Д-р Н. Защо мислиш, че е трябвало да претърпиш толкова много в земните си прераждания?
К.Как бих могла да уча другите, ако сама не съм преминала през огъня, за да стана силна?
Д-р Н. Добре... (клиентката ме прекъсва, защото последният ми въпрос е извикал в съзнанието й друг образ.) К. О... Имат изненада за мен. Толкова съм щастлива!
Забележка: В този миг от очите на клиентката ми потичат сълзи на радост и очакване на сцената, която ще се разиграе в съзнанието й. Изваждам пакетче носни кърпи и продължаваме.
Д-р Н. Избързай напред и ми кажи каква е изненадата.
К.(развълнувано.) Време е за промоция! Събираме се в храма. Ару, водачът ми, е тук заедно с председателя на съвета. От всички посоки идват магистри и ученици.
Д-р Н. Би ли могла да уточниш колко учители и ученици виждаш?
К.(припряно.) А... Около дванадесет учители и... Може би четиридесет ученици.
Д-р Н. Има ли сред тях някои от твоята основна група?
К.(пауза.) Трима сме. Пристигат и души от други групи, които са готови. Не познавам повечето от тях.
Д-р Н. Долавям известно колебание у теб. Къде са останалите от групата ти?
К.(със съжаление.) Все още не са готови.
Д-р Н. Какъв е централният цвят на всички около теб?
К. Ярко, наситено жълто. Нямате представа колко време ни беше нужно да стигнем дотуК. Д-р Н. Може би имам. Ще ми опишеш ли процедурата?
К.(въздиша дълбоко.) Всички са в празнично настроение, като на тържествено дипломиране. Подреждаме се в колона и влизаме... Ще седна на катедрата. Ару ми се усмихва с гордост. Получаваме похвала от магистрите за старанието си. После ни призовават по име.
Д-р Н. Индивидуално?
К. Да... Чувам своето, „Ири"... Приближавам се, за да получа свитък с името си, напечатано отпред.
Д-р Н. Какво друго има върху свитъците?
