зи, които не желаят да се трудят за благото на града, които не се тревожат от враждебното обкръжение? В политически план ситуацията често се влошавала, понеже всички останали древногръцки градове-държави завиждали на неочаквания възход на Атина. Как да се справят с прекалено
амбициозните личности, които мислят единствено за собственото си преуспяване, сеят интриги и раздори, подтикват гражданите да се обединяват във враждуващи фракции и подтикват към смутове, заплашващи да се сринат устоите на демокрацията?
Суровите физически наказания от недалечното минало
вече не подхождали на новия, много по-ци- вилизован ред, който сега царувал в Атина. Вместо това атиняните изнамерили друг, по-задоволителен и не толкова брутален начин да се справят с неизлечимите себелюбци. Всяка година те се събирали на градския площад и написвали по едно име върху глинена плочка
(наричана на старогръцки „естра- кон“)
- това било името на човека, който за срок от 10 години трябвало да бъде незабавно прогонен от града според гласуващите чрез тези плочки атиняни. Ако е едно и също име се повтаряло върху шест хиляди от тези глинени „изборни бюлетини“, обреченият веднага бивал прогонван извън крепостните стени. Но ако за никой не се събирали 6000 „гласа против“, осъждали на десетгодишно изгнание, или
„остракизъм“ този, чието име се повтаряло най- често върху фаталните глинени плочки. Постепенно този ежегоден ритуал се превърнал в своеобразен фестивал - за свободолюбивите атиняни това било повод за небивала радост - да прогонят най-омраз- ната, най-надменната личност, която от години се домогвала да се изкачи над съгражданите си, вместо да се старае да работи само за разцвета на Атина.
През 490 г. преди Христа един от най-славните военачалници в цялата история на Атина - Арис- тид - предвождал атиняните в решителната драма- тична битка срещу персите в полето край близкото село Маратон.
Междувременно заради мъдрото си съдийство Аристид си спечелил прозвището Справедливия. Но с течение на годините атиняните все повече го намразвали, защото се проявявал като не-
ПОКОРЯВАНЕТО
НА ПЕРУ
Сподели с приятели: