Адвокат, облечен с нашето естество

Божите запаси и дарове за нас са без лимит. На самият трон на благодатта седи Този, Който ни позволява да Го наричаме Татко. Поставил е до олтара Си Адвокат, облечен в нашето естество. Като наш Заместник, Христовата цел е да ни представи пред Бога като Свои синове и дъщери. Той се застъпва за всички, които Го приемат. Със собствената Си кръв е платил откупа за тях. Благодарение на заслугите Си Той им дава правото да станат членове на царското семейство, деца на Небесния Цар. И Отец изявява Своята безкрайна любов към Христос, като посреща и приема Неговите приятели като Свои приятели. Удовлетворен е от принесената жертва. Прославен от въплъщението, живота, смъртта и посредническото служене на Своя Син.

В Христовото име нашите молитви се издигат до Отец. Той се застъпва за нас и разтваря всички съкровища на Своята благодат в наша полза, за да им се радваме и да ги даряваме и на другите.

Христос е свързващото звено между Бога и човека. Той поставя заслугите на цялата Своя праведност на страната на смирения молител. Застъпва се за човека, а човекът, нуждаещ се от небесна помощ, се моли за себе си в присъствието на Бога, като използва влиянието на Този, Който е дал живота Си за света. Когато отдаваме пред Бога своята признателност за Христовите заслуги, нашите молитви са „поръсени с благоухание”. Идвайки при Отец в името на Христос, Той ни поставя близо до Бога, обгръщайки ни с човешката Си ръка. А Божествената Му ръка се държи за трона на Безкрайния. Поставя заслугите Си като сладък тамян, в кадилницата в ръцете ни, за да насърчи нашите молитви.

За да Го познавам

7 Май

Безценният бисер

Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери; и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, що имаше, и го купи (Мат.13:45,46).

Този божествен бисер представлява безценното съкровище на Христос, подобно на златото, скрито в нивата. В Христос имаме всичко, което ни е нужно в този живот и което би ни донесло радостта на бъдещия свят. Всичките пари на света не могат на купят дара на мира, покоя и любовта. Тези дарове са ни осигурени чрез вяра в Христос. Не можем да ги купим от Бога; нямаме с какво да ги купим. Ние сме собственост на Бога, защото умът, душата и тялото ни са изкупени чрез жертвата на Божия Син.

Тогава, какво означава да си купиш вечно съкровище? Това е просто да върнеш на Исус Неговото и да Го приемеш в сърцето си с вяра. Това е сътрудничество с Бога; носене на Христовото иго, вдигане на Неговото бреме. Господ Исус оставя настрана царската Си корона, напуска Своя трон, облича божествеността Си с човешко естество, за да въздигне човешката раса. Той така високо оценява възможностите на човеците, че става техен Заместник и Гарант. Хвърля върху човека собствените Си заслуги и така го издига до състояние, достойно за присъствието на Бога.

Христос е помазаната Жертва. Той напуска небесната слава, разделя се със Своите богатства, оставя настрана почестите не за да породи любов и грижа към човека в Божието сърце, а за да изяви вече съществуващата любов в сърцето на Отец. Исус плаща цената, приема човешки вид, съгласява се на живот в бедност и унижение, за да потърси и да спаси погиналото.

Чрез Христовата благодат можем да получим сила и зрялост, така че макар сега да сме несъвършени, един ден да имаме пълнота в Него. Отдали сме себе си във властта на Сатана, но Христос е дошъл да ни изкупи и освободи. Не можем да представим някакви свои заслуги пред Бога. Единствено чрез Неговата благодат – безплатния Божи дар в лицето на Христос – можем да се спасим.

За да Го познавам

…то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, от начало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тези, които бяха го чули (Евр.2:3).

Божествения Автор на спасението не оставя нищо недовършено в Своя план; всяка фаза от него е съвършена. Греховете на целия свят са положени върху Исус. Бог придава велика стойност на страдащото човечество в лицето на Исус, като опрощава целия свят чрез вяра в Заместника. И най-виновните не трябва да се страхуват дали Бог ще им прости, тъй като благодарение на съвършената Божествена жертва нарушението на Закона ще бъде опростено. Чрез Христос грешникът може да се завърне към своята вярност спрямо Бога.

Колко чуден е изкупителният план в своята простота и пълнота. Не само осигурява пълно опрощение за грешника, но и го възстановява, като осигурява пътя, по който той да бъде приет като Божи син. Чрез послушанието си човекът може да получи любовта, мира и радостта. Неговата вяра ще го свърже в слабостта му с Христос, Източника на небесна сила, и чрез Неговите заслуги ще намери одобрението на Бога. Защото Христос е удовлетворил изискванията на Закона и е предал Своята праведност на каещата се и вярваща душа.

Каква любов, каква чудна любов е изявена от Божия Син! Христос вдига грешника от най-долното състояние на деградация и го очиства, умива и облагородява. Съзерцавайки Исус, грешникът се променя и е издигнат до пълна степен на достойнство – дотам, че да седне с Христос на Неговия трон.

Спасителният план осигурява помощ за всяка спешна нужда и за всеки копнеж на душата. Ако нещо в него е недостатъчно, грешникът би могъл да намери някакво извинение за това, че е пренебрегнал клаузите на Закона. Но безграничният Бог познава всяка човешка нужда и е осигурил всичко необходимо за задоволяването й. В такъв случай какво грешникът би могъл да каже във великия ден на последния съд в свое оправдание за това, че е отказал да обърне внимание – сериозно и старателно внимание – на предложеното му спасение?

За да Го познавам

9 Май

Вяра, която очиства живота

Но ти, човече Божи, бягай от тези неща и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта. Подвизавай се в доброто войнстване на вярата; хвани се за вечния живот, на който си бил призван, като си направил добрата изповед пред мнозина свидетели (1Тим.6:11,12).

Мнозина проповядват, че всичко необходимо за спасението е да вярваш в Исус, но какво казва Словото на истината? „Вяра без дела е мъртва“ (Яков 2:26). Трябва да се „подвизаваме в доброто войнстване на вярата, да се хванем за вечния живот“, да вземем кръста си, да се отречем от себе си, да се борим против плътта и да вървим ежедневно по стъпките на Изкупителя.

Фатална грешка е да се мисли, че няма нищо, което да се направи, за да се сдобием със спасението. Трябва да сътрудничим на небесните ангели. Има кръст, който трябва да се носи по пътеката, стена, която да се измери, преди да влезем във вечния град, стълба, която да бъде изкачена, преди да стигнем до бисерните порти. И когато осъзнаем своята неспособност и слабост, и извикваме за помощ, небесен глас ще слезе над нас от небесните висини, за да ни каже: „Хвани се за силата Ми“ (Ис.27:5).

Великата борба, която бушува между Христос и Сатана, се подновява за всяка душа, която напуска черното знаме на принца на тъмнината, и се присъединява към окървавеното знаме на Княз Емануил. Лукавият ще използва най-фината измама, за да отклони от верността им тези, които са предани на Небето. Затова трябва да вложим всички свои сили в служба на Бога и тогава ще бъдем опазени от падане в клопката на врага.

Всяка линия на поведение, която отслабва нашите физически или умствени сили, ни прави негодни да служим на Създателя си. Нужно е да обичаме Бога с цялото си сърце и ако гледаме единствено на Неговата слава, ще ядем, пием и ще се обличаме със страхопочитание към Божествената Му воля. Всеки човек, който истински осъзнава какво означава да си християнин, ще очиства себе си от всяко нещо, което го прави слаб и го омърсява. Всичките му житейски навици ще са в съгласие с изискванията на Словото на истината. И не само ще вярва, но и ще изработва спасението си със страх и трепет, поддавайки се на променящата сила на Светия Дух.

За да Го познавам

Има много хора, изповядващи се за Христови последователи, които не са изпълнители на Неговото Слово. Не го харесват, защото то им представя такова служене, което не им допада. Не обичат сериозните порицания и ревностните апели. Не обичат правдата, но са управлявани и ръководени от собствените си погрешни, човешки импулси.

От голямо значение е как служим на Бога. Момчето, което с мъка и по задължение учи уроците си, никога няма да бъде добър ученик. Човекът, който твърди, че спазва Божиите заповеди, защото е длъжен да го прави, никога няма да влезе в радостта на послушанието.

Ароматът и същността на послушанието са израз на спазване на вътрешен принцип – любов към правдата, любов към Божия закон. Същността на правдата е вярност към нашия Изкупител – да вършиш правилното, защото е правилно. Когато Божието Слово е бреме, защото прерязва директно човешките наклонности, тогава религиозният живот не е християнски живот, а хомот, насилствено послушание. Цялата чистота и благочестие на религията остават настрана.

Осиновяването в Божието семейство ни прави деца, а не роби. Когато Христовата любов влезе в сърцето, ние се стремим да подражаваме на характера на Исус. Колкото повече изучаваме Неговия живот с покорно сърце, толкова повече се уподобяваме на Него. В сърцето на всеки истински изпълнител на Словото Светият Дух влива ясно разбиране. Колкото повече разпъваме на кръст своите себични практики, като отнасяме благословенията си и до другите, толкова повече у нас ще бъдат утвърдени и умножени небесните дарове. Ще израснем в духовността си, в търпението, в твърдостта, в смирението и добротата си. Зад локомотива не се свързват просто верига от вагони – те се движат по същите релси като локомотива. Кого следваме ние?

За да Го познавам

„Пребъдвайте в Мен“ са думи от съществено значение. Пребъдването в Христос означава жива, ревностна, новородена вяра, която действа с любов и очиства душата. Това е постоянно приемане на Христовия Дух, живот на безрезервно посвещение в служба за Бога. Там, където съществува този съюз, идват и добрите дела. Животът на лозата ще се изяви в ароматен плод по клонките. Непрекъснатият поток на Христовата благодат ще ви благослови и ще ви направи да бъдете за благословение, докато можете заедно с апостол Павел да кажете: „Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мен“ (Гал.2:20).

Светият съюз с Христос ще обедини братята в най-дълготрайните връзки на християнско приятелство. Сърцата им ще бъдат докоснати с Божествена съпричастност един към друг. Студенината, разногласията, борбите няма да имат никакво място сред учениците на Христос. Те са приели една вяра. Присъединили са се да служат на един Господ, да участват в една и съща битка, да се стремят към една и съща цел, и да триумфират за една и съща кауза. Изкупени са с една и съща скъпоценна кръв и са изпратени да прогласяват една и съща вест за спасение.

Хората, които постоянно черпят от силата на Христос, ще притежават Неговия Дух. Няма да са небрежни в думи или в поведение. Пребъдващо чувство за това колко много е струвало тяхното спасение със саможертвата на възлюбения Божи Син ще почива върху душите им. Като свежа и ярка картина сцените от Голгота ще стоят в умовете им, и сърцата им ще станат меки и покорни поради чудната изява на Христовата любов към тях. Ще гледат на другите като изкупени с Неговата скъпоценна кръв и обединени в Христос. Ще бъдат благородни, възвишени и свети, заради тази своя връзка с Него. Смъртта на Христос на Голгота трябва да ни кара да оценяваме другите, както го прави Той. Неговата любов въздига стойността на всеки мъж, жена и дете.

За да Го познавам

12 Май

Живот на сила

… трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докато е ден; иде нощ, когато никой не може да работи (Йоан 9:4).

Християнският живот не се основава само в проявяването на смирение, търпение, кротост и доброта. Човек може да притежава тези ценни качества, и в същото време да бъде безсилен и апатичен – почти безполезен, когато нещата станат трудни. На такъв човек му липсват позитивизъм и енергия, твърдост и сила на характера, които биха му помогнали да устоява пред злото и биха го превърнали в силен инструмент за Божието дело.

Исус е нашият пример във всичко и е ревностен и верен Работник. Той е поставил началото на Своя живот на полезност още в детството Си. На 12-годишна възраст вече върши „делото на Своя Отец“. Между 12-та и 30-та Си годишнина, преди да пристъпи към публичното Си служене, Той води живот на активно трудолюбие. Христос никога не е бил ленив. Негови са думите: „Аз трябва да върша работата на Този, Който Ме е пратил“. Страдащите хора, които идват при Него, не са отпратени, без да са облекчени страданията им. Той се запознава с всяко сърце и знае как да послужи на нуждите му. Любящи думи излизат от устните Му, за да утешава, насърчава и благославя. Великите принципи на Небесното царство са изявявани пред тълпите с толкова простички думи, че да бъдат разбрани от всеки.

Исус е тих и несебичен Служител. Не търси слава, богатства или аплодисменти, нито мисли за своето удобство и удоволствие. Не бяга от грижи и отговорности, както правят мнозина, изповядващи се за Негови последователи.

Изискванията на Христос за нашето служене се подновяват всеки ден. Колкото и пълно да е било посвещението ни при нашето обръщане, то не би ни било от полза, ако не се подновява ежедневно. Посвещение, което обгръща настоящето, е свежо, истинско и прието от Бога. Нямаме седмици и месеци на разположение; утрешният ден не е наш, защото още не сме го получили, но днес можем да работим за Исус. Днес можем да положим плановете и целите си пред Него, за да ги провери и одобри. Днес е Божия ден и вие сте наетият от Него работник.

За да Го познавам

13 Май

Исус е всичко за нас

А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление (1Кор.1:30).

Израстването в познание на Христовия характер е това, което освещава душата. Схващането и оценяването на чудното дело на Неговата жертва променя този, който размишлява върху спасителния план. Съзерцавайки Христос, той се променя в същия образ, от слава в слава, чрез помощта на Господния Дух. Съзерцаването на Исус се превръща в облагородяващ, пречистващ процес. Съвършенството на Христовия характер е вдъхновение за християнина. Христос никога не трябва да напуска съзнанието ни. Ангелите говорят за Него: „Ще Го наречете Исус; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им“ (Мат.1:21). Исус, скъпоценният Исус! Увереност, помощ, сигурност и мир са в Него! Той разпръсква всички наши съмнения и е Гарант за всички наши надежди. Колко безценна е мисълта, че наистина можем да бъдем участници в Божественото естество, съгласно което можем да побеждаваме, както Христос побеждава! Исус е пълнотата на нашите очаквания. Той е мелодията на нашите песни, сянката на могъща скала в суха земя. Той е жива вода за жадната душа. Наше убежище в бурята. Нашата правда, освещение и изкупление.

Силата на Христос трябва да бъде утехата, надеждата, венецът на радост за всеки, който Го следва в своите битки и житейски борби. Този, който вярно следва Божието Агне, отнемащо греховете на света, може да вика, напредвайки в пътя си: „И тази победа, която е победила света, е спечелила нашата вяра“ (1Йоан.5:4)

Каква е тази вяра, която побеждава света? Това е вярата, която прави Христос твой личен Спасител – вярата, осъзнаваща твоята безпомощност, пълната ти неспособност да се спасиш сам. И тя се хваща здраво за Помощника, единствения способен да спасява. Той е твоята единствена надежда. Това е вяра, която няма да бъде обезсърчена, която чува гласа на Христос: „Радвайте се, Аз победих света и Моята Божествена сила е ваша. Ето, Аз съм всякога с вас“.

За да Го познавам

14 Май

Идването на Утешителя

И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века. Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва във вас, и във вас ще бъде (Йоан 14:16,17).

Христос тръгва за Своя дом в небесните дворове, но уверява учениците Си, че ще им изпрати Утешителя, Който ще пребъдва с тях завинаги. Те могат да положат пълното си доверие в ръководството на този Утешител. Той е Духът на истината; но тази истина светът нито може да разбере, нито да я приеме.

Христос желае учениците Му да осъзнаят, че не би ги оставил като сираци. „Няма да ви оставя безутешни – казва Той. – Ще дойда при вас“ (Йоан 14:18). Славна и скъпоценна увереност за вечния живот! Макар и отсъстващ тук на земята, тяхната връзка с Него ще остане като тази между родител и дете.

Думите, изречени към учениците, достигат и до нас. Утешителят е също и наш по всяко време и навсякъде, във всичките ни скърби и болки, когато всичко изглежда мрачно, бъдещето е неясно и ние се чувстваме безпомощни и самотни. Това са моментите, когато Утешителят ще бъде изпратен до нас в отговор на молитвата на вяра.

Няма друг утешител като Христос – толкова нежен и верен. Той се трогва от нашите трудности. Неговият Дух говори на сърцето. Обстоятелства може да ни разделят с приятелите ни; широкият и бурен океан може да застане между тях и нас. И макар истинското им приятелство все още да съществува, за тях може да е невъзможно да го проявят като сторят за нас това, което с благодарност бихме приели. Но никакви обстоятелства и разстояния не могат да ни отделят от Небесния Утешител. Където и да сме, където и да отидем, Той винаги е там като Заместник на Христос. Той винаги е на разположение до нас, изричащ утешителни, нежни думи на подкрепа, помощ, кураж и радост. Влиянието на Светия Дух е Христос да живее у човека. Този Дух работи в и чрез всеки, който приема Спасителя. Хората, в които Той обитава, изявяват Неговите плодове – любов, радост, мир, дълготърпение, кротост и вяра.

За да Го познавам

Бог не желае да се поставяме на съдийското място и да се съдим един – друг. Когато виждаме грешки в другите, нека си спомним как и ние сме допускали беззакония, по-тежки в Божите очи, отколкото тези, които осъждаме в нашия ближен. Вместо да разкриваме недостатъците му, нека се молим Бог да го благослови и да му помогне да ги преодолее. Христос ще одобри такъв дух и поведение, и ще проправи път за вас как да изречете думи на мъдрост, които ще дадат сила и помощ на слабия във вярата.

Делото на взаимно изграждане между християните със свята вяра е благословено дело; но делото на събаряне е пълно с горчивина и скръб. Христос се идентифицира със Своите страдащи деца, като казва: „Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мен сте го направили“ (Мат.25:40). Всяко сърце си има своите болки и разочарования, и ние трябва да се стремим да олекотяваме един на друг теготите си, като проявяваме Христовата любов към хората около нас. Ако сме се обърнали към Небето и неговите реалности, злословието скоро ще спре да ни привлича.

Вместо да търсим грешките на другите, нека бъдем критични към себе си. Всеки трябва да се запита: Праведно ли е сърцето ми пред Бога? Дали тази линия на поведение ще прослави моя Отец, Който е на небесата? Ако сте носили погрешния дух в себе си, изпъдете го от душата си. Ваш дълг е да прогонвате от сърцето си всичко, което е с нечисто естество. Всеки горчив корен трябва да се изтръгне, за да не се заразят и другите от гибелното му влияние. Не позволявайте на нито едно отровно растение да остане в „почвата” на сърцето ви. Отскубнете го още сега и посейте на негово място любовта. Нека Исус се всели в душата. Той е нашият Пример. Той непрестанно върши добро. Живее, за да благославя другите. Любовта краси и облагородява всички Негови действия. От нас се изисква да следваме стъпките Му.

За да Го познавам

16 Май

Разкриване на тайната на Изкуплението

Тогава им отвори ума, за да разберат писанията (Лука 24:45).

Бог иска всеки от нас да има по-богато и по-дълбоко преживяване в познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Желае да израстваме в познанието си – не в земното, но в небесното. Колко възвишено и колко велико трябва да е това познание? В пълния ръст на мъже и жени в Христос. Не можем да израснем твърде много, нито да съберем твърде много скъпоценни лъчи от светлината, която Бог ни изпраща.

Знаем, че лъжи ще дойдат като внезапен поток и това е причината, поради която искаме всеки лъч от Божията светлина да е наш, за да устоим сред изпитанията на последните дни.

О, как копнее Христос да открие пред нас тайната на Изкуплението! Искал е да го стори и за учениците Си, когато е живял сред тях на земята, но те не са били достатъчно напреднали в духовното познание, за да схванат думите Му. Налагало се е да им каже: „Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега“ (Йоан 16:12). Колко по-добре биха понесли ужасните изпитания, през които са преминали по време на Неговата кръстна смърт, ако биха били по-добре запознати с инструкциите на Христос. Ще позволим ли на Исус да усъвършенства нашето разбиране?

Стоим на границата на вечния свят и трябва да носим свидетелство, с което цялото Небе да е в съгласие.

Господ идва и е нужно да сме готови! Всеки миг трябва да желаем Неговата благодат – дрехата на Неговата праведност. Трябва да смирим душите си пред Бога както никога преди, да седнем в подножието на кръста, и Той ще постави думи в устата ни да свидетелстваме за Него и да прославим нашия Бог. Ще ни научи на песента на ангелите и как да принасяме благодарност на своя Небесен Отец. Не можем нищо да сторим сами, но Бог желае да докосне устните ни с жив въглен от олтара. Копнее да освети езика ни, както и цялото ни същество.

За да Го познавам

17 Май

Истина, която променя

Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни; пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето (Евр.4:12).

Библейските истини, скътани в сърцето и ума и съблюдавани в живота, убеждават и обръщат душата, променят характера и утешават сърцето. Словото превръща горделивите в смирени хора, покварените в кротки и покаяни, непокорните – в покорни. Грешните навици, които са естествени за човека, се вплитат в ежедневието му. Но Словото отсича плътските страсти. Разделя мислите и намеренията на ума. Разделя ставите от костите, като премахва желанията на плътта, превръщайки хората в личности, готови да страдат за своя Господ.

Служенето на Христос е Божествено, свято и благословено дело. Словото трябва прилежно да се изследва, защото изучаването му разкрива недостатъците на характера ни и ни учи, че освещението, извършвано от Духа, е Божествено дело. То представя истинското съвършенство в Исус Христос; и ако се стремим към него, то би могло да се постигне в пълнота от всеки човек. Библейските текстове ни назидават да бъдем съвършени в Христоподобието си и да виждаме лицето на Отец в Онзи, Който е дал живота Си за спасението на човека.

Ако сте интелигентен християнин, ще поддържате духовната си жизненост и трудностите няма да ви възпират. Ще вършите делото на Бога и в мрак, и в слава, на сянка и на слънце, в изпитания и в спокойни дни. Истината трябва да бъде съхранявана в сърцето ви и въплътена в самото ви естество, така че никое изкушение и никакви аргументи да не ви съблазнят да се поддадете на сатанинските изкушения и измами. Истината е скъпоценна. Тя внася важни промени в живота и в характера, оказвайки мощно влияние върху говора, поведението, мислите и житейския опит. Душата, която цени истината, живее под нейното влияние и усеща величествените реалности на вечния свят. Такъв човек не живее за себе си, но за Исус Христос, Който се е пожертвал за него. Живее със съзнанието, че Бог е жив и осведомен за всичките му думи и дела.

За да Го познавам

18 Май