от съвсем друг ха-рактер, които - ако им обърнете по-сериозно внимание - могат да ви поразят със заплахите, скрити зад тях. Всичко може да се уреди по някакъв задоволите- . лен начин, ако не отлагаме прекалено много решенията на проблемите. В много случаи самото лекарство е причината за поя-вата на някое за-боляване. Не е ра-зумно винаги да ча-каме всичко да се оправи от само себе си. БАЛТАЗАР ГРАЦИАН (1601-1658 г.) ЧОВЕКЪТ И НЕ-
ГОВАТА СЯНКА
Имало едно време един чудак, който се опитвал да улови сянката си, но все не успявал. Щом пристъпвал една-две крачки, тя веднага се отмествала още по- напред. Тогава ус-корявал крачките си, ала пак не успявал да настигне своята вечно изплъзваща се сянка. Накрая се вбесил и се затичал с все Хенри обаче никога не е имал подобни намерения.
Той е избрал най-могъщото оръжие - пълното пренебрегване на противника. Най-лесно можете да унищожите своите зложелатели, като въобще не ги забелязвате. Това отначало ще ги обърка, а после така ще ги вбеси, че те рано или късно ще допуснат някоя грешка.
И понеже ще бъдат лишени от
всякакъв достъп до вас, няма да има как да ви навредят.
Това е обидният вариант при прилагането на този закон. Ако разигравате картата на презрението, ще бъдете много силен, защото ще се възползвате от възможността вие да диктувате правилата на играта. Тогава войната ще се води според вашите инициативи, а тази позиция е много трудно уязвима. Вие сте кралят и имате пълното право да не обръщате внимание на всичко, което не ви допада. Не е зле да следите зорко как ще се отразява тази ваша тактика на враговете ви - те ще побеснеят, обладани от неистова ярост. След като престанете въобще да им обръщате внимание, за тях единствено ще им остане да живеят, подхранвани само ог безсилната си злоба.
„Особено създание е човекът. Ако го удариш, ще ти прости. Ако го поласкаеш, може да ти обърне внимание, но може и въобще да не те забележи. Но ако го пренебрегваш, веднага ще те намрази.“ „КЕРВАНЪТ НА БЛЯНОВЕТЕ“,
ИДРИС ШАХ, 1968 г.
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА
ПОДСТЪПИТЕ КЪМ ВЛАСТТА
Нашите желания често имат доста парадоксални последствия - колкото повече желаем нещо, колкото по- настървено го преследваме, толкова по- упорито то ни убягва. Ако демонстрираме повишено внимание към някакъв обект, този обект яростно отблъсква нашите атаки. Това е така, понеже проявяваме прекалено пламенен интерес - това винаги принуждава другите да застават нащрек, дори и да
526
се страхуват от нашите амбиции. Неконтролируемите желания отслабват собствените ни позиции и ние се превръщаме в слаби, безволеви и смехотворно патетични празнодумци.
В подобни ситуации трябва да обърнете гръб на това, за което тъй страстно жадувате, дори няма да е зле да демонстрирате презрението си към него или поне пълното си равнодушие. Това е изключително
силно въздействащ метод, който непременно ще накара околните да побеснеят от яд. Разбира се, те няма да закъснеят да реагират - ще изберат такава тактика, която според тях ще ви подейства най-силно - може да се опитат да ви подкупят или спечелят на тяхна страна, но не е изключено да се опитат да ви унищожат. Ако изберат първия вариант, това ще означава, че сте се справили успешно с началната фаза от плана за спечелването на тези хора. Ако обаче се окаже, че те са твърдо решени да се справят с вас независимо от всичко останало, тогава няма да има съмнение, че с нещо сте ги обезпокоили дълбоко и че сте ги принудили да играят играта по вашите правила (вж. Закони 8 и 39 за подтикването на околните към действие).
Презрението е привилегия на кралете. Реално е само това, върху което те решават да спрат погледа си, докато това, на
което презрително обръщат гръб, може безпогрешно да се смята за мъртво. Именно това е било едно от най-страшните оръжия в богатия „дворцов инструментариум“ на Луи XIV
- ако не харесвал някого, Краля-Слънце се държал така, сякаш въобще не забелязвал досадния натрапник и не забравял да изтъкне превъзходството си, като прекъсвал рязко всеки опит за диалог. Това е израз на властта, с която и вие бихте се сдобили, ако сте използвали умело метода на неприкритото презрение и ако сте показвали на някого през определени интервали от време, че въобще не се нуждаете неговото присъствие.
След като методът с демонстриране на обидно пренебрежение винаги помага за усилване на влиянието, от това неизбежно следва, че противоположният метод - ангажиране и забъркване в някакъв конфликт - ще доведе само до отслабване на позициите на този, който се намесва в ситуация, от
коя- Сподели с приятели: