най-много допадали на Клистен, като особено силно впе-чатление му напра-вили двамата синове на Тисандър, ала най-много му харесвал единият от тях - Хипок- лид. Настъпил последният ден от срока, определен от Клистен за избор на бъдещия му зет. В чест на важното събитие Клистен заповядал да при-несат в жертвоп-риношение сто вола, а после дал в двореца си небивало угощение, на което били поканени не само младежите, състезаващи се за ръката на Ага- риста, но и цялото население на Сици- он. Когато пиршеството приключило, младежите започнали да се надпреварват в свирене на различни музикални инструмен-ти и в умело водене на разговори край трапезата. И в двете състезания победител отново се оказал Хипоклид и младежът толкова много се зарадвал от победата си, че след като погълнал повеч-ко вино, помолил музикантите да олицетворява гордостта и престижа на нацията. Това го разбирал дори един непоносим
радикал като Робеспиер, да не говорим за император Наполеон I, който като че ли бил откърмен с усет за величие. Едва след като прогонили жалкия Луи-Филип, французите осъзнали за какво всъщност копнеели - за президент на Франция избрали праплеменника на Наполеон I. Той отначало не бил известен на обществото, обаче всички се надявали да успее да пресъздаде поне част от някогашното величие на
Наполеон I и така да изтрие досадния спомен за краля буржоа.
Силните на деня често биват подлагани на из- кушението да се преструват, че са част от народа. Опитват се да подхранват илюзията, че няма никаква разлика между един крал или министър-предсе- дател и един дребен чиновник, който едва преживява с мизерната си заплата. Но явно забравят, че хората са извънредно чувствителни към подобни опити да бъдат спечелвани чрез евтини иопулистки призиви или изтъркани демагогски похвати. Хората от низините в обществения
живот много добре знаят, че никога не са притежавали и че никога няма да притежават реална власт. Единствената възможност за известно сближение между тези, които дър- жат цялата власт, и останалите, които са лишени от нея, е била демонстрирана от Франклин Рузвелт, който неведнъж обяснявал, че един президент е длъжен да споделя целите и моралните ценности на своята нация, въпреки че е желателно да остава патриций по стил на мислене. Той никога не си позволявал да се хвали с умението си да премахва дистанцията между него и тълпата.
Водачи, които се опитват да стопят тази разлика чрез фалшиви изяви, свеждащи се до показно ин- тимничене с
хора от нисшите класи, рано или къс- но ще изгубят доверието на обществото и ще бъдат презирани от всички
- както от елита, така и от ухажваното от тези неискрени лидери простолюдие. Също като Луи-Филип те дори няма да заслужават да бъдат отвеждани на гилотината - най- добре ще бъде подобни скучни и бездарни играчи да се стопят в мрака на нощта, все едно че никога не са били сред борещите се за властта.
490