Детето може да бъде агресивно и не е задължително да е по вина на родителите, в резултатна недостатъци във възпитанието. Чертите на такова поведение могат да бъдат скрити в темперамента, характера и типа висша нервна дейност–избухливост, гневност, обидчивост, хиперактивност, или се явява в резултатна особено съзряване на нервната система.
Задачата на възрастните е да помогнат да се преодолеят трудностите в емоционално-чувственото развитие. Първите агресивни действия се свързват с кризиса на те години. През таи та година агресивността се проявява почти при всяко дете,
като защитна реакция, в желанието си да остане само, да защити своята собствена територия (Това е мое, Тук аз ще играя. Понякога, при наглед спокойно дете, се наблюдава появата на черти на негативизъм, упорство, своеволие, деспотизъм, ревност. Развитието на самостоятелности
активност на детето, произлиза от преустройството на неговите социални взаимоотношения (в детската градина, в училище) и агресивността може да стане спътник на тези промени.
Причините за агресивното поведение са разнообразни и зависят от много фактори, които в основата се отнасят към семейното възпитание.
Най-разпространените от тях са Неправилна реакция на родителите при определено поведение на децата Дисхармония в семейните отношения като цяло отношенията между самите родители,
между родители и деца, между братя и сестри Наказанието и степента на контрол отстрана на родителите.
Изследователите на детското поведение казват, че жестоките наказания водят до висока степенна агресивност при децата, а минималният контрол–
до висока степенна асоциално поведение. Често пъти тези два типа възпитание могат да се срещнат ведно семейство, когато родителите не се придържат към един стилна възпитание (единият наказва, другият отменя наказанието. Разрушена е чувствената привързаност между родители и деца, когато сана- лице враждебни чувствана родителите един към друг.
Често пъти част от родителите са невзискателни към децата си, равнодушни са към техните успехи в училище, в извънкласните и извънучилищни занимания–секции, клубове, състави, кръжоци. Наблюдава се противоречие между възпитание и собственото поведение на родителите, те, искат нещо от детето, а правят обратното, не пуши, а те пушат, не бива да пиеш, а те
редовно употребяват алкохол, не бъди груб към другите, а те осмиват качества на съседи, учители, колеги, държат се предизвикателно грубо и аг- ресивно..
Понякога се използват възпитателни методи като заплаха, ултиматум, съзнателно лишаване от любов (Няма да те обичам, като правиш така, частична изолация (не говорят на детето, забраняват му
да излиза от дома, лишават го от джобни пари. Общуването на детето с родителите има голямо възпитателно значение. Възможността да сподели своята болка е първата
Чавдар Л. Милков крачка към преодоляване на агресивното поведение. Детето проявява агресивност не заради това, че е лошо, а защото изпитва потребност от помощ.
Агресивността–това е преди всичко начин (способ) да изрази своя протест, гняв, болка, желание, които се явяват като вторични чувства. В тяхната основа лежат обида, страх, болка, унижение, а тена свой ред,
възникват, заради неудовлетворяване на потребността от любови чувството на потребност за общуване, контакт с близки хора.
Сподели с приятели: 
