Семинар истанбул кушадасъ измир

тониката, затова неизбежно се пристъпва към изпитания през вековете метод повишаващата алтерация. Полученият звуковисочинен модел добива наименованието хармоничен минор, получено от вида нагорния тетрахорд, който във всички системи се именува по този начин.
Тонализацията на музикалното мислене се свързва седна нова епоха –
Барока, чието начало се определя около 1600 г, като времена промени във всички аспекти на композицията [8:8]. Съвсем естествено е новото време да донесе нов елемент в автентичната каденца и ново, още по-голямо значение на VII степен като чувствителен водещ тон. Всичко това се свързва с появата на доминантовото четиризвучие като композиционен експерименти въвеждането в употреба изобщо на четиризвучията.
Възникването на четиризвучния акорд е породено от стремеж към по- добро гласоводене в условията на новите функционални връзки. Съществен елемент в тях е търсенето на мелодически съвършената каденца, зависима от позицията на най-горния глас, където се изисква установяване на I степен в края
5
:
Тази тенденция към постепенна неравнопоставеност между отделните партии в многогласа издава нов начин на мислене, който впоследствие ще наложи акордово-хомофонния фактурен модел. Ако предходната епоха – Ренесансът, доведе до осъзнаване на акустичната роля на най-ниския глас в мно- гогласа и така възникна хармоничната каденца, то Барокът достига до още едно откритие – особеното значение на най-горния глас. То е обусловено от психофизиологични фактори, поради което тази партия заема централно място в процеса на музикално възприятие. Установяването на хармонически и мелодически, а също така и метрически съвършената заключителна каденца, с участието на трите функции, завършва процеса на централизация на системата и окончателното утвърждаване на мажоро-минорния тонален модел.
5 Първите два такта показват ренесансова каденца. Вторите два са опит тя да се превърне в мелодически съвършена. Третите два – бароковото претворяване на този ход със запълване на терцовия скок.
Мирослав К. Недялков

Новият елемент, предизвикан от въвеждането на доминантовото чети- ризвучие е завръщането в каденцата на IV степен. В новата среда тя придобива и нова функция, изразяваща се в начина на отвеждане. Ако в линеарната каденца тя се води паралелно със VII в квинтоктавен или октавноквинтов комплекс, сега движението е противоположно, установяващо се в тоническа секста между III и I степен. Тритонусовата ос, разрешена по този начин, наистина укрепва системата, придавайки едновременно динамика и стабилност. Някои учени като Яворский [3:310-311] придават прекалено голямо значение на тази ос, с нейното полутоново разрешение, смятайки яза решаващ фактор за функционирането на системата. Тя обаче не може сама по себе си да наложи такова разрешение, защото как би се обяснило паралелното отвеждане през XIV и XV века по-късно и в състава на доминантата на VII степен в хармоничен минор. Неслучайно по-горе бе споменато доминантовото четиризвучие. Решаващ за низходящото отвеждане на IV степен не е чувствителният тон на VII, а присъствието на V степен. Тя формира заедно с IV характерния интервал
малка септима или обръщението голяма секунда, който дисонанс изисква разрешение на IV степен надолу. Така в случая решаваща се оказване оста
VII–IV, а V–IV степен, докато разрешението на тритонусовата има по-скоро резултативен характер. Класицизмът не внася нищо ново в конструкцията на доминантовите акорди, в това число и участието на VII чувствителна степен в тях. Романтизмът само добавя два нюанса в заключителната доминанта – секстата и нона- та. Те също не променят функцията на VII степен, а само внасят нов колорит. Оригинално звучи доминантата със секста в хармоничен минор, с умалената кварта между VII и III степен. Също така цветисто и с повече напрежение звучи доминантовият нонакорд, особено в минор, когато дисонансът на ноната между VII и VI степен става още по-динамичен. Чувствителният водещ тон е феномен, преживял изпитанията навремето и оцелял присмяната на епохи и стилови направления. Неговото присъствие в многогласната каденца продължава като съставна частна доминан-
Произход и значение на чувствителния водещ тон в многогласната каденца...

268
товото четиризвучие поне шест века! Едва в края на XIX и началото на XX век Клод Дебюси, последван от други композитори, в отделни композиции опитва експериментна отказ от употреба на тази полутонова връзка и прави дори обратната алтерация – понижаване на VII степен в мажор. Това е съвсем разбираемо, като се има предвид усещането за покой и равновесие в творбите на импресионизма, като неизменна част от философията на това направление. Този отказ от напрежение и динамика се постига най-добре с целотон- ните взаимоотношения между тоновете, утвърждавайки съвършено нов тип функционалност. А дали този отказ от чувствителнотонова връзка не се появява по-рано, още при Лист, Чайковски и ред други композитори, решили в не едно от своите произведения да се откажат от традиционната автентична каденца ида заложат на медиантните и плагални връзки между акордите, постигайки нов хармоничен колорит. Въпросът за отпадането на чувствителния водещ тон е интересен и нееднозначен в отделните случаи, което е предизвикателство, пораждащо интерес към бъдещи изследвания върху многогласната каденца през вековете.

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: