Село миланово, община своге – история, традиции, туризъм

Село Миланово се е казвало преди 1950 г. Осиково. Името Осиково идва от дървото осика - трепетлика. Първоначално селото се е формирало в скрито долинно място, където хората са намерили по-голяма сигурност, а и климатът е бил по-благоприятен за живеене. Почти веднага е построена църквата „Успение Богородично”. По време на кърджалийските нападения през 1800 г., оттук е преминал Софроний Врачански. Спрял е при овчарите във Войводин валог, където е бил нахранен, преоблечен и придружен до преминаването му през р.Искър за манастира „Седемте Престола”. През 1876 г., минавайки, четниците от разбитата Ботева чета били посрещнати от осиковски овчари и козари, които ги нахранили и проводили към р.Искър. По време на отоманско владичество не е имало случай на заселване на турци. Присъствието им е било основно при събиране на данъци. След освобождението на България, Миланово се изгражда близо до основния път за гр.Враца и гр.Вършец в местността „Гувна”, а първоначалното селище се превръща в махала „Старото Село”. Възникват общо 7 махали и през 20-те години на ХХ век селото достига 3000 човека. В същия период е имало и 2 функциониращи училища.

През септемврийското въстание лидер на участниците в него е бил Симеон Петров Трупльов. След разбиването на въстаниците той успява да избяга в Сърбия, но е арестуван брат му Милан Петров Трупльов. Милан е бил овчар, свирел е на гайда. Той не е участвал във въстанието, но за назидание, невинен е бил разстрелян и бутнат от 300-метровите скали, заедно с участници в сражението. След 1945 г. Симеон Трупльов се връща в селото и става кмет. През 1950 г., както и за много други села, е взето решение да се промени името на село Осиково. Първото предложение е да бъде кръстено на бореца против „фашизма и капитализма" Симеон Трупльов-„Симеоново”. Тогава самият той е казал, че не е редно селище да се кръщава на жив човек и така е дошло новото име на село Осиково – „Миланово", кръстено на загиналия му брат.

КУЛТУРНИ И ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

На територията на землището има останки от стари свети обители. Такива са: черквата в местността „Църквище”, манастир или параклис „Св.Кирик” в местността Кирик, манастир в Калугерски дол, манастир „Св.Врач” в Свражен. Най-важният обект е черквата „Успение на Св.Богородица” в Старо село. Черквата е обявена за паметник на културата, но до сега не е направено нищо за съхранението й. Включена е в програмата и проектите на Природен парк „Врачански балкан”. Черквата е построена през 1492 г. Еднокорабна, едноапсидна, с полуцилиндричен свод и проскомидийна ниша. Съществуват пласт стенописи, които по стилови особености се датират от XVI век. По- късно стенописите са покрити с мазилка и сега са запазени частично.

В предание се разказв, че крепостта в местността Градището е една от последните, паднали под турска власт – 50 год. след падането на България. Турците с хитрост и измама прекъснали водопровода и принудили защитниците да се предадат. Една баба ги научила как да открият вода за конете – като назобят един кон и го държат жаден няколко дни. Тогава той сам отишъл на мястото на водопровода и започнал да рови с крак. Крепостта е била добре укрепена. Скалите, които опасват повече от половината хълм, са служели за естествена преграда. Останалата част е имала защитна стена, иззидана от камък. Входът бил на най-тясното място и с малко средства се е охранявал. В скалата под крепостта има пещера, в която са намирани човешки и животински кости. При залесяване на хълма са намирани човешки гробове.

Карстовият строеж на планината е причина за образуване на пещери, по-големи от които са Темната дупка, която е на 2 етажа - сух и влажен, пещерата при Градището, тази в билото на Соколец, Свинската дупка в Калугерски дол, Бойна дупка в Коритски дол и другата Бойна дупка под Побратовец. Съществуват и други по-малки пещери на много места из землището. 

Величествено скално образуване са Кобилини стени. Намират се на границата със землището на с.Оплетня. Дълбоко под тях до р.Искър се намира и самото село. Мястото е почти непристъпно. Над скалата има стръмен скат, а под нея – дълбок сипей. От разкази на иманяри се знае, че в Кобилини стени Вълчан войвода е криел имането си, което мнозина са се опитвали да достигнат, но не могли, защото го пазел някакъв змей със светещи очи. Интересна е и скалата, която е изградила в.Сокола, който се намира на границата с Лютаджик. С право носи името си – прилича на кацнал на височината сокол, отправил поглед на северозапад в далечината.  

           Интересни скални образувания има из цялото землище. Такива са Бабил плаз, Танките заскоци, Ристова кукла, скалите над Добриловец, Митрова кукла, скалите над Градището и много други. Всички те, като че ли природата ги е сътворила, за да подпират намиращите се над тях върхове, могили и възвишения. Интересни са образуванията, които стърчат над повърхността на земята – Гюблите в Коритски дол, Коминьете зад Шаварец и на други места.

   Маршрутът започва от кв, Свражен на село Миланово и минава през местността „Влаови воденици“, останките на които природата е скрила почти напълно от нас. Оттам се открива прекрасна панорамна гледка към местността Русинов дел.