Следите на душите


Д-р Н. Това притеснява ли те? К



страница134/197
Дата15.11.2023
Размер1.91 Mb.
#119291
ТипКнига
1   ...   130   131   132   133   134   135   136   137   ...   197
Следите на душите
Свързани:
Пътят на душите
    Навигация на страницата:
  • Д-р Н.
Д-р Н. Това притеснява ли те?
К. (прокарва пръсти през косите си, за да разсее ново мрачно чувство.) О... винаги в такива случаи се пие, така ставаме весели и безгрижни. Аз също пия... Рик и няколко негови приятели пресушават бутилките.
Д-р Н. Премини към следващата важна случка от вечер­та и ми я разкажи.
К. (изражението й става по-спокойно и заговаря с умиле­ние.) С Рик танцуваме... Притиснати един към друг... И двамата... изгаряме... прошепва в ухото ми, че трябва да се измъкнем оттук и да останем за малко насаме.
Д-р Н. Какво изпитваш в момента, Саманта?
К. Вълнение... Но нещо ме възпира... Упорито се боря с него... Навярно се страхувам от неодобрението на родителите си... Но усещам, че има и още нещо. Отърсвам се от това чувство, за да не разваля вълшебния миг.
Д-р Н. Остани с тази емоция. Какво се случва по-нататък?
К. Излизаме през страничния вход, за да не ни видят, и отиваме до колата на Рик. Чудесна е, червена, спортен модел. Нощта е прекрасна и е свалил гюрука.
Д-р Н. Какво правите с Рик, сам?
К. Качваме се в колата. Рик изважда фибите от косите ми, за да ги разпусне. Страстно ме целува. Иска да ме впечатли... Профучаваме по дългата пътека и свиваме по улицата.
Д-р Н. Можеш ли да опишеш пътя и посоката, в която поемате?
К. (става доста нервна.) Излизаме от Сан Франциско и продължаваме по крайбрежното шосе на юг.
Д-р Н. Харесва ли ти разходката, Сам?
К. (за последен кратък миг клиентката разсейва мрачни­те си предчувствия.) Чувствам се толкова жива. Нощ­та е топла, а вятърът развява няколко кичура пред лицето ми. Рик е обгърнал раменете ми. Притиска ме и казва, че съм най-красивото момиче на света. И двамата знаем, че сме влюбени.
Д-р Н. (забелязвам, че ръцете на клиентката ми започ­ват да треперят и тялото й застива. Хващам ръбата й, защото се досещам какво следва.) Сега, Саманта, искам да разбереш, че докато разговаряме, ще бъда с теб във всеки миг и мога бързо да те преведа през всичко, което ще се случи. Знаеш това, нали?


Сподели с приятели:
1   ...   130   131   132   133   134   135   136   137   ...   197




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница