Болести на периферната нервна система-радикулити, плексити, неврити, невралгии

София
14.01.2011год.

Анатомичното разделение на периферната нервна система включва аферентната (входяща) и еферентна (изходяща) част.

Функционално обаче ПНС се дели на соматична и автономна.
Соматичната нервна система е свързана със съзнателния контрол на движенията на тялото, повлиявайки функцията на скелетната мускулатура. Освен това тя обработва и сетивната информация от различните сетивни органи и кожата.
Автономната нервна система представлява система от нерви, които провеждат информация под формата на нервни импулси от стените на кръвоносните съдове, от сърцето, от вътрешните органи, от органите в малкия таз до ЦНС и по-специално до продълговатия мозък, до моста и до хипоталамуса. Тези импулси остават неосъзнати, т.е. без участието на съзнанието и водят до изработване на съответни еферентни импулси, които повлияват функцията на посочените структури и поддържат тяхното равновесие. Автономната система има два основни компонента – симпатиковата и парасимпатикована нервна система. Двете системи имат точно противоположен ефект върху организма. Парасимпатиковата нервна система най-общо забавя функциите на тялото, например забавя сърдечния ритъм, докато човек си почива, понижава кръвното налягане, свива зеницата. Симпатиковата нервна система прави обратното – тя се включва, докато човек е изключително активен или се намира в емоционален стрес. Под нейно влияние сърдечната честота и кръвното налягане се повишават, зеницата се разширява, засилва се потоотделянето. Двете системи функционират координирано, без участието на съзнанието. Особеност в анатомията им е, че всяка от тях се състои от два неврона. Първият от тях се разполага в сивото вешество на гръбначния мозък или в мозъчния ствол, докато другият неврон се намира извън ЦНС и техният брой значително надвишава този на първите неврони. При симпатиковата система двата неврона са в близост един с друг, докато при парасимпатиковата – вторият неврон е локализиран до или в самите ефекторни органи. Освен това двете системи се различават и по локализацията на първия си неврон, както и по отделяните от тях медиатори. При симпатиковата нервна система и двата неврона отделят ацитилхолин, докато при парасимпатиковите неврони само първият отделя този медиатор. Вторият функционира с помощта на норадреналина.

По честота заболяванията на Периферната нервна система са почти 1/4 от всички заболявания на нервната система. Техните причини могат да се подредят също в няколко групи — възпалителни, травматични, токсични. Белезите на заболяванията на периферната нервна система са различни и зависят от няколко фактора:

Най-често срещаните заболявания на периферната нервна система са възпалителните. При тях могат да бъдат увредени коренчетата непосредствено след излизането им от гръбначния мозък (радикулити), на нивото на големите нервни сплитания (плексити) или периферните нерви (неврити). При засягане на повече от един нерв се поставя диагноза полиневрит. В зависимост от мястото на засягането болните се оплакват от болки, които започват встрани от прешлените и се разпространяват към шията, гръдния кош, ръцете или краката.

Това е едно от най-честите заболявания на периферните нерви. Трябва обаче да се отбележи, че в същност тяхната честота е по-малка, защото диагнозата радикулит се поставя много по-често, отколкото се среща. С такава диагноза напр. се кръщават едва ли не всички болки в кръстно-поясната област, когато всъщност се касае за заболяване на мускулите, съединителната тъкан или ставите.