “
Султанът изслушал
уверенията на
дворцовата стража,
че обреченият велик
везир няма къде да
избяга и склонил да
изпълни
ТЪЛКУВАНЕ
Механикът, чието име не е запазено през вековете, посветил целия си живот да конструира стено- бойни машини и се радвал на заслужена почит. Той ясно съзнавал, че правото е на негова страна. Ако една мачта е по-дребна, ще може да бъде тласкана с много по-голяма сила и ще осигури по-голяма разрушителна способност.
Разбира се, консулът можел да схване логическите доводи в обясненията на механика и да приеме, че пред законите на механиката никой не е властен. Обаче не е успял да преглътне унижението от факта, че се е намерил някой по- нисшестоящ от него, който не приема заповедите му като неподлежащи на обсъждане.
Този механик напълно олицетворява вечно спорещите личности - достатъчно е да се огледате и ще забележите мнозина от тази досадна порода. Любителите на спорове не могат да проумеят, че думите никога не са неутрални и че ако възразяват на вишестоящите, ще ги предизвикват и ще си навлекат гнева им. Между другото механикът много добре е знаел с кого си има работа.
Трудно може да се намери индивид, който да не вярва, че правото винаги е на негова страна, затова думите рядко успяват да убедят опонентите - все едно, че говорите на глухи. Ако продължавате да упорствате, само ще ожесточите още повече събеседника си. С това ще му подскажете, че го смятате за по-глупав от вас - и тогава нищо няма да ви помогне, дори ако притежавате красноречието на самия Сократ.
Не става дума само да избягвате споровете с тези, които са по-властни от вас. Всички ние си вярваме, че сме много добри в оспорването на всякакви решения и мнения, независимо на кого принадлежат те. Много по- разумно е да бъдете, колкото е възможно по-внимателни и да се научите да демонстрирате правотата на убежденията си по-завоалирано.
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
През 1502 г. във Флоренция, в подземието на църквата Санта Мария дел Фиоре, се извисявал
128

внушителен мраморен блок. Доста отдавна някакъв некадърен скулптор погрешно пробил отвор там, където трябвало да бъдат краката на фигурата и след това никой ваятел не желаел да използва този мраморен блок. Кметът на града Пиеро Содерини се опитал да склони със скулптурата да се заеме самият Леонардо да Винчи или някой друг от прочутите скулптори, но не успял да намери кандидат. Накрая, отчаян, че ще се наложи да прежали внушителната сума, похарчена за доставката на материала, той забравил за плановете си и мраморният блок останал да събира прах в подземието на църквата.
Но неколцина от флорентинските приятели на
Микеланджело решили да му изпратят писмо до Рим - според тях само той можел да извае величествена фигура от камъка. Ако не се брои тази повреда, мраморът бил с много високо качество. Микеланджело пристигнал във
Флоренция, огледал мраморния блок и решил, че няма да е невъзможно да прикрие дефекта, ако подбере подходяща поза на фигурата. Содерини отначало не се съгласявал с предложението - според него това щяло да бъде само прахосване на време, - но накрая се съгласил да приеме всички условия на Микеланджело. Скулпторът решил да извае младия Давид, с прашка в ръка, точно според библейската легенда.
Изминали много седмици, преди Микеланджело да довърши статуята. Най-после поканили кмета Содерини пръв от флорентинските първенци да огледа творбата.
Содерини се смятал за тънък познавач на изкуството и след като признал, че статуята е великолепна, веднага се заел да търси недостатъци - според него носът на Давид бил ненужно голям. Но Микеланджело веднага съобразил, че от мястото, където бил застанал кметът (фронтално пред краката на статуята и много близо до нея), поради прекалената близост не се добива вярната представа. Без да отрони нито дума, той махнал с ръка към Содерини да го изчака и се покатерил на скелето. Щом стигнали до височината на носа, скулпторът измъкнал длетото си и посегнал към няколко дребни късчета мрамор, лежащи на гредата. После започнал предпазливо да обработва мра-

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: