КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ

необикновените си способности да изразяват непознати хрумвания в непознати форми. Обществото им поверява управлението, понеже те вече са се доказали като търсачи на нови форми, методи и средства за подобряване на живота на хората.
Така се отдава признание на значението на тенденцията към обновяване, подобряване и усъвършенстване на нашата жизнена среда. Проблемите със силните на деня всъщност настъпват по-късно, когато някогашните радетели за новото започнат да остаряват и да се превръщат в консервативни скептици, които на свой ред започват да се съпротивляват срещу всичко ново, прогресивно и напредничаво.
Те вече не мечтаят да измислят нещо ново, защото техните образи отдавна са запечатани в съзнанието на нацията, техните навици са известни на всички. Обаче те не осъзнават, че като отказват да коригират своята политика' дори в най- незначителни мащаби, те се превръщат в лесни за атакуване мишени. Така вместо да ни внушават респект, те само навяват скука. Ние ги търпим до известно време, след което започваме да им крещим в лицата: „Слезте от сцената!“, защото копнеем за нови, по-жиз- нени, по-способни лидери. Ако някой политик реши да се придържа само към миналото и се съпротивлява ревностно на всяка новост, той рискува да стане за смях и започва да ни напомня за презрял плод, който само чака кога вятърът ще го събори от дървото на властта върху коравата земя.
Властта може да оцелее само ако разполага с гъвкави форми на изява. Да бъдеш гъвкав обаче още не означава да си безличен и лишен от всякаква форма - всичко в този свят си има форма и това е всеобщо валиден закон, от който няма изключения. Да си гъвкав, означава да си подвижен и променлив като водата, като живака, т. е. да умееш да приемаш всякаква форма в зависимост от това, с което си заобиколен. Ако се променяш непрестанно, ще бъдеш по-трудно уязвим. Истински силните личности постоянно изненадват своите съвременници, затова тяхната сила до голяма степен се дължи на способностите им да се променят бързо, решително и навреме. Така те объркват враговете си, които не успяват да отгатнат плановете им и не могат да ги атакуват, защото не виждат пред себе си ясно очертана цел. Това е най-силната позиция, която може да избере един управляващ - да се окаже недосегаем за противниците си, гъвкав и изплъзващ се като бог Меркурий, който можел да приеме всякаква форма по свое желание и който неведнъж успявал да внесе страхотен хаос сред олимпийските богове.
Човекът е странно създание, защото винаги е обичал да размишлява за абстрактното и да набляга на духовното за сметка на материалното. Тази еволюция на човешкия дух е най-лесно доловима в сферата на изкуствата, които през XX век откриха непознатите дотогава територии на абстракционизма и концептуализма, но подобни явления се наблюдаваха и в политиката, в която с течение на годините все повече преобладаваха по-умерените течения и тенденции, обогати се с по-сложни ходо
748

ве, прийоми и похвати, с индиректно поднесени послания и подчертано интелигентни решения. Тези методи са доказани от многовековната история на нашата цивилизация като много полезни и при военните стратегии. Всеки стратегически маньовър започва с манипулации, чиято цел е да заблудят командирите на вражеските армии, като в същото време трябва да подредят войските на автора на тази стратегия по такъв начин, че да бъдат най-удобни за реализирането на основната цел на вече избраната стратегия, независимо дали става дума за отбрана или за нападение, за печелене на време или за изтощаване на противника, за разузнаване или за тактическо прегрупиране с оглед на бъдеща офанзива и т. н. Военните действия по сушата се отличават с това, че се развиват върху огромни, но плоски релефи, където всичко се свежда до двете основни понятия (дължина и ширина) и където локалната топография на терена има много важно значение. Обаче великите нации никога не са се ограничавали само със сухопътни военни кампании, защото рано или късно са се ориентирали към моретата и океаните както за колонизиране на нови земи, така и за развитие на презморската търговия. И за да защитават своите търговски маршрути, тези нации неведнъж са били принуждавани да усвояват изкуството на морските битки.
Строежът на могъщи бойни флотилии винаги е изисквал от нациите колосални усилия и огромни творчески способности, а също и дарби за по-абстрактно мислене
- причината е в това, че за разлика от традиционните театри на бойните действия по сушата, в морските сражения променливите фактори са много повече. Морските капитани винаги са се отличавали със способностите си да се приспособяват изключително бързо към промените на околна- та среда, която е много подвижна и вечно мобилна в буквалния смисъл на думата. Освен да се грижат за оцеляването на техните кораби и други плавателни съдове от тях се е изисквало още неуморно да преследват, атакуват, ограбват, пленяват или потопяват корабите от вражеските флоти. Те често са били принуждавани да оперират в третото измерение - измерението, в което господстват единствено духовните стремежи на човека и неговите творчески способности да се приспособява гъвкаво към вечно изменчивата среда.
Но нека се върнем към войните на сушата. Един от красноречивите и поучителни примери за напредъка в начините за водене на сухопътни кампании е партизанската война. Т. Е. Лорънс (Лорънс Арабски) може би е бил първият съвременен стратег, който не само че е разработил основни теоретични правила във връзка с планирането на партизанските действия, но и ги е прилагал на практика. Неговите идеи са повлияли на Мао Дзе-дун, който открил в мемоарите на
Т. Е. Лорънс първото потвърждение от западен автор на знаменитите стратегически принципи, които китайците обобщават с названието вей-чи - според тяхното наи- менование на играта го. Томас Едуард Лорънс е организирал арабски партизански отреди за съпротива срещу турците. Основната идея на Ло-
749

рънс Арабски била да обучи арабските въстаници да действат само в малобройни групи, разпръснати хаотично в пустинята, така че турските войски да не могат да ги открият. Турците изпратили в района многочис- лени войски, но напразно изгубили много време и енергия да претърсват обширните пространства, отдавна опразнени от арабските съпротивителни отреди. Наистина турците били много по- добре въоръжени и организирани, но всъщност арабите владеели стратегическата инициатива, като принуждавали противника да се включи в изтощителната игра на
„котка и мишка“, с което бойният дух и боеспособността на турските полкове спадали с всеки следващ месец. „Повечето от войните, които са водени досега, са били спечелвани, когато двете враждуващи армии най- после се срещнат за решителния челен сблъсък на бойното поле - написал Лорънс. - Но ние избрахме съвсем нова тактика. Ние ще спечелим тази война не като търсим врага, за да го срещнем на бойното поле, а точно обратното, като упорито избягваме подобни срещи. Но ще останем в сянка, като невидима заплаха, спотаена някъде в пустинята, тегнеща над главата на противника, докато накрая ще нанесем последния удар.“
Това е образец за подходящ избор на стратегическо решение. Войната на изтощение е много по-опасна и по-скъпо струваща дори и от най-кръвопролитната битка. Ако се изплъзвате неуморно от преследващия ви враг, ще спечелите много повече от него, при това с много по- малко загуба в жива сила, техника, пари или други ресурси. По същество тук става дума за психологическа война, за игра на нерви. Във всяко преследване обикновено по-силният от двамата съперници преследва по-слабия, но кой ще се поздрави с крайната победа зависи от това кой от тях ще успее по-добре да заблуди другия. В царството на властта, където ежедневно се разиграват големи или малки сражения за всяка позиция, за всяка свободна територия, умението да се реагира гъвкаво е от критично значение.
Най-важното психологическо изискване към кандидатите да възприемат стратегията на максималното приспособяване като свое основно оръжие е умението им да не приемат нищо на лична основа. Пред лицето на врага никога не бива да изглеждате изплашен и разколебан в крайната победа. В противен случай вие неволно ще се издадете пред вашите противници, а те, разбира се, в никакъв случай няма да пропуснат да се възползват от удобната за тях възможност да разучат слабите ви места, да напипат вашата ахилесова пета, след което да съставят своите планове как да ви унищожат напълно. Затова първо трябва да се научите да не приемате като лична обида упреците, критиките, слуховете и инсинуациите. Освен това никога не бива да падате духом. Трябва да бъдете като хлъзгава топка, която никой да не може да задържи задълго в ръката си. Нека никой не подозира какво се готвите да предприемете на следващия ден, нека никой не може да отгатне къде са незащитените участъци
750

във вашата позиция. Превърнете лицето си в безизразна маска, за да можете да обърквате и дезориентирате съперниците си.
Именно този метод е бил използван от френския банкер барон Джеймс
Ротшилд. Въпреки че никак не било лесно да бъде приет от парижкото висше общество, този германски евреин никога не приемал като лична обида упреците и слуховете, разпространявани за неговата банка. Нито веднъж не показал, че се чувствал засегнат от надменното отношение на французите към чужденците. Дори успял много по-сполуч- ливо от много французи да се адаптира към политическите особености на четири напълно различни политически режима: формалната рестав- рация на монархията при царуването на Луи XVIII; управлението на краля буржоа
Луи-Филип; демократичното управление след революцията от 1848 г. и възхода на
Луи-Наполеон до коронясването му като френски император през 1852 г. Ротшилд успявал при всеки режим да урежда сътрудничеството между неговата банка и представителите на властта. В същото време можел да си позволи да критикува управлението на страната, защото притежавал реална власт, която му осигурявала независимост, тъй като разполагал в изобилие с едно от най-мощните средства за спечелване на властта - парите. Но въпреки че позициите му в Париж непрестанно укрепвали, той никога не си позволявал да парадира с богатството си за разлика от много други прочути фамилии, които забогатели много бързо в началото на века, но само след двадесет години се разорили за още по-кратко време. Причината за повечето подобни фалити била липсата на умение за скъсване с предразсъдъците, наследени от миналото, и недостатъчните способности за приспособяване към новите, непрекъснато изменящи се изисквания на епохата.
В цялата история на нашата цивилизация най-гъвкави форми на управление са били наблюдавани, когато на трона не е имало крал, а са- мотна кралица (т. е. без съпруг). Една самотна кралица винаги е изправена пред съвсем други проблеми в сравнение с някой от кралете - защото тя е жена и дори нейните най-предани придворни и приближени министри и съветници, да не говорим за останалите й поданици, до последния ден от живота й не се уморяват да се съмняват, че тя е способна да управлява не по-зле от един мъж. Ако кралицата си позволи да пред- почете някой от своите съветници, министри или военачалници, веднага ще плъзнат слухове, че този избор е направен само поради нейната емоционалната привързаност към този фаворит. Но ако кралицата успее да потисне емоциите си и да се държи авторитарно, по мъжки, веднага ще завалят още по-злобни критики по неин адрес. Поради това всяка кралица, която е принудена сама да брани трона си, трябва да се научи да управлява по-гъвкаво, което в крайна сметка може да й осигури по-завид- но място в историята от славата на редица мъже, които преди нея са носили същата корона.
Тази тенденция може да се илюстрира със съдбите на две прочути
751

жени - най-известните кралици в цялата световна история: английската кралица
Елизабет I Тюдор и руската императрица Екатерина Велика. Елизабет I е управлявала Англия в разгара на ожесточените борби между католици и протестанти, затова била принудена да поддържа умерена политическа линия.
Упорито избягвала да се присъединява категорично към едната или към другата от двете партии, враждуващи на живот и смърт. Историята отдавна е признала правилността на това решение - ако Елизабет I не се е придържала така стриктно към избраната от нея балансираща стратегия, последиците от нейната преориентация биха били много сериозни за цялата по-нататъшна съдба на кралството. За щастие Елизабет I успяла да укроти донякъде страстите и в същото време да подготви страната за рискованата, война с испанците. Нейното царуване е едно от най-успешните в историята, за което най-голяма заслуга са имали двете нейни най-ценни качества - невероятната й способност да се приспособява и изключително гъвкавата й идеология.
Екатерина Велика също като Елизабет I успяла да наложи подобен стил на управление, при който импровизирането било от решаващо значение. След като отстранила от престола своя съпруг - руския император Петър II - през 1762 г. тя самолично поела управлението на цяла Русия. Отначало никой не е вярвал, че тя ще успее да се задържи на трона. Всъщност в началото на своето дълго царуване
Екатерина Велика въобще нямала дългосрочни планове как да се закрепи по- стабилно в една толкова смутна държава, каквато винаги е била Русия. Но въпреки че била чужденка (от германски произход), тя се оказала способна да разбира тежненията на руснаците. „Трябва да се управлява така, че хората да си мислят, че сами избират какво да вършат, въпреки че всъщност всичко става по командите, издавани от двореца“ - обичала да казва тя. От нея обаче се изисквало да отгатва настроенията на поданиците си и да се съобразява с възможните последици, ако не успее да им откликне. Без да е стигала до прилагането на прекалено груба сила, тя успяла за сравнително кратък период от време да проведе няколко реформи в
Русия, които се оказали от съществено значение за бъдещото развитие на империята.
Този „женствено еластичен“ стил на управление може да се окаже най- доброто решение при по-трудни обстоятелства, а освен това по този начин е възможно да се постигне още едно ценно предимство - така по-лесно се печелят симпатиите на поданиците. Ако владетелят умее да реагира на събитията по- гъвкаво, поданиците му ще се покоряват по- охотно на волята му, понеже няма да бъдат засегнати от деспотични прояви или тиранични амбиции. Ще се улесни и диалогът между управляващия и подчинените, което ще помогне много да се разяснят идеите и намеренията на този, който държи властта. Суровите владетели отстрани изглеждат могъщи и непоклатими, но с течение на времето тяхната гру- бост започва все повече да дразни всички присъстващи в царския двор и така неизбежно се стига до идеята за организиране на заговори за двор
752

цов преврат. Докато по-гъвкавите монарси са принудени да изслушват много повече критики, ала се задържат на трона за много по-продължителен период от време, като накрая поданиците им дотолкова свикват с тях, че дори започват да се идентифицират чрез тях, защото са доволни, че владетелят се е оказал като всички останали хора - променлив като вятъра и отворен към заобикалящите го личности.
Въпреки неизбежните обърквания и забавяния, този гъвкав начин на управление неизбежно ще осигури крайния успех - така както Атина е успяла да надделее над Спарта с помощта на парите си и благодарение на своята по-развита култура. Ако се озовете в конфликтна ситуация срещу някой по-силен съперник, оставете го да спечели първата схватка, особено ако се окаже, че той по-трудно от вас се приспособява към околните промени. Дори можете да му засвидетелствате почитта си. Но след това ще коригирате стратегията си и бавно, но категорично ще започнете да си възвръщате изгубените позиции. От вас ще се изисква да го издебнете, когато противникът няма да е нащрек. Не забравяйте, че твърдоглавите личности, които никак не обичат промените и не умеят да се приспособяват, са много издръжливи на преки атаки, но в същото време са доста уязвими спрямо подмолни действия и инсинуации. За да пожънете успех с помощта на подобна еластична стратегия, трябва да умеете да се прикривате умело, като хамелеон да се нагаждате към средата, докато най-после проникнете отвъд предпазната броня на вашия враг.
От векове японците са били привикнали да приемат чужденците любезно и да демонстрират изключително силен интерес към всички чужди култури. През 1577 г. в Япония пристигнал португалският мисионер Жоао Родригес. Той преживял доста години в далечната островна страна и в мемоарите си споделил, че най-много го учудило огромното желание на японците да научат нещо повече за португалската култура, обичаи и постижения. По улиците на японските градове дори започнали да се мяркат минувачи, облечени според португалската мода. Това може да се стори някому като доказателство за нестабилност в японската култура, но истината била съвсем друга: японците много добре умеели да опазват своите обичаи, разбирания и национални особености. Под повърхностния слой на привидното подражателство оставали вкоренените от векове японски нрави и привички, вкусове и предпочитания, непоклатими като гранитна скала под тънък слой мъх. Така японците, за разлика от китайците, успели да се опазят за поколения напред от пораженията, които нанесла западната култура в други страни от Източна Азия. Това е още едно доказателство за ползата от по-гъвкавите стратегии - те не позволяват на нападателя да засегне отбраняващия си, понеже не му предоставя мишена, която да бъде атакувана.
В процеса на еволюцията прекомерното разрастване често се оказва първата стъпка към неминуемата гибел. Всичко живо, което притежава гигантски размери, неизменно е лишено от достатъчна мобилност и
48.
753

от способности за приспособяване, така че в крайна сметка изтощава собствените си сили. За съжаление както в древността, така и днес се срещат наивници, които си въобразяват, че по-големите размери винаги осигуряват по-голяма сила.
През 483 г. преди Христа персийският цар Ксеркс нападнал древна Гърция, като вярвал, че лесно ще покори непокорните гръцки градове- държави. Все пак не може да се отрече, че този могъщ източен сатрап е имал достатъчно основания да се надява на успех, защото е предвождал най-многобройната армия, която някога е била повеждана за една агресия - ако може да се вярва в този конкретен случай на
Херодот (за който като древногръцки историк все пак може да се допусне, че е защитавал каузата на своята родна Елада), Ксеркс е събрал невероятна войска, възлизаща общо на пет милиона души! Персийците срещнали толкова сериозни трудности с прехвърлянето на своите пълчища на Балканския полуостров, че по едно време замисляли напълно сериозно да построят огромен мост през
Хелеспонта (т. е. през днешния Босфор, което бе осъществено едва в наши дни).
Но не само по суша напредвали към Гърция огромни военни обози - персийската флота, най-голямата тогава в света, блокирала най-важните гръцки пристанища, за да не избягат гърците по море. Планът изглеждал напълно гарантиращ бляскав успех и бързо смазване на съпротивата на елините, обаче Артабанус - най-мъдрият придворен съветник на Ксеркс - предупредил господаря си, че го очаква жестоко разочарование. „Срещу тебе ще се изправят двамата най-могъщи противници в целия свят“ - заявил съветникът. „Нима може някой да се противопостави на толкова мощна армия?“ - учудил се Ксеркс. „Да, царю, за съжаление, дори и това е възможно - обяснил му съветникът. - Тези два могъщи съперника са земята и водата.“ Причината за тази мрачна, но проницателна прогноза всъщност била лесно разбираема
- никъде в Гърция не можели да се намерят пристанища, в които да акостират стотиците грамадни и тромави персийски бойни кораби. А колкото до другия враг на персите - сушата - там капанът се криел в простия, но безмилостен факт, че колкото повече напредвала армията, толкова повече се разтягали снабдителните линии и се затруднявало изхранването на петте милиона пехотинци.
Отначало Ксеркс си помислил, че неговият съветник е страхливец и изменник, обаче прогнозите на далновидния Артабанус - за ужас на Ксеркс - започнали да се сбъдват една след друга с пророческа точност. В Егейско море се извила страхотна, незапомнено свирепа буря и грамадните персийки кораби станали неуправляеми. Повечето от тях въобще не успели да намерят пристанища и заливи, където да се скрият, докато отмине бурята, поради което се разбили в крайбрежните скали. Ог- ромната сухопътна армия страдала жестоко от оскъдните дажби и все повече забавяла настъплението си, с което станала лесна плячка на малобройните, но подвижни гръцки войски. Гърците прибягнали до всички възмож
754

ни военни хитрости и маневри за заблуждаване на противника, които дотогава им били известни. Така се стигнало до съкрушителния крах на персийската армия - след това катастрофално поражение Персия никога не успяла да се възстанови и да стигне предишното си могъщество. Тази история е не само много поучителна за всички, които са толкова заслепени от наивните си надежди за бърз и лесен успех, че жертват мобилността си за сметка на мащабите. Те явно са забравили древното правило: гъвкавостта и бързината на краката винаги печелят, дори и спрямо най- могъщите противници, защото могат да осигурят повече стратегически предимства.
Колкото по-гигантски са мащабите на кампанията, подета от неприятеля, толкова по-лесно се стига до пълния колапс на неговите сили.
Необходимостта от гъвкава стратегия става още по-голяма с напредването на възрастта ни, понеже се привързваме все по-упорито към утвърдените от години наши разбирания, оценки, навици и вкусове. Ние ставаме все по-лесно предвидими, което е може би първият косвен признак за невъзвратимото стареене на нашия дух. Поради тези промени на стари години всички ние понякога изглеждаме смешни в очите на по- младите. Наистина този присмех в повечето случаи не е злобен и оскърбителен за нашето достойнство, но въпреки това подкопава влиянието ни - всеки противник, който не ни уважава, ще се държи дръзко с нас, а дръзкото поведение може да превърне дори най-дребните животни в потенциално опасни същества.
В края на XVIII век кралският двор във Франция, изцяло подчинен на капризите на кралица Мария-Антоанета, се е оказал безнадеждно ограничен от строгия, натруфения и прекалено формален дворцов етикет, който още тогава изглеждал глупав и предвзет в очите на здравомисле- щите французи от по- нисшите класи. Упадъкът на тази многовековна институция в онази епоха е бил недвусмислен признак за предстоящия крах на монархията. Обаче колкото повече се влошавало положението, толкова повече френската кралица Мария-Антоанета и кралят Луи XVI се вкопчвали в остатъците и спомените, в традициите и ценностите от миналото, което още повече скъсило техните пътища към фаталния им край, от който връщане назад нямало. Век и половина преди това подоб- на била реакцията и на английския крал Чарлз I Стюарт, когато Англия решила да отхвърли диктата на абсолютизма - през 1630 г. Чарлз разпуснал парламента, след което все повече се изолирал в закостенелите дворцови церемонии и правила. Само че неимоверното му упорство и категоричният му отказ да се раздели с миналото му струвало много скъпо. Не след дълго избухнала опустошителна гражданска война, завършила с пълното поражение на роялистите, а Чарлз I Стюарт бил принуден да изгуби главата си под брадвата на палача.
Колкото повече остарявате, толкова повече ще се връщате мислено към вашето минало, за да търсите в него опора. Именно затова трябва да бъдете особено бдителен към всички премъдрости, които досега сте смятали за доказани ценности във вашия светоглед. Възможно е преди
755

