Семинар за професионалното развитие на адвокатурата в Париж "Адвокатски преглед" правна книжнина нови книги, постъпили в библиотеката на вас

КАКВОТО Е ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО, ТАКИВА СА НЕГОВИТЕ СЪДЕБНИ ИНСТИТУЦИИ

Изтегляне 402.86 Kb.

страница	2/3
Дата	24.10.2018
Размер	402.86 Kb.
	#95980
Тип	Семинар

1 2 3

КАКВОТО Е ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО, ТАКИВА СА НЕГОВИТЕ СЪДЕБНИ ИНСТИТУЦИИ
У една част от гражданите липсват правни познания, култура и съвест, когато се обръщат или са призовани към институциите на съдебната система. характерно за тях е абсолютната и неоснователна предубеденост в правотата им и несъобразяване с правата и задълженията на другите.
Съдебните инстанции не рядко се използват от някои граждани за лични облаги, избягване на отговорности и за напакостяване на другиго, за печелене на популярност и пр.
Много лошо е когато не се уповаваш преди всичко на истината, справедливостта, морала, закона или религията – фактори от съдбоносно значение за обществото и въобще за съществуването. Ето от къде започват причините за развала на съдебната система.
В обществото съществуват пороци. Част от служебните участници в съдебната система са засегнати от болестите на обществото. Както за медицинския персонал са прилепчиви болестите на пациентите им, така и за хората от съдебната система са заразни заболявания на обществото. Отнася се до съдии, прокурори, адвокати, следователи, служители, висши чиновници и др.
Налице е недостатъчна култура, гражданско съзнание и етика. Не бива да се пренебрегват недостатъчната правна подготовка и придобит опит, липсата на критерии за оценка и самоконтрол, както и отговорността пред собствената съвест, морал и закон. Критериите за оценка и подбор на кадрите продължават да не са добре определени и прилагането им да не се оценява.
Опасна област е несъобразяването с обществения интерес, когато се касае за неправомерно искане, предлагане и получаване на облаги в пари, вещи, услуги, повишение в службата и пр. Много се говори с и без основание, че корупцията се е загнездила и по високите етажи и на трите държавни власти, а не само в съдебната система. Нищо повече от това и конкретно по проблема не следва.
КАКВИ ВЪНШНИ ПРОЯВИ НА ПОРОЧНОСТ И НЕДОСТАТЪЦИ МОГАТ ДА СЕ ДАБЕЛЕЖАТ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА
Не рядко книжата по съдебните производства се изготвят лошо. Това важи за обвинителни актове, искови молби, жалби, съдебни решения, протоколи и пр. Публичните изяви по някога са много лоши.
Проличават липсата на стремеж и старание при изпълнение на служебните и професионални задължения, на трудови навици и дисциплина, на добро възпитание и държание, които не рядко се подменят със службогонство, угодничество и кариеризъм (тази бележка има значение и за адвокатите).
Лош сигнал е когато търсенето на истината, справедливостта и законосъобразността се заменят с показност, демонстриране на власт и сила, политическа тенденция, настроенията на деня и пр.
Към конкретните външни прояви на недостатъци в съдебната система се отнасят дори липсата на условия за осъществяването на правораздаването: сгради, съдебни зали, кабинети, технически средства и пр.
КАКВА ПРОМЯНА И РЕФОРМА Е НУЖНА НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА
Смятам, че идеите за структурни промени са от второстепенно значение, макар че в дискусиите по темата им се отдава първостепенно значение. Не е толкова важно дали съдебното производство трябва да бъде второинстанционно или триинстанционно, въззивно и касационно или надзорно-ревизионно, или процесуалните срокове по-кратки или по-дълги. Не е толкова важно дали съдебните институти трябва да останат изцяло към съдебната власт или част от тях да преминат към изпълнителната власт (прокуратура и следствен апарат). Резултатите във всички посочени варианти могат да бъдат еднакво добри или лоши. Важно е съдебните институти да се изпълнят с нужното съдържание и да се запази конституционната равнопоставеност по компетентност и значение на трите държавни власти – законодателна, съдебна и изпълнителна, а не да има някакво степенуване по сила и значение, повлияно от политическия момент.
Да се излагат общи повествувателни изисквания и да се правят менторски предложения за административна и персонална промяна и реорганизация, считам че са излишни. Най-належащо за момента е да се схванат и осъзнаят от провеждащите съдебната реформа къде са корените на недостатъците, което изглежда, че не е лека и посилна задача. По този проблем, както го изложих накратко малко се говори и мисли. Едва след осъзнаването на истинските причини за пороците и слабостите на съдебната система следва да се набележат „мероприятия” за отстраняването им по законодателен и административен път.
Проблемите си нашето общество е нужно да разреши само, а не да очаква някой отвън – Европейския съюз да стори това.

Решения на Висшия адвокатски съвет

Относно определяне на минималната сума за застрахователно покритие
На заседанието си на 29 октомври 2004 г. Висшият адвокатски съвет взе следното решение:
Решение № 95
1. На основание чл. 50, ал. 2 от Закона за адвокатурата Висшият адвокатски съвет определя минимален размер на застрахователната сума – засрахователно покритие – в размер от 20 (двадесет) хиляди лева, за която сума адвокатите са длъжни да се застраховат ежегодно.
2. На основание чл. 50, ал. 3 от Закона за адвокатурата Висшият адвокатски съвет обявява конкурс между застрахователите за сключване на застрахователен договор по чл. 50, ал. 1 и определяне на общи условия по тях, както и най-благоприятна застрахователна премия. Документите за конкурса могат да се получат във Висшия адвокатски съвет в срок до 30 ноември 2004 г.
3. Задължава главния секретар да обнародва настоящето решение в два многотиражни софийски ежедневника, като определи и посочи допълнителни условия за провеждане на конкурса.
Относно временното преустановяване на упражняването на адвокатската професия
На заседанието си на 17 декември 2004 г. Висшият адвокатски съвет взе следното решение:
Решение № 175
Недопустимо е временно преустановяване упражняването на адвокатската професия, предвидено в чл. 23 от Закона за адвокатурата в случаите, когато адвокат е придобил статут на изпълнителен директор или управител на търговско дружество.
В тези случаи и налице хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и адвокатът следва да бъде отписан по реда на чл. 22, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Относно встъпителната вноска при преместване на адвокат
На заседанието си на 21 януари 2005 г. Висшият адвокатски съвет взе следното решение
При преместване от една в друга адвокатска колегия адвокатът да заплаща встъпителна вноска за приемащата колегия в размер на 50% от определената от Общото събрание на тази колегия встъпителна вноска.

На заседанието си от 21 декември Висшият адвокатски съвет прие предложение за проект за Етичен кодекс на адвоката, който е предоставен за разглеждане и за мнение
Предложение за проект
ЕТИЧЕН КОДЕКС НА АДВОКАТА
Висшият адвокатски съвет в изпълнение на чл.121,ал.1 от Закона за адвокатурата, съобразявайки се с Директивите на Европейския съвет и Кодекса за деонтологията на адвокатите от Европейския съюз, приет от Съвета на Европейските адвокатски съвети /ССВЕ/ на 28.10.1988 г. и изменен на 28.11.1998 г. и на 06.12.2002 г., и ръководен от дълбокото убеждение, че при упражняването на професията си българските адвокати трябва да бъдат водени не само от задължението си да спазват правото, закона и утвърдените традиции, но и че трябва да бъдат носители на най-висшите нравствени добродетели, които изключват всяка сянка на съмнение върху почтеността и гражданското и правно съзнание на българската адвокатура,
ПРИЕ ЕТИЧЕН КОДЕКС НА АДВОКАТА
1.ВЪВЕДЕНИЕ
1.1.Мисията на адвоката
В правовата държава и в обществото, основано на уважение към правото, адвокатът изпълнява важна роля. Неговите задължения не започват и не свършват с предвиденото в закона. Тези задължения произтичат от историята и традициите на вековната професия. Адвокатът трябва да служи на интересите на правосъдието, а едновременно и на тези, чиито права и свободи са му поверени да отстоява и защитава. Уважението към адвокатската дейност е съществено условие за спазването на законността и демокрацията.
За да може да бъде спечелено и запазено това уважение, при изпълнението на своите функции адвокатът трябва да изпълнява непрестанно многообразните си правни и морални задължения /понякога в конфликт едно към друго/ към:
- клиента;
- съдилищата и другите власти, пред които адвокатът защитава каузата на своя клиент или действа от негово име;
- адвокатсата професия като цяло и в частност към всеки колега;
- обществото, за което съществуването на свободна и независима професия, обвързана от собствените си правила, е съществено средство за опазване на правата на човека и гражданина, евентуално противопоставени на силата на държавата и на известни интереси на обществото.
1.2.Естество на правилата за професионално поведение
1.2.1. Правилата за професионално поведение чрез доброволното им приемане са предназначени за осигуряването на точното изпълнение на функциите на адвоката, които са признати за съществено необходими във всички цивилизовани общества. Затова неспазването на тези правила от адвоката води до неговата дисциплинарна отговорност.
1.2.2.Дисциплинарната отговорност е така организирана, че съответните санкции са ефективни, мотивирани и съобразени със степента на нарушенията.
1.3.Цел на кодекса
Кодексът е съобразен с установените от закона правила за поведение и с традициите на адвокатурата. Интеграцията в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, мондиализацията и нарастването на международната дейност на адвокатите налагат съобразяването с тези правила, които са общоприети в международната общност, подчинена на правото и морала.
2.ОБЩИ ПРИНЦИПИ
2.1.Независимост
2.1.1.Упражняването на адвокатската професия се основава на независимостта на адвоката. Тя е наложена поради множеството задължения, които са му възложени и които той е поел. Това предпоставя да бъде напълно свободен от всякакво чуждо влияние, включително и от въздействието, което може да последва от негова лична заинтересованост.
Независимостта е необходима за доверието в правораздаването изобщо, толкова необходимо, колкото е и необходима безпристрастността на съдията.
Адвокатът трябва да избягва всякакво посегателство на неговата независимост и да не нарушава професионалната етика с оглед на това да се хареса на клиента, съда или на трето лице.
2.1.2.Независимостта е необходима както при участието на адвоката в съдопроизводството, така и в цялостната му правна дейност. Съветът, който адвокатът дава на клиент, няма стойност, ако е даден само за спечелване на благоразположението му, в негова угода или в личен интерес, или под чуждо въздействие.
2.2.Доверие и нравствена непоквареност
Доверието е основата, на която се изграждат взаимоотношенията между адвокат и клиент. Такива отношения не могат да съществуват, ако има съмнение в честността, личното достойнство, почтеността и искреността на адвоката.Притежаването на тези добродетели съставлява професионално задължение за адвоката.
2.3.Довереност и професионална тайна
2.3.1.От естеството на мисията на адвоката е той да бъде пазител на тайните на своя клиент и адресат на поверителни сведения. Без сигурност в поверителността не може да съществува доверие. Професионалната тайна следователно е всепризната като основно и първостепенно право и задължение на адвоката. Задължението на адвоката относно професионалната тайна служи на интересите както на съдопроизводството, така и на тези на клиентите. Следователно тя се нуждае и от закрилата на държавата.
2.3.2.Адвокатът трябва да пази в тайна всяко поверително сведение, което е узнал в рамките на своята професионална дейност.
2.3.3.това задължение не е ограничено във времето.
2.3.4.Адвокатът трябва да изисква съблюдаването на професионалната тайна и от своя персонал, и отвсяко лице, с което си сътрудничи в професионалната си дейност.
2.4.Спазване на правилата за етично поведение на други адвокатски колегии
В приложение на правото на Европейския съюз адвокатът на държава-членка е длъжен да спазва правилата на поведение на адвокатурата на държавата, в която упражнява дейността си. Адвокатът има задължение да се осведоми за тези правила, на които е подчинен при изпълнението на специфична дейност.
2.5.Несъвместимост
2.5.1.За да може адвокатът да упражняват функциите си с необходимата независимост и по начин, съобразен със задълженията за учасие в правораздаването, упражняването на някои професии или длъжности е несъвместимо с адвокатската професия.
2.5.2.Адвокатът, който представлява или защитава клиент пред правосъдни органи или публични власти на приемаща държава-членка, спазва правилата за несъвместимост, приложими спрямо адвокатите от тази държава-членка.
2.5.3.Адвокатът, установил се в приемаща държава-членка, който желае да участва пряко в търговска или друга дейност, различна от адвокатската професия, е длъжен да спазва правилата за несъвместимост , приложими спрямо адвокатите от тази държава-членка.
2.6.Разгласа
2.6.1.На адвоката е разрешено да осведомява обществото за дейността, която предлага да извършва, стига сведенията да бъдат точни, незаблуждаващи и незасягащи професионалната тайна и другите съществени принципи на професията.
2.6.2.Личната разгласа от адвокат, в каквато и да е използвана медия като печат, радио, телевизия, електронна комуникация и др., е позволена доколкото са спазени изискванията на чл.2.6.1.
2.7.Интерес на клиента
Като спазва законните и етични правила адвокатът има задължението да защитава винаги по най-добрия начин интересите на своя клиент, дори и пред своите собствени интереси, пред тези на колега или пред тези на професията изобщо.
2.8.Ограничаване на отговорността на адвоката спрямо клиента
В рамките, позволени от закона, адвокатът може да ограничи своята отговорност към клиента си съобразно правилата на настоящия кодекс.
2.9.Равнопоставеност
Адвокатът е длъжен да спазва законите против дискриминацията от каквото и да е естество, основана на пол, раса, етническа принадлежност, цвят на кожата, религия, убеждения или сексуална ориентация, в работата си с персонал, други адвокати, клиенти и каквито и да са трети лица.
3.ОТНОШЕНИЯ С КЛИЕНТИТЕ
3.1.Установяване и приключване на отношенията с клиента
3.1.1.Адвокатът действа само по пълномощие на своя клиент, освен в случаите, когато е натоварен от друг адвокат, представляващ този клиент или от компетентния орган.
Адвокатът трябва да положи подходящите усилия, за да узнае идентичността, компетентността и правомощията на лицето или на органа, който го оправомощава, когато особени обстоятелства сочат, че данните за идентичността, компетентността и правомощията са несигурни.
3.1.2.Адвокатът съветва и защитава клиента си своевременно, добросъвестно и грижливо. Той поема лично отговорността за изпълнението на задачата, която му е поверена. Той осведомява клиента си за развитието на възложената му работа.
При нарушение на това правило дисциплинарната отговорност се носи лично от съдружника в адвокатското съдружие и адвокатското дружество.
3.1.3.Адвокатът не може да поема работа, за изпълнението на която знае или е длъжен да знае, че не притежава необходимите знания и компетентност, освен ако ще си сътрудничи с адвокат, притежаващ тези знания и компетентност.
Адвокатът не може да приеме работа, когато е в невъзможност да я изпълни своевременно поради своята натовареност.
Адвокатът, който упражни правото си да изостави поръчка на клиент, трябва да се увери, че клиентът му може да намери съдействието на колега повреме, необходимо за избягване на каквото и да е увреждане.
3.1.4.Адвокатът, който упражнява правото си да се откаже от поетата защита, е длъжен своевременно да стори всичко необходимо клиентът му да не понесе никакви вреди и да може да осигури правото си на защита или на получаване на правна помощ от друг адвокат.
3.2.Конфликт на интереси
3.2.1.Адвокатът не може да бъде нито съветник, нито представител или защитник на повече от един клиент в едно дело /случай/, ако има конфликт на интересите на тези клиенти или сериозно опасение за възникване на такъв конфликт.
3.2.2. Адвокатът трябва да се въздържи да се занимава с работи на свои клиенти, когато възникне конфликт на нтереси, когато професионалната тайна може да бъде нарушена или когато има опасения за липса на пълна независимост.
3.2.3.Адвокатът не може да поема работа на клиент, ако има опасност тайната за сведения, дадена от по-стар клиент да бъде нарушена или когато знанието на адвоката на работите на стар клиент би възползвало новия клиент по неоправдан начин.
3.2.4.Когато адвокати действат групово / адвокатско съдружие, адвокатско дружество, договори между адвокати и адвокатски дружества/, правилата по чл.3.2.1. – 3.2.3. намират приложение за групата за нейната цялост и за всичките и членове поотделно.
3.3.Пакт за “quota litis”
3.3.1.Адвокатът не може да определя хонорарите си на основата пакт “de quota litis”.
3.3.2.Пактът “de quota litis” е съглашение, постигнато между адвоката и неговия клиент преди окончателното приключване на интересуващата този клиент работа, по силата на което клиентът се задължава да предаде на адвоката част от резултата от работата, представляваща било парична сума, било друга облага.
3.3.3.Не съставлява такъв пакт съглашението, което предвижда определянето на хонорар в зависимост от стойността на спора, с който е натоварен адвоката, ако той е съобразен с официална тарифа или ако е приет от адвокатския съвет, при който е вписан адвокатът.
3.4.Определяне на хонорарите
3.4.1.Адвокатът трябва да уведоми клиента си за пълния размер на искания от него хонорар, който трябва да бъде справедлив и оправдан.
3.4.2. Ако няма сключено между адвоката и клиента допустимо от закона съглашение, начинът на определяне на хонорара трябва да бъде съобразен с правилата на колегията.
3.5.Предплащане на хонорари и разноски
Когато адвокат поиска предплата срещу разноски и/или хонорари, тя не трябва да превишава разумно определен размер на хонорарите и на вероятните разходи във връзка с възложената работа.
Ако не е направено поисканото предплащане, адвокатът може да се откаже или оттегли от работата като спази изискванията на чл.3.1.4.
3.6.Поделяне на хонорарите с лице, които не е адвокат
3.6.1.Заплатеното на адвоката възнаграждение не може да се поделя с друго лице, с изключение на случаите, в които е разрешено сдружаването на адвокат с други лица.
3.6.2.Правилото на чл.3.6.1. не се прилага за сумите, с които адвокат удовлетворява наследници на починал колега или оттеглил се от професията колега в качеството на приемник на работата им.
3.7.Определяне на хонорара съобразно стойността и ползването на правна помощ
3.7.1.Адвокатът трябва да се стреми да постигне разрешение на спора на своя клиент, което да съответства на стойността на работата и то в удобно време, да му даде съвет относно целесъобразността за постигане на спогодба и/или за прибягване до алтернативни решения за приключването на спора.
3.7.2.Когато клиентът отговаря на условията за получаване на служебна правна помощ, адвокатът трябва да го осведоми за тази възможност.
3.8.Клиентски средства
3.8.1.Когато на адвоката са предоставени средства за сметка на клиентите му или на трети лица, /наричани по-долу “клиентски средства”/, той е длъжен да спазва следните правила:
3.8.1.1. Клиентските средства трябва да бъдат държани по сметка в банка или лицензирана сходна институция, освен ако клиентът изрично или имплицитно е разрешил да получат друго предназначение.
3.8.1.2.Всяка сметка, открита на името на адвоката, по която се влагат клиентски средства, трябва да показва в наименованието си, че вложените в нея средства се държат за сметка на клиента/ите на адвоката.
3.8.1.3.Сметките на адвоката, в които са внасяни клиентски средства, трябва постоянно да имат покритие в размер най-малко на цялата сума на клиентските средства, предадени на адвоката.
3.8.1.4.Клиентските средства трябва да се предават незабавно на клиентите или според определените от тях условия.
3.8.1.5.Освен по силата на нормативни разпоредби в обратен смисъл, по нареждане на съда или при изрично или подразбиращо се съгласие на клиента, за когото се извършва плащането, са забранени всички плащания с клиентски средства за сметка на клиента в полза на трето лице, включително и
а/плащанията, направени на един клиент или за един клиент със средства, принадлежащи на друг клиент;
б/плащането на хонорарите на адвокатите.
3.8.1.6.Адвокатът дължи пълна и точна сметка за всички операции с клиентските средства като разграничава клиентските средства от другите суми, които държи и ги предава на клиента при поискване.
3.8.1.7.Компетентните държавни органи имат право да преглеждат и проверяват при зачитане на професионалната тайна документите относно клиентските средства с оглед на установяване на спазването на въведените относно тези средства правила и евентуалното налагане на санкции при нарушаването им.
3.8.2.Като се има предвид казаното по-долу и без нарушаването на правилото по чл.3.8.1. адвокат, който държи клиентски средства, трябва да спазва правилата за влагането им на адвокатурата на държавата по произход при упражняване на дейността си в друга държава.
3.8.3. Адвокат, който упражнява дейност в друга държава със съгласието на органите на българската адвокатура в и на адвокатурата на приемащата държава, може да се съобразява изключително с правилата в приемащата държава, без да държи сметка за правилата за българската адвокатура. В този случай адвокатът е длъжен да стори необходимото за уведомяването на клиентите си, че спазва правилата, приложими в приемащата държава.
3.9.Застраховка срещу професионална отговорност
Адвокатът е длъжен да се застрахова съгласно Закона за адвокатурата и наредбите на ВАС
4.ОТНОШЕНИЯ СЪС СЪДИЛИЩАТА
4.1.Отношения със съдилищата
Адвокатът трябва да спазва правилата на поведение на съда или юрисдикцията, пред които се явява.
4.2.Състезателно съдебно производство
Адвокатът при всяко положение трябва да спазва принципа на състезателност в съдебния процес. Той не може, например, да влезе във връзка със съдия по повод на дело, без предварително да уведоми адвоката, представител на противната страна или да представя доказателства, бележки или документи на съдията, без да ги доведе до знанието на адвоката на другата страна, освен ако подобни действия са разрешени според приложимите съдопроизводствени правила. Адвокатът не трябва да оповестява или представя пред съда предложение за спогодба по делото, направено от другата страна или нейния адвокат, без изричното съгласие на адвоката на другата страна.
4.3.Поведение в съда
Като засвидетелства уважение и почтителност към съда адвокатът защитава интересите на своя клиент почтено и без страх, без оглед на своите собствени интереси или на някакви последици за себе си или за друго лице.
4.4.Невярна или подвеждаща информация
Никога адвокатът не трябва да дава на съда невярно сведение или такова от естество да го въведе в заблуждение.
4.5.Приложение спрямо арбитрите и други лица
Правилата, приложими в отношенията на един адвокат със съдията, се прилагат също и в отношенията му с арбитър, експерт или всяко друго лице, натоварено дори в отделен случай да подпомага съдията или арбитъра.
5.ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ АДВОКАТИ
5.1.Колегиалност
5.1.1.Колегиалността изисква отношения на доверие между адвокатите в интерес на клиента и за избягване на ненужни процеси, както и на всяко друго поведение, годно да навреди на репутацията на професията. Колегиалността обаче никога не може да оправдае противопоставяне на интересите на професията на интересите на клиента.
5.1.2.Адвокатът е длъжен да приема всеки адвокат от чужда страна като колега и да се отнася с уважение, учтивост и лоялност към него.

Изтегляне 402.86 Kb.

Сподели с приятели:

1 2 3