Болести на периферната нервна система-радикулити, плексити, неврити, невралгии



страница1/5
Дата22.03.2024
Размер89 Kb.
#120748
ТипПрограма
  1   2   3   4   5
bolesti-na-perifernata-nervna-sistema
Свързани:
Test-9-klas-Logika-Poiasnenia (1), NTF 2015 53 1 B 263 276, osobenosti-pri-vzemane-i-transportirane-na-biologichen-material-za-imunologichno-izsledvane, Sbornik-patuvashti-seminari 2019-1, Sbornik-patuvashti-seminari 2019-1, Sbornik-patuvashti-seminari 2019-1, studentite.bg.2024.03.29.10.21.10-1

Софийски университет „Свети Климент Охридски”
Факултет по начална и предучилищна педагогика
Специалност Логопедия - Първи курс на Магистърска програма
Р Е Ф Е Р А Т


Тема : Болести на периферната нервна система-радикулити, плексити, неврити, невралгии
Ръководител:
Изпълнител:
Факултетен номер:

София
14.01.2011год.


Периферната нервна система осъществява връзката между тялото и централната нервна система. За разлика от централната нервна система, тя не е защитена от кости и така е изложена на вредното дейстие на множество фактори. Непрекъснато между двете системи се обменя информация посредством 31 чифта гръбначномозъчни нерви (нерви, свързани с гръбначния мозък) и 12 черепномозъчни нерви (нерви, свързани с мозъка). Тези нерви съдържат както двигателни влакна, които контролират функцията на мускулите, така и сетивни влакна, които пък носят сетивната информация.

Анатомичното разделение на периферната нервна система включва аферентната (входяща) и еферентна (изходяща) част.

Функционално обаче ПНС се дели на соматична и автономна.
Соматичната нервна система е свързана със съзнателния контрол на движенията на тялото, повлиявайки функцията на скелетната мускулатура. Освен това тя обработва и сетивната информация от различните сетивни органи и кожата.
Автономната нервна система представлява система от нерви, които провеждат информация под формата на нервни импулси от стените на кръвоносните съдове, от сърцето, от вътрешните органи, от органите в малкия таз до ЦНС и по-специално до продълговатия мозък, до моста и до хипоталамуса. Тези импулси остават неосъзнати, т.е. без участието на съзнанието и водят до изработване на съответни еферентни импулси, които повлияват функцията на посочените структури и поддържат тяхното равновесие. Автономната система има два основни компонента – симпатиковата и парасимпатикована нервна система. Двете системи имат точно противоположен ефект върху организма. Парасимпатиковата нервна система най-общо забавя функциите на тялото, например забавя сърдечния ритъм, докато човек си почива, понижава кръвното налягане, свива зеницата. Симпатиковата нервна система прави обратното – тя се включва, докато човек е изключително активен или се намира в емоционален стрес. Под нейно влияние сърдечната честота и кръвното налягане се повишават, зеницата се разширява, засилва се потоотделянето. Двете системи функционират координирано, без участието на съзнанието. Особеност в анатомията им е, че всяка от тях се състои от два неврона. Първият от тях се разполага в сивото вешество на гръбначния мозък или в мозъчния ствол, докато другият неврон се намира извън ЦНС и техният брой значително надвишава този на първите неврони. При симпатиковата система двата неврона са в близост един с друг, докато при парасимпатиковата – вторият неврон е локализиран до или в самите ефекторни органи. Освен това двете системи се различават и по локализацията на първия си неврон, както и по отделяните от тях медиатори. При симпатиковата нервна система и двата неврона отделят ацитилхолин, докато при парасимпатиковите неврони само първият отделя този медиатор. Вторият функционира с помощта на норадреналина.

По честота заболяванията на Периферната нервна система са почти 1/4 от всички заболявания на нервната система. Техните причини могат да се подредят също в няколко групи — възпалителни, травматични, токсични. Белезите на заболяванията на периферната нервна система са различни и зависят от няколко фактора:


1. Коя част на периферния нерв е засегната — неговите коренчета или само нервът по неговата дължина.
2. С а м о един нерв ли боледува изолирано или боледуват едновременно повече нерви. Има и още една възможност: да боледуват няколко нерва в началната си част след коренчетата, когато вървят близо един до друг и образуват т. нар. плексус, или пък да боледуват едновременно по-крайните им части.
3. Каква е причината на заболяването.

Най-често срещаните заболявания на периферната нервна система са възпалителните. При тях могат да бъдат увредени коренчетата непосредствено след излизането им от гръбначния мозък (радикулити), на нивото на големите нервни сплитания (плексити) или периферните нерви (неврити). При засягане на повече от един нерв се поставя диагноза полиневрит. В зависимост от мястото на засягането болните се оплакват от болки, които започват встрани от прешлените и се разпространяват към шията, гръдния кош, ръцете или краката.


Радикулити

Това е едно от най-честите заболявания на периферните нерви. Трябва обаче да се отбележи, че в същност тяхната честота е по-малка, защото диагнозата радикулит се поставя много по-често, отколкото се среща. С такава диагноза напр. се кръщават едва ли не всички болки в кръстно-поясната област, когато всъщност се касае за заболяване на мускулите, съединителната тъкан или ставите.


Проявите на един радикулит (на няколко или много коренчета на нерва) са много типични. Той започва остро или подостро (за няколко часа или 1-2 дни), като понякога първите симптоми са след ставане от сън, след слизане от превозно средство, след екскурзия или след физическо натоварване и се изразяват в болка в съответната област и ограничение на движенията поради засилващата се болка. Коренчевата (радикулитната) болка е много характерна - тя се усилва при всяко напрягане (кихане, кашляне и др.), като се излъчва към зоната, в която се намира периферният нерв, съставен от тези коренчета. Мускулите в тази област са опънати, болезнени, има болка при натиск в съответните на коренчетата нерви. Трябва също така да се отбележи, че докато радикулитите в шийната област и в областта на гръдния кош по-рядко се грешат, то радикулитите в кръстно-поясната област най-често cе диагностицират неправилно.
Както радикулитите, така и мускулните и ставно-мускулните заболявания най-често са от токсично-инфекциозни причини или пренапрежения (внезапни или хронични). В известен брой от случаите те са резултат на заболявания на съседни органи и системи.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница