Богословка
Що сме пъти путували,
що сме друми друмували,
темни нощи нощували,
босилкови китки потъпкали,
кавръм калпаци изпомачкали,
дрянови криваци изпочупили,
дорде стигнем до тоз стар станеник,
стар станеник господиник.
Ние го мислехме за зъл човек,
да скочи да се кара, да се бие с нас.
А той бил добър човек,
добър човек сам си господ.
Скочи бос на крака, гол на глава,
бръкна в дълбоки джобове,
извади златни нахтари,
отвори чимшир порти, та ни веде приведе
на божа велика трапеза,
та ни дари добри дари -
сливенското кило, кило и половина
все жълти жълтици.
Че се видяхме като сокол в ширине,
като рибе в дълбине,
като малка мома в бащини си равни двори.
Че му се славата чула разчула
през девет земи в десета.
Че му дошли от три земи три бъклички,
три бъклички калеснички.
Първа бъкличка да венчава
млади булки ристиянки,
Втора бъкличка да кръщава
малки деца ристиянчета,
трета бъкричка да кръщава
малки деца еврейчета,
да ги вери ристиянчета.
Венчал, що венчал,
кръстил, що кръстил,
верил, що верил...
Малко дете ристиянче
в люлка лежи.
Майка му мине-замине,
залюля го и му дума:
Расни, синко, да пораснеш,
вити стръгички да направиш,
бели козички да доиш.
Расна-порасна, не направи вити стръгички
белш козички до дои,
ама взе ковано криваче,
дряново кавалче.
Че отиде татък долу край чешмата,
дето малки моми платно белят.
Там завари най-малката мома
на баща и на майка -
на девендесе и девет години.
То малко посвири,
тя множко потропа.
Вечерта се върна малка мома -
кравите неиздоени, телците неизкарани.
Майка й много се ядоса,
грабна кобиличката,
че я погна по уличката:
Ой дъще, дъще, клета дъще,
що не си издоила кравите,
що не си изкарала телците,
по колашки пости в дългите нощи
що не си прела, прела и тъкала,
чеиз да имаш, да не стоиш мома
до девендесе и девет години!
Като няма що да прави,
тя грабна мотиката,
отиде на баира да копа
една голяма дупка,
дано излезе господ да я убие.
Не излезе господ да я убие,
излезе един зелен гущер,
че я ухапа по челето...
Туй наздраве на таз къща!
Тоз кравай вят недовят, сят недосят,
месен недомесен, печен недопечен,
на нас наречен.
Дружина, амин!
Амин!
Сподели с приятели: |