Съдържание увод закон №1

тугалската корона, Христофор Колумб искал реди- ца облаги за себе си - титлата „Велик адмирал на
Океана“, пълномощията на вицекрал на всички от- крити от него земи и десет процента от приходите от търговията с тези земи за вечни времена. В до- бавка генуезецът настоявал изрично да бъде приз- нато правото за наследяване на тези привилегии от неговите бъдещи потомци. Най-изумителното в та- зи невероятна история са способностите на Хрис- тофор Колумб по времето, когато той се е догова- рял с португалския кралски съвет - дотогава той е бил само търговец от средна ръка, почти не е имал представа от навигация, не можел да борави дори със секстанта, а на всичкото отгоре никога не е бил водач на някаква експедиция или поне задморска мисия. Накратко, Колумб не е притежавал абсо- лютно никаква квалификация за рискованото пъту- ване, за което се опитвал да убеди краля на Порту- галия. Може би именно поради тази причина итали- анецът не изложил ясно и прегледно обяснение за начина, по който въз- намерявал да осъществи дръзките си плацове, а се ограничил само със смътни обещания - да открие нов път на запад - към Индия и Китай.
Когато Христофор Колумб приключил със своето изложение, Жоао II се усмихнал, след което любезно отклонил предложението на генуезе- ца, но все пак си оставил вратичка за бъдещи преговори. Вероятно именно тогава Колумб е проумял нещо от изключителна важност, което запомнил завинаги - кралят на
Португалия не отхвърлил исканията му като напълно несъстоятелни и дори признал, че това са напълно законни претенции. Всъщност кралят бил дотолкова впечатлен от нечувано дръзките претенции на Колумб, че започнал да се чувства спокоен в неговата компания - може би заради царствените мащаби на замисленото от Колумб дело. Докато за самия Колумб изводите от аудиенциите, с които бил удостоен от Жоао II, били насърчителни с оглед на бъдещите му планове, въпреки отказа на краля да организира експедицията. Вече нямало съмнение, че като предявявал неимоверно завишени претенции, Колумб се сдобил с невероятно висок престиж - нали дори самият крал повярвал, че италианският мореплавател навярно притежава някакви по- особени познания за задморските земи, иначе не би могло да бъде обяснено вниманието, което било оказано на
Колумб в португалския двор.
След няколко години Колумб се преместил в Испания. Като използвал познанствата си сред португалската аристокрация, той се добрал до испанския кралски двор, след което успял да си издейства заеми от най- влиятелните испански банкери, което на свой ред му позволявало да споделя трапезата с най- изтъкнатите испански херцози и принцове. Пред тях

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: