Съдържание увод закон №1



Pdf просмотр
страница258/400
Дата07.11.2022
Размер5.4 Mb.
#115489
ТипЗакон
1   ...   254   255   256   257   258   259   260   261   ...   400
48 Закона на властта
пак още обмислял
какво да предприе-
ме, ала в следващия
миг,
когато
Хипоклид започнал
да рита във въздуха,
царят не издържал
и
избухнал
страховито. „Чуй
ме, о, сине Тисанд-
ров!
-
извикал
Клистен. - С този
танц ти току-що
проигра женитбата
си!"
„ИСТОРИИ“, ХЕРОДОТ,
V ВЕК ПРЕДИ ХРИСТА
492

той не се уморявал да повтаря предложението си да му бъдат осигурени средства за замислената от него презморска експедиция на запад, като не забравял да добави същите свои искания, които изложил и пред Жо- ао II. Знатните испански грандове не били единодушни в преценките относно идеята на странния италианец - някои не желаели да я обсъждат, но се срещали и негови доброжелатели, като например могъщия херцог Медина. За съжаление дори техните възможности не се оказали достатъчни, за да бъдат удовлетворени амбициите на Христофор Колумб. Но той не се отчайвал. Скоро проумял, че единствената личност в цяла Испания, която можела да му помогне, била кралица Изабела Кастилска. През 1487 г. Христофор
Колумб най-сетне бил приет от кралицата и макар че не успял да я убеди още от първата среща в необходимостта да бъдат пожертвани средства за неговата идея, той все пак успял да я очарова и от тогава бил често канен в двореца.
През януари 1492 г. била превзета Гранада - така Испания най-после успяла окончателно да изтласка от Иберийския полуостров маврите, които от седем века притискали испанците към скалистите Пиренеи. След като от кралската хазна се стоварило тежкото бреме на военновременните разходи, кралица Изабела си спомнила за настойчивия генуезки мореплавател и решила, че е настъпил моментът да удовлетвори мечтата му. Така Кралство Испания осигурило на
Колумб средства за оборудването на трите каравели, чиито имена са записани със златни букви в историята на световното мореплаване - Санта Мария, Ниня и
Пинта. За самия адмирал първоначално била предвидена доста скромна премия, тъй като все пак нямало сигурни гаранции, че той наистина ще открие нов път на запад към Индия. Но за него най-важен бил фактът, че кралицата подписала договора, за който така упорито и многократно настоявал - испанската корона му признавала всички права и титли, за които претендирал Христофор Колумб. Само едно искане му било отказан - именно то било записано в текста на договора с възможно най- дребния шрифт - онези десет процента от приходите от търговията с новооткритите земи за вечни времена. По същество това негово искане бил абсурдно, защото не се поставяли никакви ограничения по време. Ако тази клауза наистина би трябвало да се спазва, неговите потомци до ден днешен щяха да бъдат сред най-богатите хора на земята. Вероятно Колумб в онзи исторически миг е бил толкова силно развълнуван, че не е обърнал внимание на пасажите, написани с най-дребния шрифт в договора между него и кралския съвет на Испания.
Удовлетворен от разбирането, което срещнал в Испания, през същата 1492 г.
Христофор Колумб отплувал на запад в търсене на път по море до далечна Индия.
Преди да потегли обаче, той проявил достатъчно здрав разум да наеме най-добрия и най-опитния навигатор, който можело да се намери по онова време в целия испански флот. Пътят до Индия така и не бил открит, но още през следващата година Христофор Ко-
493

лумб успял да убеди кралицата да подкрепи идеята за още едно плаване на запад - тя вече била убедена, че Христофор Колумб е роден за велики дела.
ТЪЛКУВАНЕ
Като мореплавател Христофор Колумб всъщност не блестял с някакви способности. Познавал морето по-зле от повечето моряци, които плавали под негово командване. До края на живота си не се научил самостоятелно да определя географската ширина и дължина на откритите от него територии, погрешно обявявал не особено големи острови за цели континенти, отнасял се твърде зле с екипажите. Обаче в една област той бил истински гений - знаел как да се пазари.
Как иначе би могла да се обясни следната невероятна загадка - синът на невзрачен търговец на сирене от далечната Генуа да успее да се добере до най-знатните кръгове на испанската аристокрация, най-труднодостъпната в цяла Европа?
Христофор Колумб (наричан от испанците Кристобал Колон, а от италианците Кристофоро Коломбо) бил надарен с удивителната способност да обайва висшите благородници. Той просто умеел да внушава доверие, което в действителност било доста ловка заблуда. Най-важното в неговата стратегия било, че самоувереността му не била агресивна, но не била и примиренческа - неговите съвременници свидетелствали, че прочутият мореплавател предпочитал да споделя дръзките си планове с необичайно притихнал и напълно спокоен тон. Именно такъв вид, самоувереност най-много допадала на аристократите от всички епохи.
Уверените в превъзходството си наследници на старинни знатни фамилии, спо- собни да проследят родословието си до няколко столетия назад, не се нуждаели от гръмогласно доказване на правата си. Защото прекрасно знаели, нещо повече, те били откърмени с тази увереност, че им принадлежат техните имения и титли, богатства и привилегии. С личност като Колумб се чувствали в свои води, към него усещали някакъв на пръв поглед необясним афинитет, защото той преследвал именно това, което техните далечни, но именити прадеди вече били постигнали - да се извисят над простолюдието, да се дистанцират завинаги от тълпите, да се разграничат от бедняшките слоеве.
Много е важно да се разбере следното: всеки от нас притежава правото сам да определя цената си. Как ще се държите в решителните моменти, когато ще се уговаряте за своето бъдеще - това изключително много ще зависи от това как оценявате себе си и вашите способности. Ако искате малко, ако притеснено пристъпвате от крак на крак, ако нервно кършите пръсти и стоите с приведена глава, хората ще си помислят, че това е отражение на вашия характер. Но това всъщност не е вашето истинско „аз“ - просто вие сте си избрали тази унизителна роля „за пред хората“. Далеч по-изгодно ще бъде за вас да възприемете
Колумбовата
494

тактика - само ще спечелите, ако се държите самоуверено, твърдо, като вдъхвате доверие сред вашите слушатели, при това до такава степен, като че ли носите корона на главата си.
„Всички прочути измамници са осъзнавали своята необикновена
сила. Всъщност изкуството на измамата до голяма степен се крепи
на увереността в собствените способности. Ако не вярва в успеха
си, нито един измамник няма да може да говори толкова
подкупващо, пламенно, убедително..."
ФРИДРИХ НИЦШЕ (1844-1900 г.)


Сподели с приятели:
1   ...   254   255   256   257   258   259   260   261   ...   400




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница