Секция “физика”

Секция “ФИЗИКА”

Обществен дебют на секцията е организираният от нея съвместно със Софийския университет “Св. Кл. Охридски” и БАН общоградско събрание по атомния проблем, проведено в Народния театър, София, с доклад на физика акад. Георги Наджаков.

Близо 30 години доминиращо във ФМС и в частност за физиците е популяризирането на научни постижения, новости и основни проблеми на науката физика, в по-малка степен – астрономия. Създава се традиция подобни теми да се разглеждат чрез различните лекционни форми за разпространение на научни знания, а в по-късно време и чрез образователни рубрики по радиото.

Друга форма, популяризираща научни постижения и делото на бележити учени, са честванията, главно годишнини от рождението на учени, някои от които в по-тесен мащаб на Б. Франклин, Ланжвен, Г. Галилей, М. Фарадей, П. Кюри и други – К. Циолковски, А. Айнщайн и др. със значителен обществен отзвук. За популяризиране на научните открития се използват и годишнини от събития (например 20 годишнината от изпращането на първия изкуствен спътник на земята, чествания в 1977 г.).

Сред приноса на секцията за популяризирането на научните новости особено се отличава този в областта на телевизията и астронавтиката. През април 1954 г. в Дома на техниката в София се провежда лекция за телевизията с демонстрация, повторена (в модифициран вид) и в други салони на столицата и в провинцията (включително сред членовете на Министерския съвет). Популяризацията на космически теми става възможна с участието на секционните членове – астрономи и физици, а така също и с тясно съдействие и сътрудничество с Българското астронавтическо дружество.

Научният живот е съсредоточен преди всичко в ежегодните колоквиуми, на които са разгледани както чисто научни, теоретични проблеми, така и такива в организационен план (за работата с младите научни работници, за научно-техническата информация и др.). Сред основните теми са проблеми на приложение на математически методи във физиката, за стохастиката в съвременната физика и др. Актуални научни и организационни проблеми се разглеждат и на общите събрания на секцията – новости от областта на физиката на елементарните частици (1980 г.), проблеми на квантовата електроника, разработвани у нас (1979 г.), и т.н.

Физическата тематика често се интерпретира (по силата на свързаността на двете области) неотделимо от математическата, а през 80-те години и с космическата. В такъв план трябва да се отбележи семинарът с международно участие от 1983 г. за приложение на математическите и физическите методи в изчислителната техника и др.

След отделянето си, въпреки неминуемите за прехода сътресения от началото на 90-те години, секцията успява сравнително бързо да се ориентира в променената ситуация в научния живот. Сред по-значителните прояви от 90-те години трябва да се отбележат симпозиумът и тържественото събрание, посветени съответно на 90-тата и 80-тата годишнини от създаването на Специалната и на Общата теория на относителността на Айнщайн. С инициативи и като съорганизатор секцията участва в Дните на китайската наука в България (1997 г.), подпомага провеждането на XV международен семинар по теория на атомното ядро, сред инициаторите е за организиране на Музея на физиката. Участва – със свои представители – в лектории по физика за ученици и учители към Физическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”, в организирането и провеждането на научни младежки сесии, в европейската програма “Физика на сцената” и др. Секция “Физика” проявява завидна активност и при обсъждане по линия на съюза на законопроекти и други нормативни актове, в дискусии и кръгли маси по проблеми на развитие на науката, образованието и т.н.