Съдържание увод закон №1
З А К О Н 42 ПОВАЛЕТЕ ОВЧАРЯ И СТАДОТО ЩЕ СЕ
Изтегляне 5.4 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- ПЪРВИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
| З А К О Н 42 ПОВАЛЕТЕ ОВЧАРЯ И СТАДОТО ЩЕ СЕ РАЗБЯГА ОСНОВНО ПРАВИЛО Трудностите често могат да бъдат причинявани от конкретни личности, отличаващи се със своята индивидуалност - смутители, метежници, арогантни типове, потисници на човешката свобода. Ако позволите на такива злосторници да действат сво- бодно, останалите ще се поддават на тяхното вредно влияние. Не бива да чакате злото да се разпространява все повече и повече. Не се опитвайте да преговаряте с тях - защото те са непоправими. Най-добре ще е да неутрализирате влиянието им, като ги изолирате или прогоните, колкото може no-надалеч. Унищожете с един замах източника на злото и стадото панически ще се разбяга. ПЪРВИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА Някъде към края на VI век преди Христа градът-държава Атина бил принуден да изтърпи диктата на цяла редица от дребни тирани, които обаче оглавявали за няколко десетилетия политическия живот. Едва след като последният от тези жалки властолюбци бил низвергнат, в Атина се установила демократична власт в класически вариант, която станала причина за небивалия възход на този град- държава. Именно през следващия Златен век (VI век преди н. е.) атиняните завоюват най-удивител- ните си постижения. Но успоредно с развитието и усъвършенстването на демокрацията гордите жители на Атина се озовали пред един нов проблем, за който никой дотогава дори не подозирал. Какво да правят с те- 624 зи, които не желаят да се трудят за благото на града, които не се тревожат от враждебното обкръжение? В политически план ситуацията често се влошавала, понеже всички останали древногръцки градове-държави завиждали на неочаквания възход на Атина. Как да се справят с прекалено амбициозните личности, които мислят единствено за собственото си преуспяване, сеят интриги и раздори, подтикват гражданите да се обединяват във враждуващи фракции и подтикват към смутове, заплашващи да се сринат устоите на демокрацията? Суровите физически наказания от недалечното минало вече не подхождали на новия, много по-ци- вилизован ред, който сега царувал в Атина. Вместо това атиняните изнамерили друг, по-задоволителен и не толкова брутален начин да се справят с неизлечимите себелюбци. Всяка година те се събирали на градския площад и написвали по едно име върху глинена плочка (наричана на старогръцки „естра- кон“) - това било името на човека, който за срок от 10 години трябвало да бъде незабавно прогонен от града според гласуващите чрез тези плочки атиняни. Ако е едно и също име се повтаряло върху шест хиляди от тези глинени „изборни бюлетини“, обреченият веднага бивал прогонван извън крепостните стени. Но ако за никой не се събирали 6000 „гласа против“, осъждали на десетгодишно изгнание, или „остракизъм“ този, чието име се повтаряло най- често върху фаталните глинени плочки. Постепенно този ежегоден ритуал се превърнал в своеобразен фестивал - за свободолюбивите атиняни това било повод за небивала радост - да прогонят най-омраз- ната, най-надменната личност, която от години се домогвала да се изкачи над съгражданите си, вместо да се старае да работи само за разцвета на Атина. През 490 г. преди Христа един от най-славните военачалници в цялата история на Атина - Арис- тид - предвождал атиняните в решителната драма- тична битка срещу персите в полето край близкото село Маратон. Междувременно заради мъдрото си съдийство Аристид си спечелил прозвището Справедливия. Но с течение на годините атиняните все повече го намразвали, защото се проявявал като не- ПОКОРЯВАНЕТО НА ПЕРУ Изтегляне 5.4 Mb. Сподели с приятели:
|