изпълнителско поведение в системата и на полюсите мислене – интуиция
[Казанцева Творческото начало особено релефно се откроява при сравнението на различни интерпретации на една и съща музика – от
различни изпълнители, от един и същ изпълнител по различни поводи и в различни ситуации. Една музика може да придобие понякога коренно различни значения, интерпретирана от различни артисти. Процесът на интерпретация може да обхваща различни по дълбочина и обхват въображение, мисловна дейност,
двигателни проявления, разкриващи смисъла, образа, преобразяващи с различна сила и степен музиката. Артистът-интепретатор трябва да убеди аудиторията и обществото в обосноваността на своята концепция. Съвременното разбиране за музикалното изкуство и интерпретацията включва
два едновременни развоуравновесени потока – нотирани структури и ненотирани микроструктури, отговарящи на нотен текст и неговото реално звучене [Clynes1982]. Първият е само
скелетна музикалната мисъл, завръщането на живот на която е необходимо да се използва вторият – разгръщане на движението на музиката, с разнообразни изменения, контрасти, тезиси антитезис. Този втори поток поражда така наречените сентически (sentic) форми на психологическа реакция [Фролкин 2010:91-93].
Различават се два Сподели с приятели: 
