Д-р Н.Искам да преминем към момента, когато говориш с Карл. Опитай се да ми опишеш подробно как протича разговорът ви.
К. Скоро стигаме и до... критичната преценка на случилото се и причините... Обсъждането на отношенията и мненията ни. Мериън и Ан са тук, а Карл все още се срамува. Първите му думи са: „Бях твърде суров с теб като баща. Зная, че провалих предварителния план. Този живот... Просто загубих контрол над него..."
Д-р Н. Какво означава за теб признанието му, Рей?
К.(очевидно стигнал, до прозрение.) Душата на Карл не е като жестокия алкохолик, който беше мой баща... О, долавям известна прилика... Но явно характерната му доброта е била потисната. Не е успяла да надделее над слабостите на онова тяло.
Д-р Н. Извинявай, Рей, но нима търсиш оправдания за поведението му? Искам да кажа, Карл също е трябвало да усвои някои уроци, нали?
К. Прав сте, сам избра тяло, склонно към емоционални изблици. Освен задачата да създаде трудности за мен, искаше да види дали би могъл да овладее мозък със склонност към насилие. В предишния си живот Карл беше човек на крайностите. Признава, че този път не се справи със задачата си. Не успя да стори каквото трябва и за мен, и за себе си.
Д-р Н.(настойчиво.) Все пак навярно не мислиш, че постъпките на Карл като твой баща могат да бъдат оправдани заради темперамента на тялото му?
К. Не, това не е извинение. Карл казва, че е попречил на развитието ми по много начини, но е узнал доста неща от този живот и ме пита дали и аз съм се поучил. (пауза.) Д-р Н. Рей, продължи, ако обичаш.
К.(дълбока въздишка.) Виждам, че гневът му е изчезнал, което ми се струва странно, защото все още не съм свикнал с истинския му характер... Но не след дълго ще свикна.
Д-р Н.Като имаш предвид всичко това, Рей, какви са отрицателните наклонности на душата на Карл, които пренася в преражданията си?
К. Знае, че една от тях е желанието да контролира събитията и хората около себе си. В миналия си живот като мой баща не можа да се пребори с този недостатък. И за двама ни е трудно да живеем без разбиране. Затова се сработваме толкова добре с Ан и Мериън. Те като че ли преодоляват разочарованията много по-лесно от нас.
Д-р Н. Да се върнем към обстоятелствата, довели до избора ти да живееш под контрола на строг баща, който е трябвало да създаде трудности за теб. Дори ако Карл не се бе увлякъл с ролята си, не разбирам защо си решил да бъдеш негов син. .
