ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА

Макар и въдворен като пленник на този малък остров, безумно дръзкият и непредвидим Наполеон продължил да тормози сънищата на всички европейски държавници. Австрийците старателно готвели заговор да го ликвидират тихомълком, но в последния момент преценили, че този план е прекалено рискован. Темпераментният руски император Александър I при една от поредните разпри относно подялбата на Полша заплашил, че ще изпрати флотата си, за да освободи Наполеон от остров Елба, ако не бъдат удовлетворени претенциите му:
„Ако продължавате да ме дразните, ще освободя чудовището!“ Всички прекрасно разбирали, че чудовището е Наполеон. От всички политици, събрани във Виена, единствено Талейран - доскорошният външен министър на Наполеон I - изглеждал напълно спокоен и поне привидно равнодушен. Присъстващите не можели да се отърсят от натрапчивото подозрение, че маркиз Дьо Талейран знаел за някакво предстоящо събитие, за което останалите можели само да гадаят.
Междувременно ежедневието на Наполеон на остров Елба представлявало по- скоро жалка имитация на предишната му бляскава слава. Като „крал“ на Елба на него му било разрешено да има личен готвач, камериер, „дворцов“ пианист и неколцина придворни. Всичко било старателно обмислено с цел легендарният пълководец да бъде унизен и поне засега като че ли тези усилия се оправдавали.
Но през тази зима се изредили странни събития, толкова драматични, че можело да бъдат описани в главозамайваща пиеса. Остров Елба бил обкръжен от английски фрегати, чиито топове дебнели всички пристанища. Но по някакъв загадъчен способ на 26 февруари 1815 г. посред, бял ден един кораб с екипаж от деветстотин моряци успял да отведе Наполеон от острова-затвор. Никой не можел да си обясни как е допуснала този фатален пропуск могъщата английска ескадра.
Почти немислимото бягство удивило цяла Европа. Политиците, все още заседаващи във Виена, били смаяни и ужасени.
Макар че имал възможност безпрепятствено да избяга по-далеч от Европа,
Наполеон не само че решил да се завърне във Франция, но и поел смъртоносния риск да се отправи направо към Париж с прекалено малобройна войска, воден от смътната надежда да си възвърне трона. Безумната му стратегия се оказала печеливша - французите от всички съсловия го приветствали с неистови овации.
От Париж изпратили срещу Наполеон армията начело с маршал Ней, но щом се изпречили срещу своя обожаван водач, войниците веднага преминали на негова страна. Наполеон отново се провъзгласил за император. Страната била залята от небивал възторг. В Париж тълпата беснеела от радост. Кралят, който само греди година поел властта, трескаво избягал от столицата.
През следващите сто дни (известни като Стоте дни на Наполеон) той бил пълновластен господар на Франция. Страната обаче била толкова изтощена след четвърт век неспирни войни, че императорът не бил в
117

състояние да победи всемогъщата вражеска коалиция. След кръвопро- литната битка при Ватерло (около 65 000 убити) през юни 1815 г. той окончателно се простил с властта. Този път неприятелите му доказали, че са се поучили от миналото - изпратили го на доживотно заточение на остров Света Елена край западните брегове на Африка. За неспокойния титан вече не оставала никаква надежда за бягство.
ТЪЛКУВАНЕ
Само няколко години по-късно станали известни подробностите около драматичното бягство на Наполеон от остров Елба. Преди да се реши на този безумно дързък ход, той внимателно събирал мненията на посетителите си - всички те единодушно се кълнели, че сега той бил по- популярен във Франция от когато и да било и че французите ще го посрещнат с възторжени възгласи. Един от гостите на заточения бивш император бил австрийският генерал Колер - именно този доскорошен противник се заел да убеждава Наполеон, че европейските сили, включително и Англия, ще го приветстват, ако се върне на трона в Париж. На- полеон бил изумен от намека на австриеца, че англичаните няма да му попречат да избяга от остров Елба, при това под носа на английските съгледвачи.
Тогава Наполеон дори не подозирал кой всъщност стоял в дъното на този заговор - неговият бивш външен министър маркиз Дьо Талей- ран. Именно
Талейран извършил всичко възможно, за да не се върнат отново славните дни на
Наполеон - хитрият дипломат, за разлика от всички останали свои съвременници, отлично съзнавал, че за да се сложи край на легендата Наполеон, ще се наложи да се разиграе още едно, този път наистина последно действие от драмата, при което главният герой да се провали с оглушителен трясък. Талейран по-добре от всички познавал ненаситните амбиции на своя император и много преди Виенския конгрес започнал да действа подмолно срещу неговото всемогъ- щество. След като заточили Наполеон на остров Елба, Талейран не скрил недоволството си - според него трябвало да го изпратят някъде много по-надалеч, в противен случай мирът в
Европа щял да бъде застрашен. Обаче никой не се вслушал в предупрежденията му.
Вместо да натрапва мнението си, Талейран решил да изчака по-под- ходяща ситуация, за да осъществи своя коварен план. Продължил да действа потайно, при това толкова ловко, че ако събитията не го бяха изпреварили, може би е щял да се наложи над своите съперници Метерних и Касълрейдж - външните министри на
Австрия и Англия.
Всъщност именно тези трима високопоставени дипломати подмамили
Наполеон да рискува с дръзкото си бягство от остров Елба. Дори и визитата на генерал Колер, при която австриецът предпазливо подсказал на бившия император, че отново го очакват славни победи, ако успее
118

да се измъкне от заточението, била част от този хитроумен план. Като опитен картоиграч Талейран размесил колодата с карти, предварително планирайки всеки ход на участниците. Знаел прекрасно, че Наполеон ще се хване на тази въдица.
Освен това Талейран бил наясно, че първото, с което ще се заеме Наполеон, ще бъде отново да въвлече Франция в кръ- вопролитна война, която не би могла да се проточи повече от няколко месеца, понеже страната била много изтощена от дългогодишните военни кампании. Един от по-проницателните дипломати, който смътно се досещал, че само ловък играч като маркиз Дьо Талейран може да стои в дъното на толкова коварен замисъл, замислено процедил след разтурянето на
Виенския конгрес заради сензационното дебаркиране на Наполеон на френския бряг: „Талейран предпочете да изгори къщата, за да може да я спаси от чумата.“
„Ако искам да улуча някой елен, не бързам да вдигна пушката
веднага щом се появи първата кошута. Предпочитам да изчакам да
се покаже цялото стадо на поляната.“
ОТО ФОН БИСМАРК (1815-1898 г.)

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: