Северноамерикански гарван Аз създавам красота

Изтегляне 24.87 Kb. страница 1/4 Дата 17.08.2023 Размер 24.87 Kb. #118448

Навигация на страницата:

• Фолклор

Северноамерикански гарван – Аз създавам красота Едно малко използвано лекарство, може би поради слабото му познаване. Доказването на Corvux corax principalis (sanguis) на Грег Бедейн1 е частично публикувано в American Homeopath, 1998. В тази статия има превод на някои моменти. Фолклор Малко са създанията, издигнати до нивото на божествата от човешката раса и едно от тях е Гарванът, чието дълбоко и, както изглежда, божествено влияние, обикаля земното кълбо от началото на времето. Смятан от орнитолозите за най-интелигентната сред птиците, пакостливите подвизи на гарвана са изобилстващи, дори легендарни. Индианските племена Бела бела, Квакиутл, Тлингит, Хайда и Тишман, обитаващи Североизточното крайбнежие на Тихия океан (назовавам само част от многото), имат безброй легенди за Гарвана – от участието му в сътворяването на света до многото сведения за поведението на гарвана, отнасящи се до всеки аспект от племенния живот. За Северноамериканските индианци Гарванът е бил богоподобно същество и древният им фолклор отразява богато посвещаване както на цветната индивидуалност на Гарвана, така и на неговото идиосинкратично поведение. Легендата за Бран обяснява защо в Обединеното кралство вярват, че гарваните успешно са предпазвали цялата Британска империя от нападения и унищожение в продължение на хиляда години (тя ми бе разказана от Пазителя на гарваните на английската кралица, мистър Коуп, в телефонен разговор на 14 март 1996): Всичко е започнало с легендата за Бран. Виждате ли, Бран бил келтски водач, който бил ранен смъртоносно в борбите срещу ирландците. Неговите мъже го пренесли обратно в Уелс, където той умрял в ръцете на жена си, чието име било Брануин (което означава „Белия гарван“ на келтски). Скоро и тя умряла, от скръб. Последователите на Бран пренесли тялото му в Лондон и го погребали на Белия хълм, където днес се намират Бялата кула, или Тауър в Лондон. Погребан бил с лице към Ламанша. Един ясновидец предупредил краля, че докато Бран лежи там необезпокояван, всичко ще бъде наред с Англия, но ако бъде преместен, ще настъпи катастрофа (а през следващите десетилетия го местели на няколко пъти). Някъде около 1078 година настъпило Норманското нашествие; норманите построили Бялата кула (най-стария британски кралски дворец, обитаван между 1078 и 1605 година) върху мястото, където бил погребан Бран; оттогава насетне той останал там в покой, там се съхранявала и английската корона. Носели се слухове, че един бял гарван от голямо ято гарвани, които живеели на върха на кулата, бил реинкарнация на вярната съпруга на Бран, Брануин, която се била завърнала, за да бди над него и над неприкосновеността на Британската империя. Тази приказка била внимателно доверена на Чарлз Втори по време на неговата коронация през 1661. Когато посетил Тауър, за да види как върви подготовката за коронацията, той попитал новоназначения кралски астроном, какво прави около Бялата кула. „Гоня птиците около кулата, сир, защото ми пречат да наблюдавам звездите“ – отговорил астрономът. „Спрете веднага“ – наредил Чарлз, вслушвайки се в легендата за Бран. Оттогава до ден днешен, по кралска заповед шест гарвана постоянно се пазят на Лондонския Тауър, „за да наблюдават нещата“… Тони Ейнджъл, авторът на “Ravens, Crows, Magpies and Jays”, пише така: „… Трудно е да си представим, че някой, претендиращ чувствителност, не би признал забележителната консолидация на тези птици, тяхната високо еволюирала животинска социална система, физически апарат, умения и красота. Те демонстрират загадъчна способност да поддържат здрава популация в рамките на носещата способност на избраната от тях околна среда2. До известна степен, може би по-висока, отколкото повечето от нас биха допуснали, ние откриваме, че това интелигентно птиче семейство не е много по-различно от нас самите. Техните фобии са като нашите собствени. В семействата им се водят счепквания, между отделните кланове се води война, когато някой клан се опита да посегне на местообитанието на друг. Животът им представлява борба за идентичност в тяхната социална йерархия и оцеляване в избраното от тях биологично общество. Също като нас, те изглежда изпитват мимолетни моменти на радост, когато спечелят партньор; тогава играта е спечелена, стомахът е пълен, а слънцето стопля гърбовете им. Има и един заинтригуващ елемент в гарвановите птици, и той лежи в неизвестното. Тези птици са повече от описанието им по тегло, мерки, цвят и местообитание, защото зад техните кехлибарени очи се крият отговорите на въпроси, които ние може би никога няма да зададем.“ Изтегляне 24.87 Kb. Сподели с приятели: