Д-р Н.Разбирам. Моля те, продължи разходката си из това училище.
К. Поглеждам през стъкления таван към второто ниво. Именно там ще бъде следващата ми спирка. Оттук душите в стаята изглеждат ефирни и прозрачни. Всъщност нямам нужда от стълбище, но в съзнанието ми то представлява приспособление за придвижване. Когато се качвам на втория етаж, виждам юношите. Приличат на суперактивни тийнейджъри... Пълни с неукротима енергия... Бързо поемат информация, като попивателна, и се опитват да приложат знанията. Научават се да се владеят, но много от тях все още не са свикнали да отстъпват, когато е по-разумно.
Д-р Н.Като учителка, смяташ ли, че тези души са егоисти?
К.(смее се.) Това е нормално, както и постоянната нужда от външен стимул. (по-сериозно.) Все още не съм достатъчно квалифицирана да работя на това ниво. Тук е територията на Енит, възпитателка с голямо сърце. В момента са в междучасие. Струва ми се забавно да бъда край тях, защото непрекъснато настояват да им разказвам как съм се научила да постигам целите си на Земята. Скоро трябва да се преместя на третото ниво.
Д-р Н. Какво би станало, ако някой от тези ученици дойде с теб?
К. (усмихва се.) Понякога любопитните се промъкват в зоните на по-напредналите. Все едно третокласник да отскочи до стаята на шести клас. Детето би се почувствало неловко. Може би някой ще се пошегува с него, но накрая ще го заведат обратно при класа му. Тук е същото.
Д-р Н. Е, предполагам, че си готова да ме отведеш на третото ниво? Ще споделиш ли впечатленията си от това място?
К.(лъчезарно.) Това е моята зона. Тук се обучават млади зрели души. Някой от нас ще станат учители. Непрекъснато срещаме предизвикателства. Сега работим върху съобразителността. Не просто умението да реагираме в различни ситуации. Учим се да защитаваме и информираме, да отваряме очите си на четири и да надничаме в душата на другите чрез светлината в очите им при земните си пътувания.