години някои житейски правила да са били за вас неотменими, едва ли не вечни истини, ала днес вече да са опровергани от живота и дори може да предизвикват насмешки сред по-младите около вас. В подобни ситуации ще ви се наложи да избирате от двете възможности: или да се научите неуморно да се приспособявате към новостите, или да се примирите с мрачната перспектива да слезете завинаги от сцената. Ако изберете да бъдете абсолютно неотстъпчив, твърдоглав и закостенял противник на всякакви промени, ще отблъсквате всички от себе си, защото ще ви оприличават на жив труп.
Никога не бива да забравяте, че гъвкавостта може да се използва и като средство за залагане на стратегически капани: ако променяте често вашата тактическа нагласа, ще изненадвате противниците си и те постепенно ще се убеждават все по-категорично, че е невъзможно да отгатват следващите ви ходове.
Докато се опитват да реагират своевременно на вашите предизвикателства, те неволно ще разкриват пред вас своите стратегически замисли, което пък ще ги постави в неблагоприятна позиция. В резултат на всичките тези усилия вие ще се окажете активната страна, разполагаща с огромните предимства да владеете инициативата, докато за вашите врагове ще остане само незавидната съдба да се бранят и да реагират пасивно на вашите неспирни атаки и спомагателни маньоври.
Освен това ще успеете да нарушите сериозно дейността на вражеските шпиони, разузнавателни органи и специални служби. Запомнете добре, че всички стратегии, основаващи се на максимална приспособи- мост, са само един от многото стратегически инструменти, които не бива да се разглеждат като самоцел. Не е правилно да ги смесвате с масовата практика да се оставят събитията на самотек и винаги да се плува по течението, нито пък с религиозното примирение пред волята на съдбата. Ако решите да заложите на гъвкавите стратегии с максимална степен на адаптивност към околните условия, това няма да се дължи на липсата на вътрешна хармония във вас. Причината да спрете избора си на стратегии от тази категория ще бъде съвсем друга: защото така ще увеличите възможностите си да победите врага с хитрост, без да се налага да изразходвате прекалено много време и енергия.
Накрая нека да припомним, че да се приспособяваме към новите об- стоятелства е равносилно на това да умеем да гледаме на всички промени със собствените си очи, дори ако за тази цел ни се налага често да пренебрегваме съветите на хората, които винаги са бдели над нас и са ни направлявали с мъдрите си указания. Това ще означава преди всичко да изоставим законите и правилата, предписанията и нормите, пред които се прекланят всички около нас; да зарежем книгите с безброй полезни съвети, по които се прехласват и заучават наизуст нашите приятели или колеги; да забравим веднъж завинаги напътствията на по- възрастните. На Наполеон принадлежат мъдрите слова: „Законите, които управляват днешните обстоятелства, могат да бъдат отменени от утрешните проме- ни.“ Това означава, че трябва да умеете да се нагаждате и дори да овладявате всяка нова промяна в ситуацията. Ако разчитате прекалено мно
756

го на идеите и преценките на другите, няма да сте в състояние сам да се справяте с проблемите и в крайна сметка ще ви се наложи завинаги да се простите с мечтите за самостоятелност. Прекомерното преклонение пред чуждата мъдрост ще ви подтикне, дори и съвсем неосъзнато, да потъпквате своята. По-добре ще е да се отнасяте брутално с миналото, особено към вашето минало, като престанете да тачите сляпо мъдреците, които никога няма пропуснат някой сгоден случай да ви замаят главата с блестящите си поучения.
АСОЦИАЦИЯ

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: