Семинар за професионалното развитие на адвокатурата в Париж "Адвокатски преглед" правна книжнина нови книги, постъпили в библиотеката на вас
Изтегляне 402.86 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.3.Кореспонденция между адвокати
- 5.4.Хонорари при препоръка
- 5.5.Отношения с противната страна
- 5.7.Отговорност за хонорари
- 5.8.Обучение на млади адвокати
- 5.9.Спорове между адвокати от различни държави
- Антонова, А.
- Владимиров, И.
- Голева, П.
- Димитров, Д.
- Коев, С.
- Марков, М.
- Петров, В.
- Стоименов, Й.
5.2.Сътрудничество между адвокати 5.2.1.Всеки адвокат, към когото се е отнесъл друг адвокат, е длъжен да се въздържи да поеме случай, за който не е компетентен; в такъв случай трябва да подпомогне своя колега да влезе в контакт с адвокат, който ще бъде в състояние да окаже очакваната услуга. 5.2.2.Когато адвокат работи заедно с адвокат от друга държава, е длъжен да държи сметка за различията, които могат да съществуват между двете правни системи, техните адвокатури, техните компетентности и професионални задължения. 5.3.Кореспонденция между адвокати 5.3.1.Адвокат, който отправя към колега съобщение, което желае да остане поверително или да е “без ущърб”, трябва ясно да изрази волята си при изпращането на това съобщение. 5.3.2.В случая, когато получателят на това съобщение не е в състояние да запази характера на поверителност или уговорката “без ущърб”, той трябва да го върне на подателя му, без да разкрива съдържанието му другиму. 5.4.Хонорари при препоръка 5.4.1.Адвокатът не може да поиска от друг адвокат или което и да било трето лице, нито да приеме хонорар, комисионна или друга компенсация за препоръчването на адвокат на клиент или за насочването на един клиент на един адвокат. 5.4.2.Адвокатът не може да плати на някого хонорар, комисионна или каквато и да е друга компенсация за това, че му е изпратил клиент. 5.5.Отношения с противната страна Адвокатът не може да влиза във връзка по повод на дадено дело пряко с лице, за което знае, че е представлявано или съветвано от друг адвокат, освен ако същият не е дал съгласието си и не го е задължил да го държи в течение. 5.6.Смяна на адвокат Адвокат, който поема представителството или защитата на клиент на друг адвокат, трябва да се увери, че отношенията между тях са уредени, без обаче да носи каквато и да е отговорност за неуредени хонорари или други сметки. При необходимост от бързи действия в интерес на клиента и тези изисквания не могат да бъдат спазени, новият адвокат трябва да уведоми другия адвокат за това. 5.7.Отговорност за хонорари В професионалните отношения между адвокатите, които не се свеждат само до препоръчване на адвокат, а при които работата се поверява и на кореспондент или се търси съвет, адвокатът е длъжен лично да заплати на хонорара и разходите на другия адвокат, дори в случай на неплатежоспосбност на клиента. Все пак заинтересованите адвокати могат при установяване на своите отношения да направят особени уговорки в тази насока. Освен това адвокатът може във всеки момент да ограничи личната си отговорност за хонорарите и разноските до размера на хонорарите, разходите и разноските, направени преди да е уведомил кореспондента си, за решението си да не носи отговорност си за в бъдеще. 5.8.Обучение на млади адвокати За да се подобри доверието и сътрудничеството с адвокати от други държави в интерес на клиентите, е необходимо да се насърчи по-доброто познаване на закона и процедурите в тази държава. За тази цел като осъзнават значението за професията на доброто обучение на младите адвокати, адвокатите трябва да имат предвид необходимостта да обучават млади адвокати от други държави. 5.9.Спорове между адвокати от различни държави 5.9.1.Ако адвокат счита, че колега от друга държава е нарушил правилата за професионално поведение, той трябва да привлече вниманието му по този въпрос. 5.9.2.Ако възникне личен спор от професионален характер между адвокати от различни държави, те трябва да положат първо усилия да уредят въпроса приятелски. 5.9.3.Адвокатът не трябва да предприема каквато и да било процедура срещу колегата си в случаите, които се имат предвид в чл. 5.9.1. и 5.9.2., без предварително да е уведомил адвокатските съвети, към които двамата членуват, с цел да се даде възможност на адвокатските съвети да съдействат за постигане на споразумение. Семинар за професионалното развитие на адвокатурата в Париж От 17 до 23 октомври 2004 г. Парижката адвокатска колегия беше домакин на семинар, организиран и финансиран изцяло от Американската агенция за международно развитие (ААМР) чрез ABA CEELI по линия на програмата „Инициатива за професионално развитие на адвокатурата”. Целта на семинара беше да се даде възможност на представителите на българската адвокатура да заимстват от френския опит и да се подпомогне разработването и въвеждането на национално ниво на адвокатски изпит, изграждането на унифициран подход към условията за прием на адвокати в колегиите, изработването и спазването на Етичен кодекс, предприемането и провеждане на дисциплинарни мерки, разработване на планове за разширяване пакета от услуги, които адвокатските колегии в България предлагат на своите членове. Българската адвокатура беше представена от: Траян Марковски – Председател на ВАС, Румен Гарчев – Главен секретар на ВАС, членове на ВАС – Даниела Доковска, Константин Дечев, Иван Бораджиев и Васил Петров, проф. Александър Джеров – координатор за организиране на продължаващото обучение на адвокатите, Ралица Негенцова – председател на ВДС, Николинка Нянкова – председател на САК – Русе, Юрий Бошнаков – председател на САК – Бургас. Наблюдател на ABA CEELI за семинара беше Биляна Гяурова-Вегертседер. Семинарните сесии се проведоха в Дома на адвокатурата – Париж. За лектори на семинара бяха ангажирани изтъкнати парижки адвокати и юристи, между които г-н Филип Люсет – Главен секретар на Парижката адвокатска колегия, г-н Христиан Пужалте – Директор на Парижката адвокатска школа, г-н Клод Лукас дьо Лейсак – Директор на Института за юридически науки към Парижкия университет І – Сорбоната, г-н Ксавие Делкро – Програмен директор на Парижката адвокатска школа, г-жа Катерин Палеи-Венсан – Председател на Комитета по професионална етика към Парижката адвокатска колегия, г-н Бернар Ватие – Вицепрезидент на Съвета на Организацията на адвокатските колегии и юридически общества към ЕС (ССВЕ), г-жа Сона Коен-Ланг – Председател на Асоциацията на европейските метиатори, г-н Жан Франсоа Бланден – Директор на Адвокатската каса – CAPRA, и др. По време на семинара българската делегация беше приета от Председателя на Парижката адвокатска колегия – Жан-Мари Бургубуру. Делегацията беше поканена и присъства на заседание на Парижкия адвокатски съвет. Задачите пред участниците в семинара бяха да придобият познания относно услугите, които се предлагат от адвокатските колегии на национално и местно ниво, както тяхното финансиране и организация. Обсъдени и разучавани бяха въпросите относно системата за администриране на адвокатския изпит, организацията на продължаващото обучение и условията за прием на адвокатите. Не малко внимание бе отделено и на професионалната адвокатска застраховка, условията за практика на чуждестранните адвокати, предприемането и функциониране на дисциплинарни мерки в колегията. С голям интерес бе посрещнато обсъждането на въпроси като обхват и действие на Етичните правила, проблемите на безплатната правна помощ и нейната организация, френският подход към медиацията и мерките в адвокатурата за предотвратяване на „прането на пари”. Също така беше организирано посещение в Националния съвет на адвокатските колегии на Франция, Парижката съдебна палата и Юридическата библиотека. С Председателя на Националния съвет на адвокатурата – г-н Мишел Бенишу, беше подписана съвместна декларация, която е публикувана отделно в „Адвокатски преглед”, бр.10-11/2004 г. Участниците в семинара посетиха и Адвокатската колегия на департамент Сент Дени, където бяха запознати от Председателя й – г-жа Бригит Марсини, с проблемите и организацията на една по-малка колегия. Беше организирано посещение на Адвокатското училище към Колегията и Регионалния съд. Семинарът приключи с общо обсъждане на резултатите от обучението и изготвяне на формуляри за оценка на програмата. Председателят на Парижката адвокатска колегия даде прием – прощален коктейл за края на семинара. Нови книги, постъпили в библиотеката на ВАС La Caisse des Reglements Pecuniaires des Avocats (CARPA). Paris, 2004 Participation of Lawyers in the European Union. Brussels, 2004 Актуални въпроси на касационното производство: Тълкувателно решение № 1/2001 г. ОСГ ВКС и Тълкувателно решение № 2/2004 г. ОСГК и ОСТК ВКС. С.: УИ „Св. Кл. Охридски”, 2004 Антонова, А. Събирателно дружество. С.: Сиби, 2004 Бояджиева, Ю. Компютърна престъпност. С.: НИКК, 2004 Боянов, Г. Вещно право, 6 осн. прераб. и доп. изд.: С.: Авалон, 2004 Владимиров, И. Дипломатическо и консулско право. 2 изд. С.: Ромина, 2001 Голева, П. Облигационно право: Учебник за студенти по специалността „Право”, 2 доп. и прераб. изд. С. Теодора, 2004 Голева, П. Отговорността на лекаря за вреди, причинени на пациента. С.: Труд и право, 2004 Димитров, Д. Административен процес: Обща и специална част, 7 прераб. и доп. изд. С.: Сиела, 2003 Димитров, Д. Административно право: Обща част, 7 прераб. и доп. изд. С.: Сиела, 2002 Димитров, Д. Курс по административно правораздаване. С.: Сиела, 2004 Инициатива за местно самоуправление: Документи и материали 2001 – 2003 (диск) Коев, С. Логиката на наказанието. С.: Галик, 1998 Корню, Ж. Юридически речник: С.: Софи-Р, 2004 Лазаров, К. Административно право и административен процес. С.: Фенея, 2003 Марков, М. Облигационно право, 2 изд. С.: Сиби, 2004 Местни обществени посредници в България. С.: ЦИД, 2004 Мръчков, В. Трудово право, 4 изд. С.: Сиби, 2004 Петров, В. Устройство на територията. С.: Сиби, 2004 Петров, И. Проблеми на борбата с трафика на жени и насилствената проституция. С.: Сиела, 2000 Попиванов, Т. Деца на Темида, В., 2004 Радонов, Д. Счетоводство на юридически лица с нестопанска цел: Счетоводно отчитане, данъчно облагане. С.: Нова звезда, 2004 Решения на Европейския съд по правата на човека – Страсбург, по дела срещу България: Делото М.Ч. срещу България. Страсбург, 2003 Решения на Европейския съд по правата на човека – Страсбург, по дела срещу България: Делото С.Х.К. срещу България. Страсбург, 2003 Решения на Европейския съд по правата на човека – Страсбург, по дела срещу България: Делата Янков, Хамънов, Белчев срещу България. Страсбург, 2003 Решения на Европейския съд по правата на човека – Страсбург, по дела срещу България: Делото Начова срещу България. Страсбург, 2004 Решения на Европейския съд по правата на човека – Страсбург, по дела срещу България: Делата Хаджикостова, Джангозов срещу България. Страсбург, 2003 Стоименов, Й. Съдебна психиатрия, 4 изд. С.: АИ „Марин Дринов”, 2003 Тасев, С., М. Марков. Гражднаско право. С.: Сиби, 2004 Трудове на Научноизследователския институт по криминалистика и криминология, т. ХХVІ. С.: НИКК, 2004 Учредителните договори на ЕО и ЕС: Ревизиите от Амстердам и Ница, най-важни протоколи и декларации: Учебно помагало. С.: УИ „Св. Кл. Охридски”, 2004 Филчев, Н. Теоретични основи на наказателното законотворчество. С.: Сиела, 2004 Юридически латинско-български речник: Термини, изрази и сентенции. С.: Юриспрес, 2004 СЪДЕБНА ПРАКТИКА Върховен касационен съд - гражданска колегия 1. Правото на собственост върху земеделски земи по ЗВСПЗЗ се възстановява само с решение на поземлената комисия. То има конститутивно действие както по отношение правото на собственост, така и по отношение на неговите субекти. Това право не може да се възстановява с решение на други органи, вкл. и на съда. Когато е влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се установи, че собственици са други лица, то поземлената комисия, сега общинска служба за земеделие и гори, изменя издаденото преди това решение. Нищожността на делбата по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН не означава нищожност на съдебното решение или на договора за делба. Чл. 14 ЗСПЗЗ Чл. 75, ал. 2 ЗН Решение № 820/25.ХІ.2004 г. по гр.д. № 514/2004 г. на ВКС, І г.о. Докладчик Пламен Стоев
Чл. 107, ал. 2 ГПК Решение № 825/1.ХІІ.2004 г. по гр.д. № 549/2004 г. на ВКС, І г.о. Докладчик съдията Ани Аджемова 3. Ответниците по иск за собственост по чл. 108 ЗС са длъжни да предявят по делото всичките си възражения срещу заявеното от исците право на собственост, включително и срещу действителността на придобивното им основание. Това е така, защото с влизане в сила на решението се преклудират всички възможни на ответника възражения – както предявените, така и непредявените, възникнали и съществували до приключване на делото. Чл. 108 ЗС Чл. 221 ГПК Решение № 904/7.ХІІ.2004 г. по гр.д. № 1102/2003 г. на ВКС, І г.о. Докладчик съдията Веска Райчева
Касационният съд следи служебно за прилагането на императивните разпоредби на закона, поради което може да се произнесе за това и без да е заявено основание за отмяна в този смисъл. Чл. 3, ал. 1 б. „в” ЗН Чл. 218 б. „б” ГПК ТР № 1/2001 г. ОСГК на ВКС Решение № 828/26.І.2005 г. по гр.д. № 402/2004 г. на ВКС, І г.о. Докладчик съдията Бранислава Павлова
Преценката на първоинстанционния съд за наличие на условията на чл. 123, ал. 1 ГПК за съединяване на делата за издаване на общо решение по тях, не подлежи на инстанционен контрол. Чл. 123, ал. 1 ГПК Чл. 219, ал. 1 б. „б” ГПК Решение № 831/14.І.2005 г. по гр.д. № 555/2004 г. на ВКС, СІ г.о. Докладчик съдията Бранислава Попова Върховен касационен съд - наказателна колегия 1. Престъплението по чл. 387 НК е резултатно и умишлено. Реалното настъпване на вредните последици е елемент от състава на престъплението. Те в никакъв случай не могат да се конкретизират като създаване на реална възможност за злоупотреба. Липсата на реално настъпили вредни последици прави деянието несъставомерно. Умисълът трябва да обхваща и конкретните вредни последици. Чл. 387 НК Решение № 299/17.05.2004 г. по н. д. № 905/2003 г. на ВКС, II н. о. Докладчик съдията Божидар Сукнаров
Чл. 333 НПК Решение № 408/25.05.2004 г. по н.д. 1038/2003 г. на ВКС, ІІ н. о. Докладчик съдията Елена Авдева 3. Процесуално недопустимо е съдът да дава задължителни указания на прокурора относно правната квалификация на деянието. При кражба на електрическа енергия обвинението също трябва да съдържа размера на предмета на престъплението. Чл. 127, т. 1 от Конституцията на Република България Чл. 194 НК Чл. 207 НПК Решение № 451/14.07.2004 г. по н.д. № 32/2004 г. на ВКС ІІ н.о. Докладчик председателят Гроздан Илиев
Решение № 461/01.07.2004 г. по н. д. № 27/2004 г. на ВКС, ІІ н. о. Докладчик заместник-председателят на ВКС Румен Ненков
Чл. 219 НК Решение № 480/07.07.2004 г. по н.д. № 64/2004 г. на ВКС, ІІ н.о. Докладчик председателят Савка Стоянова 6. При наличието на законовите предпоставки приложението на чл. 78а НК е задължително. Правнорелевантният момент на издирване на предпоставките по чл. 78а НК е този на извършване на деянието, а не на постановяване на съдебния акт. Чл. 78а НК Чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК Решение № 499/28.06.2004 г. по н. д. № 79/2004 г. на ВКС, ІІ н. о. Докладчик съдията Елена Авдева 7. Участието на различни секретар-протоколисти в съдебните заседания по чл. 326-331а НПК не съставлява процесуално нарушение по чл. 352, ал. 3, т. 3 НПК, което да налага отмяна на постановената присъда. Спасителната маневра не е правно регламентирано поведение на участниците в движението по пътищата. Извършването на маневрата е фактическо действие, свързано с принудителна промяна на посоката на движение, което водачът на участващото в пътно-транспортно произшествие превозно средство предприема на своя отговорност, за да предотврати вредоносните последици. В този случай водачът се освобождава от наказателна отговорност само когато вредите не са свързани с увреждане на здравето и отнемане на живота на други лица. Спасителна маневра може да се предприеме само когато опасността, създадена от неправомерното поведение на друг участник в движението не може да бъде предотвратена по предвидените в чл. 20, ал. 2 ЗДвП начини. Чл. 15 НК Чл. 20, ал. 2 ЗДвП Чл. 352, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК Решение № 505/21.07.2004 г. по н. д. № 86/2004 г. на ВКС, ІІ н. о. Докладчик съдията Гроздан Илиев 8. Страната, която не е подала въззивна жалба срещу присъдата, има право на касационна жалба само ако с въззивното решение, постановено по жалба на някоя от страните, са засегнати нейни права и законни интереси. Чл. 351, ал. 3 НПК Решение № 511/30.06.2004 г. по н. д. № 93/2004 г. на ВКС, ІІ н. о. Докладчик съдията Юрий Кръстев Върховен административен съд
Чл. 50 ЗТМПО (отм.) Чл. 81 ЗП Чл. 83, ал. 2 ЗП Т.р. № 7/82 г. на ВС на РБ – ОСГК Решение № 7017/22.07.04 г. на ВАС, V о. по а.д. 2142/04 г. Докладчик съдията Захаринка Тодорова.
Не всеки разпространител на стоки, носещи марка на производител (или търговец) е негов агент по смисъла на закона, а само този, който действа от имото на производителя (търговеца) по силата на писмен договор. Дистрибуторът действа от свое име и няма качеството на агент. Ако в действията му за регистрация на чужда марка има недобросъвестност, това следва да се установи със съдебно решение в исково производство, след което да се претендира за заличаване регистрацията на марката по административен ред от ПВ. Чл. 26 от ЗМГО, § 1, § 4 от ПЗР на ЗМГО Чл. 4, б. “г” и “к” и чл. 23, б. “а” от ЗТМПО (отм.) Парижка конвенция за закрила на интелектуалната собственост. Решение № 10957/28.12.04 г. на ВАС, V о. по а.дело № 11349/03 г. Докладчик съдията Марина Михайлова. Изтегляне 402.86 Kb. Сподели с приятели:
|